Пресечки

България през очите на чуждия турист* (Трета част)

Туристи в къмпингТуристи в къмпингПРИМИТИВНИ И МРЪСНИ КЪМПИНГИ ПОСРЕЩАТ ТУРИСТИТЕ С КАРАВАНИ 
Какво виждат чужденците, когато тръгнат на екскурзия в България? Кои са нашенските картини, които оставят дълбоки спомени у гостите? Поредицата на Бележник.бг продължава. С помощта на професионалния гид Диан Карагеоргиев разказахме кои са най-сниманите пейзажи в БГ. Виж тук. Във втората част разкрихме какво се случва на чужденците преди да стигнат до куллтурните ни забележителности. Виж тук. В третата част нашият сладкодумен екскурзовод ще ни запознае с преживяванията на хората с къщи на колела, които прекосяват цяла Европа, за да стигнат до дестинацията България. Текстът е комбиниран с уникални снимки, правени от самите туристи!
"Туристите с каравани са едни особени хора. Те са малко извън отъпканите пътеки. Не са обикновените туристи, които идват със самолет, посрещаш ги на летището, водиш ги в хотела, който им кажеш, а после ги завеждаш, където ти прецениш. Туристът с каравана е свободен човек. Той пристига сам с неговия си автомобил или с кемпер. Това са тия микробусчета, в които вътре е всичко – спалня, кухня... Тези туристи много пътуват, прекосяват много места, минават през цяла Европа, за да стигнат до България и да ги посрещнеш. Докато дойде дотук, той е фрии – ходи където си иска, спи където си иска. Минал е през други държави, видял е много места и много къмпинги, които е избирал сам. До тези места също се е придвижвал неорганизирано. Пристига и го поемаш организирано, но за кратко. Развеждаш го от точка А до точка Б и после той отново се придвижва сам. Пак тръгва, когато си иска, спира където си иска, ходи някъде да яде и да се развлича. След това се срещаме, ходим някъде организирано и разглеждаме нещо и той отново се връща, прелита си с караваната до следващо място и пак си ходим от точка А до точка Б. Екскурзията е една комбинация между организирано и индивидиуално пътуване. Обикалящите с каравани имат друг манталитет. Много по-отворени са, много повече искат да знаят, много по-различно виждат нещата, защото докато се движат индивидуално, те преодоляват сами някакви препятствия и това им дава друго самочувствие. Накратко – тези хора не се движат в група, самостоятелни и мислещи са.
Първото, с което се сблъскват у нас, са пътищата.Първото, с което се сблъскват у нас, са пътищата.Първото, с което се сблъскват у нас, са пътищата. Това им е първият проблем и в България, и в Македония. В Румъния този проблем го няма, защото там шосетата са като в Европа – излъскани и гладки. Заради състоянието на пътищата у нас, следват технически инциденти – кой спукал гума, кой изкривил джанта, кой нещо мръднал на караваната си. После идват преживяванията. Ходим на ремонт, на гумаджийница, или ходим по сервизи и магазини за авточасти. Губи се много енергия, много време, но така пък те виждат една друга страна от България, която обикновеният турист не може да усети.
Нерядко при инцидент на пътя някои решават да се справят самички. Спукала му се гумата и отива на първата гумаджийница, където, като видят че е чужденец, му отрязват главата. Смяната на една гума сигурно струва 10-ина лева, но те плащат 100 -150 лева, защото толкова им искат. Има други туристи обаче, които някак си допъплят до къмпинга и искат аз да ги водя. Тогава изпадаме в другата крайност. В сервиза забелязват, че чужденецът е с българин, т.е. не могат да го метнат, и искат само 5 лева. А това е нов шок, защото в Холандия изчукването на джанта струва 50 евро. Тук е само 2,5 евро. И започва едно противоречие между скъпата и евтината услуга. Туристът смята, че получава некачествена услуга, почват едни съмнения. Звъним на застрахователи в Холандия за консулт. Чакаме оттам да ни кажат къде има оторизиран сервиз на "Мерцедес", например. После застрахователят казва в кой точно сервиз да отидем. Като отидем в сервиза, там ни вземат вместо 5 лева 15 лева, понеже е оторизиран. Цялата случка остава в съзнанието на туриста като един много ярък спомен, защото стресът от евтинията е огромен.
