Пресечки

Балканите през очите на чуждия турист (Пета част)

Диан КарагеоргиевДиан КарагеоргиевБЪЛГАРИЯ ИМА НАЙ-КРАСИВА ПРИРОДА, РУМЪНИЯ – НАЙ-ДОБРИ ПЪТИЩА, В МАКЕДОНИЯ ВСИЧКО Е ГРАНДИОЗНО 
С помощта на професионалния гид Диан Карагеоргиев разказахме какво снимат чуждите туристи у нас. Виж тук. Минахме през всички препятствия, които дебнат гостите на България по пътя към културните ни забележителности. Тук. Запознахме ви с преживяванията на хората с къщи на колела, които прекосяват цяла Европа, за да стигнат до дестинацията България тук. Разкрихме какво им се случва на гостите на страната ни, когато влязат в БГ манастир и как са посрещнати в румънските и македонските обители тук. Уникалният разказ на Диан Карагеоргиев продължава. Защо балканската история е сложна и трудноразбираема от чужденците, ще прочетете по-долу. Всички снимки отново са правени от туристи.
"От няколко години туристическата обиколка в България е комбинирана с разходка и в друга балканска държава. Това си е световна тенденция – хората искат за минимум време, да видят максимум държави. Тъй и тъй си тръгнал някъде, защо да не посетиш поне още една страна? Като отидеш в Италия, прескачаш и до Франция, например. И българите правят така. Избират, да речем, Будапеща и Виена, или Будапеща и Прага, или Прага и Братислава. Въобще ерата е ...

България през очите на чуждия турист* (Четвърта част)

Сърдит български монах сочи възмутено към туристите.Сърдит български монах сочи възмутено към туристите.В НАШИТЕ МАНАСТИРИ ГЪЛЧАТ ТУРИСТИТЕ, СМЯТАТ ГИ ЗА КРАЧЕЩИ ПОРТМОНЕТА 
В три поредни части прочетохте какво снимат у нас чуждите туристи и какви препятствия срещат, докато се опитват да стигнат до културните ни забележителности. Виж тук и тук. Разказахме за прохождащия у нас бизнес с каравани и обяснихме защо България е страната на парадоксите. Виж тук. Разходката с професионалния гид Диан Карагеоргиев продължава. Предстои да научите какъв е манталитетът на нашите монаси и как се държат техните събратя в съседните балкански държави. Припомняме, че всички снимки са правени от чужди туристи.
"Основните места, в които водим туристи, са църкви и манастири. В тях е концентриран разказът за България, покрай тия църкви и манастири минава цялата българска история и цялата ни народопсихология, в тях се разкрива връзката на комунизма със сегашната реалност. Но... църквите и манастирите са едни от най-болните ни обекти. Там нямаш право да дишаш дори. Имаш право само да мълчиш, да гледаш и да плащаш. Отвреме-навреме се появява един сърдит игумен, който започва да крещи. А ти се червиш и търсиш благовидно обяснение.
Ситуацията е следната – на входа туристите са предупредени, че не ...

България през очите на чуждия турист* (Трета част)

Туристи в къмпингТуристи в къмпингПРИМИТИВНИ И МРЪСНИ КЪМПИНГИ ПОСРЕЩАТ ТУРИСТИТЕ С КАРАВАНИ 
Какво виждат чужденците, когато тръгнат на екскурзия в България? Кои са нашенските картини, които оставят дълбоки спомени у гостите? Поредицата на Бележник.бг продължава. С помощта на професионалния гид Диан Карагеоргиев разказахме кои са най-сниманите пейзажи в БГ. Виж тук. Във втората част разкрихме какво се случва на чужденците преди да стигнат до куллтурните ни забележителности. Виж тук. В третата част нашият сладкодумен екскурзовод ще ни запознае с преживяванията на хората с къщи на колела, които прекосяват цяла Европа, за да стигнат до дестинацията България. Текстът е комбиниран с уникални снимки, правени от самите туристи!
"Туристите с каравани са едни особени хора. Те са малко извън отъпканите пътеки. Не са обикновените туристи, които идват със самолет, посрещаш ги на летището, водиш ги в хотела, който им кажеш, а после ги завеждаш, където ти прецениш. Туристът с каравана е свободен човек. Той пристига сам с неговия си автомобил или с кемпер. Това са тия микробусчета, в които вътре е всичко – спалня, кухня... Тези туристи много пътуват, прекосяват много места, минават през цяла Европа, за да стигнат до България и да ги посрещнеш. Докато ...