България е страната на парадоксите, казват любителите на свободното придвижване България е страната на парадоксите, казват любителите на свободното придвижване Другият шок, в който изпадат, е като видят цените на магазините за хранителни стоки. Те, нали си имат в караваните кухни, хладилници, и зареждат пресни продукти. Обясняваш им къде има търговска верига, от където могат да си купят прясно мляко, сирене и прочие. Влизат, пазаруват и идва нов удар – същите вериги ги има и при тях, но 80 процента от продуктите са по-скъпи, отколкото в родината им. Толкова много е скъпо, че им се вижда безобразно. А преди това сме изчукали джанта за 5 лева.
При тях е обратното – хранителните продукти са много евтини, но услугите са безбожно скъпи. Как може да е толкова скъпо сиренето, а смяната на гума да е толкова евтина, недоумяват те. Абсурдни ситуации. И трябва да се има предвид, че това наистина са туристи, които са по-широко скроени. След възклицанията идва обобщението: "България е една много красива страна, която е пълна с парадокси!"
Нашите къмпингите също им правят огромно впечатление. За България това не е традиционен туризъм и до преди няколко години състоянието на къмпингите беше майка мизерия. Имаше само няколко места в цялата държава и те за нищо не ставаха. А от всички европейци, холандците са тези, които пътуват най-много с каравани. Страхотни почитатели са на обиколките на колела. В Румъния вече има доста холандци, които са направили къмпинги там, експлоатират си ги и печелят доста добре. Инвестицията в един къмпинг не е много голяма. Това не е като да създадеш хотел. Просто се купува едно място, заравнява се, т.е. нивелира се, и се правят санитарни възли, кухни, бани, тоалетни, може и бунгалца. Туристът иска да е равно, защото иначе не може да си пусне тока в караваната. Трябва да има изводи за ток, да има санитарен възел, откъдето да си вземе вода и да има шахти за химическите отпадъци от кухнята и тоалетната в караваната му. Инвестицията не е кой знае колко, но ако къмпинигът ти е добър, ако спретнеш и някакво ресторантче и добавиш и един басейни, ставаш супер посещаем и вървежен. И вложението се избива много бързо.
Къмпингът в Скопие е като приказка.Къмпингът в Скопие е като приказка.Един хотел много рядко може да бъде напълнен сто процента и малко трудно може да си избие парите за няколко години, докато един къмпинг можеш да го експлоатираш без много разходи. Няма нужда от особен персонал, плащаш тока и водата и това е всичко. А на една каравана и трябва ток за хладилника и за компютъра. Туристът си готви на газово котлонче и не натоварва електрическата мрежа на къмпинга. Така че дори разходът за ток не е огромен. Печели се от таксата за нощувка, за къмпингуването, или ако предлагаш някакви други услуги. Може да предлагаш пералня, за да си изперат прането, да речем, защото пътуванията са много дълги, траят 40-50 дни, обикаля се половин Европа и не може да се мине без пране.
Нашите къмпинги са все още примитивни, но в последните години почнаха да се появяват местенца от европейски тип. Има две-три семейства англичани, които са купили два къмпинга в Търновско. И до Харманли има добър. Собствениците са чужденци, които са решили, че има нужда от такъв бизнес. Техните къмпинги са направени по всички правила и са печеливши. Има и българи, които се наемат да правят това, но тук е малко сложно. Знаем, че българинът иска повечко да печели и по-малко да влага, и, ако е възможно, хич да не работи, ще е най-добре. Не са много нашенците, които могат да бъдат дадени за пример. Има добри къмпинги на българи в Обзор, в язовир Батак, но са малко. В Батак, например, момчето е живяло дълги години в Щатите и Англия, видяло е как се правят нещата и просто не е с български манталитет. В повечето случаи обаче, някой купува стар къмпинг. Едно време по комунистическо, СБА са правили къмпинги навсякъде. Определено те и сега са най-добри. Правени са на подходящо място, мислено е. И сега някой взема под наем бивш къмпинг на СБА, но не влага, не ремонтира и не се получава. Има и ситуации, в които не зависи от бизнесмена. Сещам се за един случай, в който момчето не можеше да прави сериозни инвестиции, защото мястото е под наем и не му дават да го купи. Преподписва един договор с общината, но там – кой бил от ГЕРБ, кой от БСП, все не му дават да го купи, а пък само с експлоатация не става.