Бабините ракли и пъстрите черги на Добруджа ще грейнат в детски рисунки

ДобруджанкаДобруджанкаОрганизаторите на кулинарния фестивал "Празник на гърнетата" приканват децата да отворят бабините ракли и да разстелят  старите пъстри черги.  След това да изобразят в рисунка добруджанските тъкани и текстил. Третото издание на конкурса "С духа на миналото" привлича вниманието на най-малките към  носиите, бита, етнографските предмети и обичаите  на родния край. Участниците могат да съберат сведения  не само от старите баби у дома,  но и от етнографските къщи в региона,  от музеи, библиотеки и интернет публикации. Художниците трябва да вложат наученото в една единствена творба. А вариантите  са много: мъжки и женски носии -зимни, летни, обредни, празнични, предназначени за работа. Към тях се прибавят овчарската носия, коледарската, жетварската или пък кукерската - различни за различните краища на Добруджа. Типични са  също  вълнените пътеки, орнаментите и шевиците от костюми и постелки- престилка, трапезници, ковьори.  Разнообразни по колорит, размери и украса, сътворени с вдъхновение и любов, добруджанските тъкани са неоценима художествена школа.
Децата могат да  сътворят своята рисунка с маслени или водни бои, колаж, пастел, моливи, флумастери и да я изпратят в срок от 1 ноември до 15 март 2015 година. Най-добрите картини ще бъдат подредени в изложба, ще бъдат популяризирани чрез отпечатване върху фланелки, ...

България през очите на чуждия турист* (Втора част)

Сергиите в Несебър са толкова много, че вече и църквите не се виждат от тях.Сергиите в Несебър са толкова много, че вече и църквите не се виждат от тях.БЛЪСКАТ И БУТАТ ТУРИСТИТЕ КЪМ СЕРГИИТЕ, ВЗЕМАТ ИМ МАНДЖАТА В РЕСТОРАНТА
Как реагират чужденците при сблъсъка с нашенската действителност? Какво ги възмущава и какво възхищава? Поредицата на Бележник.бг продължава. С помощта на професионален гид в първата част разказахме кои нашенски картини снимат чуждите туристи. Представихме и тяхното удивление от огромния контраст между бедни и богати в България. Виж тук! Сега предлагаме втора част от наблюденията на екскурзовода Диан Карагеоргиев. Текстът е илюстриран с уникални снимки, правени от туристи!

"Чуждите туристи много харесват природата ни и кухнята ни. Допада им това, че за малко пари можеш да се нахраниш обилно. Те са страхотни фенове на нашия фолклор, възхищават се на маските, носиите, гайдите, тъпаните, танците. Винаги са впечатлени от възрожденските градчета, от Стария Пловдив, от Велико Търново. а за Рилския манастир отзивите са най-най-прекрасни. За съжаление, докато пътуваме към туристическите обекти, виждаме и други характерни гледки.
Нещото, което няма как да не бъде забелязано, е боклукът. Той прави впечатление непрекъснато и се набива в окото в продължение на километри. Особено в ранна пролет, когато току що се е разтопил ...

Как да се предпазим от зараза с ебола

Как се разпространява опасната болест, каква е превенцията, какво можем и не можем да направим. Сара Боузли от в. Гардиън дава 16 отговора на 16 важни въпроса, свързани с ебола.

1. Как се разпространява ебола?
Вирусът на ебола се предава чрез телесни течности от хора, които са сериозно болни, повръщат, кървят или имат диария. Кръвта, фекалиите и повръщаното са най-заразните течности, като в последните стадии на болестта дори съвсем малки количества могат да имат висока концентрация на вируса.
Медицинска сестра, върху ръката на която е попаднала капка кръв от пациент, обаче може да я отмие със сапун и вода без всякакви опасни последици. Тя ще се зарази само ако е имала порезна рана или протъркване на ръката, или ако е докоснала устата, очите или носа си, което би позволило на вируса да премине в нейните телесни течности.
2. Какви са симптомите?
Симптомите могат да се появят до 21 дни след заразяването, макар че обикновено това става между петия и седмия ден. Типичните признаци обикновено са висока температура с главоболие, ставни и мускулни болки, възпалено гърло и голяма мускулна слабост. Много от тези симптоми са сходни с грипните, така че ебола не може да се ...

България през очите на чуждия турист* Първа част

Тази типична за планинските ни райони картинка предизвиква такъв повсеместен и нечовешки крясък в автобуса, че си длъжен веднага да спреш, за да започне снимането.Тази типична за планинските ни райони картинка предизвиква такъв повсеместен и нечовешки крясък в автобуса, че си длъжен веднага да спреш, за да започне снимането.ЗАЩО ИМА ТОЛКОВА БОГАТИ И ТОЛКОВА БЕДНИ БЪЛГАРИ?
"Ей, помните ли, че преди войната и у нас хората работеха по полето?", спонтанно възклицава възрастен французин. Той е част от група туристи, които са решили да разгледат България за 10-ина дни и току що е мярнал през стъклото на автобуса, че няколко жени със забрадки са привели гърбове сред полето. Докато возилото пъпли по нашенските разбити шосета, окото на любопитния чужденец маркира друг впечатляващ сюжет -  дядо с потури е подкарал магарешка каручка през лъкатушещия през нивите път.  
А този с магарето къде отива, чуди се на глас туристът.  Диан! Диан!, провиква се той към екскурзовода, който е седнал отпред. Може ли да спрем? Гидът дава знак на шофьора да спрат, отбиват някъде встрани и цялата група чужденци се изсипва на шосето със заредени за снимане камери. Екскурзоводът отива при каруцаря и го пита дали иска да бъде заснет. След кратък размисъл нашенецът се съгласява. Преди това поставя условие да бъде почерпен с цигара. Намират отнякъде и почва ...

Учителят Иван Цанков създал балчишкия хор преди век

Хор "Черноморски звуци"Хор "Черноморски звуци"С тридневни тържества ознаменуват 100-годишнината на хор "Черноморски звуци".
Свързваме 1914-та година с ужасната вест  – избухва Първата световна война. За балчиклии обаче годината носи спомен за нежна и красива песен. Точно преди сто години един радетел за българщина и човечност основава смесения хор на Балчик "Черноморски звуци". В смутните и нестабилни времена учителят по музика Иван Събев Цанков полага основите на певческата традиция, продължила цял век. Следват имената на диригентите
Жан Попов, Веселина Симеонова, Възкресия Деветакова и Анатолий Кисляков, които утвърждават дейността на формацията. В годините на военни действия хорът е правел творчески паузи, но въпреки всичко е оцелял, споделя настоящият диригент д-р Валентина Георгиева.
Днес хор "Черноморски звуци" развива много активна творческа дейност, включва 51 певци от различни поколения и с много различни професии.  
В биографията му са вписани множество участия, дипломи и награди от международни хорови конкурси и фестивали в Европа и Азия. Има издадени 4 компактдиска, документален филм "Пътешествието" и историческа книга.
За активен принос в българската музикална култура съставът получава четири големи отличия:  "Златна лира" от Съюза на българските музикални и танцови дейци /2009/‘ "Златен плакет" от Български хоров съюз /2009/, и две "Златни статуетки" ...