Къмпинг в СкопиеКъмпинг в СкопиеИ като видят кофти къмпинг, в който могат само да си паркират караваните, туристите почват: "Това не е къмпинг! Това е паркинг!" Много се възмущават от мръсотията. Да е чисто, е условие номер едно. И когато е мръсно, когато из къмпинга се моткат кокошки от съседените дворове, или е пълно с бездомни кучета, негодуват. Имал съм случаи, кучета да им крадат обувките. Предупреждавам ги, че има кучета и да не си оставят обувките навън. Те забравят, защото, хем са много доверчиви, хем нямат такъв навик. Преди да дойдат у нас, са ги предупреждавали, че у нас има много престъпници и може да ги оберат. Идват със свити сърца, но като видят, че никой не ги обира или убива, и се отпускат. Почват да се чувстват сигурно, изнасят си масичка пред караваната, слагат цветя, опъват си една тента и си четат книжки, или си слушат музика. Оставят всичко така през нощта и се прибират да спят в караваната без притеснение. Никой не ги краде, но като мине бездомно куче, подушва кожените обувки, забира едната и заминава. Така един останал без обувка, друг без джапанки, на трети му изчезнало нещо друго. После го намираме някъде в къмпинга, но мръсотията и безстопанствеността хич не се харесва. Веднъж едни кучета бяха нахапали възрастно семейство по задните части. Хората се разхождали, появили се някакви песове и ги нахапали. Ходихме да им слагат инжекции и не беше приятно.
Пак в СкопиеПак в СкопиеА в този туризъм има много бъдеще. В Европа никнат все повече къмпинги, има ръст в продажбите на каравани и все повече хора се готвят да практикуват разходка на колела. За съжаление, туризмът с каравани у нас е доста непопулярен. Освен това, за да се направи един обиколен тур, трябва да имаш къмпинги в прецизно определени точки, за да покажеш цялата страна. Не може да обиколиш само Южна България или само Северна. Трябва да имаш два-три къмпинга на морето, два-три в центъра на страната – около Търново, около Пловдив, Казанлък. Някакви къмпинги в планините. Сигурен съм, че сме единствената европейска държава, в която няма къмпинг във или до столицата. Факт – до София или в София няма къмпинг! За да посетим столицата, спим в едно ваканционно селище до язовир Искър, което не е къмпиниг и е на 50 км. Там условията са за друго, но понеже сме приятели със собствениците, сме приютили туристите на едни площадки в паркинга. Отварят ни едни къщички, в които да ползваме банята и тоалетната и така. Какви ли не комбинации сме правили, за да посетим София. Случвало ми се е да тръгвам за столицата от Рилския манастир. Същото е положението и в Пловдив. Него го посещаваме или от Казанлък, или от язовир Батак. Имах случай с едни туристи, които държаха да спят в Пловдив и тогава намерихме хотел с огромен паркинг за караваните. Но тъй като там няма изводи за ток, чужденците спяха в хотела.
В Европа има ръст в продажбите на каравани.В Европа има ръст в продажбите на каравани.А в Скопие, например, има невероятен къмниг. Той просто е като в приказка – едни езерца, един мостчета, едни чудеса... На входа на Букурещ също има много хубав къмпинг със страхотен ресторант. На няколко километра от Белград, на брега на Дунава е направен къмпинг бижу. В покрайнините на Истанбул пък къмпинги колкото щеш. И в Загреб, и в Любляна също има такива места. Не в Европа, няма дори балканска столица, която да е без къмпинг. Освен София. Това е положението! А за липсата на държавна стратегия по темата, да не говорим. От миналата година собствениците на по-хубавите къмпинги правят опити за организиране на асоциация. Дано да успеят да си реализират идеята! "

*Поредицата на Бележник.бг "България през очиге на чуждия турист" излиза всяка неделя.
Каква е разликата между българските, румънските и македонските манастири, четете в следващата част.