В старите ни пощенски кутии вече не влизат красиви писма

Старите пощенските кутии  стърчат все по-ненужни в днешно време. Грозни, очукани, неугледни, те поглъщат основно рекламни брошури и детайлизирани сметки от мобилните оператори. Не че писмата са станали маловажни и непотребни. Просто общуването чрез есемеси,  имейли и скайп отдавна е изместило кореспонденцията чрез хартия.
А защо е толкова важна фразата "Нито ден без ред", можем да си припомним на 9 октомври, когато светът засвидетелства уважението си към епистоларния жанр и обявява деня за Световен ден на пощите. Датата е отбелязана за първи път през 1874 година. Тогава договор от Берн превръща лабиринта на световните пощенски услуги в единна територия.
Истинският епистоларен жанр е роден в късната античност. За държавниците в древна Гърция и древен Рим кореспонденцията е част от управленския арсенал. За философите и писателите обаче общуването чрез писма е специално интимно творчество, което носи белезите на художествено произведение.
Поверителни и съвършено лични, старомодни писма с развълнуван почерк, допускащ задраскване и поправяне, което разчувства, се съхраняват в териториалния архив на Добрич. Личният фонд на журналиста Йордан Дачев е сред тези, които пазят оригинални писмени свидетелства.
Валери Петров  пише до Дачев на  5 февруари 1962 година:  
"Радвам се много, че вашият театър е ...

Ясен Ведрин: Политиците не са посочени от Бога!

В навечерието на поредните парламентарни избори публикуваме предизборните размишления на поета Ясен Ведрин. Гнусните политици да вървят при гнусния дявол, приканва той в есето. Текстът е  третата част от предизборната разходка с твореца от Добрич.

ДА СЕ СПАСИМ ОТ ПОГНУСАТА!

(Предизвикани размишления от предизборната дандания)
Ясен Ведрин
С колко ли страдание трябва да преглътна мисълта, че не мога да си измисля свят, вън от моето съзнание, в който да събера най-прекрасното от битието, а най-грозното да запокитя на някое пусто космическо бунище, отдалечено на един милион светлинни години. Но дори и да ми е наказание в душата, аз няма да се откажа от идеализма и стремежа си към възвишеното. Просто защото ако само за момент реша да си намеря мястото в света, то това ще е пагубна крачка към личното ми оскотяване и вътрешно падение. А единственият начин, с който успях през годините да съхраня вътрешната си светлина, беше да въздигам мислите си нагоре. Колкото по-нагоре, толкова по-добре! Защото само в горното сърцето започва да усеща и разбира разликите. Толкова ясно и категорично, колкото въздухът на Копитото е по-чист за дишане от този на трафика по Орлов мост.
Има предел на чувствителността, след който ...

Чий орган е Общественият съвет, разпределил дарения и помощи?

Общественият съвет, назначен от кмета на Добрич във връзка с разпределението на помощи и дарения за пострадалите от наводнението, не е административен орган, съобщава в писмо до Бележник.бг председателят на Административния съд в Добрич Красимира Иванова. Твърдението е по повод новината, че Административният съд прекратява 12 от делата, с които жители на града оспорват размера на получената финансова помощ.
Бележник.бг отдавна писа, че въпросният Обществен съвет е странно образувание, което няма аналог никъде по света. Виж тук.
Затова сме много щастливи от съвпадението между нашите журналистически твърдения и тези на съда. Писахме още, че назначеният от кмета на Добрич Обществен съвет, разпределя парични дарения без да има правомощия за това. Виж тук. За съжаление, решението на съда не коментира по никакъв начин това обстоятелство. В мотивите, публикувани на сайта на ведомството, Виж тук пише, че "съдът не може да се меси в неправомерното развитие на спорове, които не са породени от дейността на административен орган". Вероятно просто ни го напомнят, защото иначе съдът нямаше да се казва Административен. Пък и какъв е предметът на дейност на този съд е описано в член 1 на Административнопроцесуалния кодекс. В алинея 3 на същия ...

Помним ли кой създаде езерото в парка?

Баба Вида | Снимка: АрхивБаба Вида | Снимка: АрхивБЕКГРАУНД ЗА ЛЕГЕНДАРНАТА КМЕТИЦА НА ДОБРИЧ ВИДА ДИМИТРОВА
Повече от месец тече пълноводен информационен поток за "новата придобивка в парка, наречена обновено езеро", за "красивия кът, с който се е сдобил Добрич", за "грандиозните тържества, с които ще бъде открит".  "Браво на кметицата!", пишат във фейсбук възторжени общински служители. "Браво на кметския екип!", пригласят техни колеги. В масираната пропаганда на предстоящите всенародни веселия и съпътстващата незапомнена дандания, няма и ред за създателката на емблематичната придобивка на Добрич. А кметицата, която извоюва за града ни езеро, стадион, и плувен басейн, се казва Вида Димитрова. Решихме, че е уместно да припомним за легендарната управничка, наричана с любов от съгражаните ни баба Вида.
Според историческата справка Вида Димитрова е родена на 24 февруари 1910 г. в село Карасинан, сега Росеново. Семейството било доста заможно. Баща й бил кмет на селото. Щерката обаче поискала да учи плетачество и отишла в Добрич. По това време градът ни бил под румънска окупация. За да помогне за освобождаването на Южна Добруджа, Вида станала член на ДРО. От 1956-та до 1962-ра е председател на Градския общински народен съвет на Толбухин.
При нея нямаше неизпълнима задача, спомнят ...

Поетът Ясен Ведрин: Политици втора употреба ни ангажират с предизборни трикове

Ясен ВедринЯсен ВедринТВОРЕЦЪТ ОТ ДОБРИЧ ПРЕВРЪЩА ПЕРОТО СИ В МЕЧ, ЗА ДА ОТСТОЯВА КАУЗАТА НА ОНЕПРАВДАНИТЕ.
Едно безглаголно стихотворение се появи  на българския поетичен пейзаж в началото на миналата година. Публиката  прие възторжено творбата като най-точната мярка на културно-историческата ни събитийност. Авторът е Ясен Ведрин, по лична карта Стефан Главчев.  Израснал  е в Бургас,  но  е отгледал  четирите си деца в Добрич – родното място на съпругата му Йовелина. Тя е от първите ценители на неговата поезия. Запознават се в София на 9. 09.1989 година в градинката пред НДК. Тогава внезапен дъжд събира под един чадър студентка по българска филология и ватман на трамвай №4. Ясен Ведрин  е убеден, че словото е вътрешният архитект на душата, който я изгражда и осветлява. Възхищава се от малките хора, които движат историята. Любимият му актьор е Чарли Чаплин.

Бележник.бг ще публикува произведения на Ведрин в продължение на няколко броя. Днес  ви предлагаме интервю с поета от Добрич.

– Определяш се като социален поет. Не е ли много трудна тази задача във време, в което социалните проблеми сякаш нямат край?
–  Да бъда социален поет за мен не е професия, но вътрешно призвание. То е като един ...

При обсадата на Тутракан 30 хиляди войници пеят "О, Добруджански край"

В стогодишната история на химна "О, Добруджански край" има множество възходи и падения. През 1914 г. композиторът Александър Кръстев кани в софийската сладкарница "Охрид" поета Любомир Бобевски и му предлага да напише специален текст, в който да се говори само за Добруджа, разказва Даниела Недялкова от Регионалната библиотека в Силистра. След като песента е създадена, текстът и музиката грабват сърцата на всички българи. По предложение на Бобевски, при обсадата на Тутракан на 6 септември 1916 г., всички полкови музики и 30 хиляди български войници пеят без прекъсване химна на Добруджа.
По-късно крепостта пада, а Бобевски получава сабята на пленен румънски командир. Три години по-късно поетът е обявен за интелектуален виновник за българския погром и вкаран в затвора.
Добруджанската песен марш е любима на цяла България в продължение на 30 години – от 1914 г., когато е създадена, до 1944 г., когато е забранена. Авторът на музиката Александър Кръстев влиза в Добруджа през 1940 г. заедно с българската армия, качен прав на един от първите танкове, аплодиран от множеството и заедно с него той пее щастлив и вдъхновен своя марш
На 1 април 1942 г. пък в чест на поета Бобевски депутатите стават на крака ...

Гроздето за домашно вино вече е на привършване

Всяка година до моста на булевард "Русия" в Добрич вниманието на шофьорите е привлечено от голяма табела  с надпис: "Грозде/Сливи", която приканва добруджанци да спазят традицията и да си направят алкохол собствено производство. Десетки ремаркета с добричка регистрация стоварват тия дни  хамбургски мискет и бяло грозде. Цените им за реколта 2014 г. са съответно 1.20 лв/ кг и 0.90 лв./кг. Вместо в щайги купувачите могат да отнесат стоката си направо в популярните сини бидони. Италианска машина пресова  на място кехлибарения плод. "Гроздето ни идва от Сливен", информират продавачите и хвалят заготовката си за вино  докато пълнят поредното  ремарке за клиент от село Ведрина. Предупреждават, че тази година рано ще разтурят бивака си, защото количествата  грозде можели да им   осигурят работа  едва до края на месеца.  
При добър сезон  търговията  продължавала и през октомври. В Сливен и в Сунгурларе обаче листата  на повечето лозя  опадали още през юли  заради маната, а калта не позволявала да се влезе с машини в лозята.  
"Няма грозде", жалват се и от друга импровизирана борса в Добрич, разпростряла се на малка уличка до "Кауфланд". Там старият български сорт "Димят" струва 1.10 лв./кг. Френското по произход мерло се предлага ...

Кметът: "Общественият съвет разглежда жалби, като разпитва съседите!" (Част втора)

– И да минем към болезнената тема за Обществения съвет. Защо беше назначен? Защото, според решението на националния съвет на БЧК...
– Да, беше свързано с разпределяне на бяла техника и съответно мебели.
– (Интервюиращата чете на глас) “... да се подготви и изпрати запитване под съответна форма до общинските администрации на Варна, Добрич и Велико Търново за възникналите нужди за подпомагане на пострадалото население.” Т.е. от вас искат информация.
– Това беше първата идея на националния съвет на БЧК. По тяхната идея ние организирахме Обществен съвет. Със заповед назначих този обществен съвет. В него включихме представители на общината, на областната администрация, на БЧК, на двата от пострадалите района граждани и тази заповед беше публично оповестена. Тя имаше за цел за подреди пострадалите след огледите и проверките от екипите на място на пострадалото имущество като критерии. Знаете ги добре. Това беше една видима, първа идея та БЧК като идеята им, предполагам, беше да се предостави на пострадалите семейства някаква техника. Но явно не са достатъчно набрани средства за това, или пък не са получили от големи компании дарители достатъчно средства, и те решиха да раздадат средствата в натура, т.е., директно финансов ресурс. А ...

Детелина Николова: "Няма удавени при наводнението! Жертвата е болен човек, на когото не са помогнали съседите!"

Детелина Николова е кмет на град Добрич за трети мандат. Екипът на Бележник.бг се срещна с нея в четвъртък ( 28 август), в кабинета й. По желание на кмета въпросите бяха предварително уточнени. Разговорът продължи 45 минути. Госпожа Николова постави условие да бъде цитирана точно. Спазваме уговорката и публикуваме интервюто с незначителни съкращения на повторени фрази. Поради известните стандарти за дължина, текстът е разделен на две части.

– Здравейте, госпожо Николова! Имахме уговорка за интервю, което да е изцяло по темата за наводнението. Защото нещастието, сполетяло Добрич, е тема, която представлява изключителен обществен интерес. Кога, в колко часа Ви съобщиха, че водна стихия е навлязла, или навлиза в Добрич?
– Всички знаят, че на 19-ти юни вечерта започна силен дъжд. Беше около 20 часа. Тука (.б.а. в кабинета) бяхме до 23 часа и наблюдавахме, по принцип, дали има проблеми. След което се прибрахме. Бяхме седем мъже и аз. Колеги, служители обикаляха по дерето, нямаше никакви видими проблеми. Течеше си водата както при дъжд. Всичко беше нормално. Но, за съжаление, точно около полунощ почнаха да идват сигнали. Най-вероятно са били на 112 и при дежурния. За мен, като вали силно, е тревожно. Затова ...

Ивка Михнева: Кметицата каза: "И да тропате, и да не тропате, пари няма! Примирете се!"

Ивка Михнева представлява пострадалите по време на среща с кметицатаИвка Михнева представлява пострадалите по време на среща с кметицата– Госпожо Михнева, вие живеете в наводнения район около Хуманитарна гимназия в Добрич и представлявате пострадалите оттам. Колко човека са ви делегирали права?
– Представлявам 362-ма собственици на пострадали имоти от района на Хуманитарна гимназия, булевард "Русия" и част от улица "Бачо Киро".  Направихме сдружение, избрахме си говорител и решихме да си търсим правата. Първо написахме отворено писмо, после поискахме лична среща с кметицата. Тя ни обвини, че всяваме смут. Написахме още отворени писма. Получихме писмен отговор от Общинския съвет, от Областна управа и от община Добричка, но не и от госпожа Николова.
– А от тези 362-ма собственици колко са загубилите всичко?
– Не повече от 20-24 домакинства.
– Колко от собствениците, които представлявате, бяха включени в списъците за помощите, които Общественият съвет трябваше да разпредели?
– Ами общо хората са около 900 човека. При нас има данни, че около 300 души не са коректно вписани, защото се оказа, че има имоти, в които са вписани повече от две домакинства.
– А кой прави списъците?
– Не зная. По информация, дадена от председателя на Обществения съвет госпожа Титова, обявеният списък е изграден на базата ...

Ива Славкова: Мащабите на трагедията в Мизия са плашещи. Певицата Тони Димитрова беше пътувала цяла нощ, за да помогне.

Ива СлавковаИва СлавковаИва Славкова е един от администраторите на фейсбук групата ЗАЕДНО за МИЗИЯ, БЯЛА СЛАТИНА, ДОБРИЧ, ВАРНА и ВРАНИЛОВЦИ. В неделя и в понеделник тя беше в Мизия, за да осъществява контакт с фирми, които да се включат с ваучери в инициативата за помощ. Бележник.бг разговаря с Ива Славкова по телефона снощи, минути след завръщането й от пострадалия район.
– Здравейте, Ива. Вие ходихте два пъти в Мизия. Какви са впечатленията ви. Каква е обстановката?
– Срещата ми с хората в Мизия беше едно голямо дежа вю. Сякаш бях в Добрич седмица след потопа. На места водата се беше оттекла, но в най-наводнените квартали оставаше висока около метър, метър и половина. Трагедията беше същата. Дори смея да твърдя картината беше една от най-страшните, които съм виждала през живота си. Ужасна миризма. Миризма на разлагащи се животни, на блато. Покъртително преживяване.
– Повечето от пострадалите били възрастни хора?
– Точна статистика не може да се даде. Аз се опитах да говоря със социалните работници и със заместник-кмета. Трудно е да се обобщи. Непрекъснато прииждат нови пострадали. В неделя вечерта молбите бяха седемстотин. Беше съобщено, че от тези 700 около 500 ще бъдат вписани като ...

Представителят на наводнените Беядин: "Трябваше да сме повече хора в комисията! Не крия, че държа на ГЕРБ!"

Къщата на Беядин Кадир Сюлейман на ул. "Спартак" 12Къщата на Беядин Кадир Сюлейман на ул. "Спартак" 12Миналата седмица от община Добрич съобщиха, че е назначен обществен съвет, който ще определя критериите, по които ще се раздават помощи и дарения. Заради изключителния обществен интерес Бележник.бг потърси представителя на наводнените хора в съвета Беядин Кадир Сюлейман. Наш екип отиде до жилището му, но човекът не си беше у дома в този момент. Оставихме координати. Час-два по-късно мъжът се обади. Разбрахме се, да се разговаряме в  четвъртък. Срещата се състоя  малко след 17 часа в заведението "Джулия" в квартал "Югоизток". Беядин Кадир отговори на всичките ни въпроси, но отказа да бъде заснет. Ето цялото интервю:

– Вие сте един от пострадалите от потопа. Какво се случи в страшната нощ на наводнението?
– Първо се чуха викове от първите къщи, които са до булеварда. Комшията беше станал и почна да вика. Почна да събужда другите. Беше към 2 - 2.10 часа. Крещи, вика: "Излизайте, излизайте!", а ние сме на втория ред. Почна да избива от шахтите... ама голяма струя... долу има баня и тоалетна и почна и от тоалетната да избива. Ужас! Станахме и докато се съберем всичките, да събуждаме други комшии... Те грабнаха в ...