Пресечки

Костадин Бандутов: Как мина денят ти, стана много сложен въпрос

Младите актьори са наясно, че трябва да следват Костадин БандутовМладите актьори са наясно, че трябва да следват Костадин БандутовАктьорите от Драматичния театър „Йордан Йовков” репетират  първата  си  премиера за 2015 година. Постановчик  на пиесата с работно заглавие "Жени, които не плачат" е Костадин Бандутов. Завършил право и  театрална режисура в НАТФИЗ, той дълги години работи и за Темида, и за Мелпомена.  Осъществява голямата част от продукциите на Варненската детско-юношеска опера: "Магьосникът от Оз", "Уестсайдска история", "Мамма миа", "Джекил". Премиерата на проекта му „Последната нощ на Сократ” се състоя на добричка сцена през януари тази година. Сред другите негови  театрални постановки са: "Спирка последна", "Няма да платим", "Между два стола".   
– Как бихте представили спектакъла, който ще види добричката публика? В основата му е драматургичният текст  на Нийл Саймън "Странната двойка".
–  Работното заглавие на пиесата можеше да бъде и "Големите момичета не плачат" или "Шест странни жени".  Предвиждаме премиерата около 15 януари. В спектакъла разглеждам самотата като проблем в това общество, в което технологиите все повече  ускоряват комуникацията, хората осъществяват бързи контакти без докосване до душевната струна на партньора, приятеля, любовника. Липсва онази нежност, чистотата на отношенията, липсват контактите на по-високо ниво. Самите героини усещат тази празнота и неистово се опитват да я запълнят,  без да са я формулирали.
– Камерната зала поставя зрителите на един дъх разстояние от героините   Оливия и Флоранс – артистичната повлекана и педантичната домакиня. С тях ще бъдат още наивната Вира и подозрителната Рени. Кои  актриси ще видим в основните роли?
– В двете основни роли ще видим Татяна Христова, като Оливия, и Мария Гинкова като Флоранс. Гинкова е ново име за театъра тук, въпреки че е от Добрич. Имала е гастрол с "Милионерът", играла е  на русенска и варненска сцена. От този сезон е на щат в добричката трупа заедно с едно младо попълнение, също Мария, но Генова. Напоследък гледахме  Любов Николова  в центъра на спектаклите, този път тя ще играе епизодична роля, нетипична за нея. Любов е полицайката в женската компания. Двете ученички Ралица Добрева и  Соня Георгиева се вписват много добре в екипа. От сърце им пожелавам да продължат образованието си в НАТФИЗ, да превърнат актьорското майсторство в своя професия. Макар че, между нас казано, такива завършени актриси като тях само ще изгубят четири години в Академията, тя ще им предложи най-вече теоретични знания. Соня е в ролята на Вира, а Рали  се преобразява в Рени. Пиесата трудно може да се играе на тази малка дистанция, трябва да се изживее от актрисите,  които да се слеят с героините си. Опитвам се да  внуша на  момичетата какви са героините им, когато останат сами.
– Двама испанци, в ролите Валентин Андреев - Рафе и Красимир Демиров, ще попаднат в  дамската компания, която се забавлява и си разказва истории от типа "Сексът и градът"…
– Испанците са несретници, попаднали  в Ню Йорк – не там, където трябва и не тогава, когато трябва. Театралното действие ще ни поведе към тъжната и смешната страна  от живота на  шестте дами и на двамата самотни мъже. Героините на Саймън са с различни характери, на различна възраст. Веднъж месечно се събират около игралната маса на женско парти. След раздяла със съпруга си, една от тях се вклинява в живота на домакинята, която я приема да живее при нея. И понеже всяка ходи със собствените си навици, възпитание, светоусещане, разбиране за живота, Флоранс и Оливия се сблъскват в пиесата. Четирите други жени са под тяхно влияние. В стремежа да променят живота  си, основните героини канят двамата  самотни мъже.
– Режисьорското предизвикателство, което отправя  Саймън с пиесата си?
– Нийл Саймън е един от популярните съвременни американски драматурзи, все още жив и здрав на 87 години. Той създава и филмовия сценарий "Странната двойка", написан за мъже в главните роли  и пресъздаден с участието на Джак Лемън. Имам чувството, че все пак авторът познава по-добре мъжките характери, защото в пиесата си е развил само двата основни  женски образа. Останалите трябва да бъдат уплътнявани, за да станат равностойни. Намислихме им богати биографии.
– Къде се крие дълбокият смисъл, второто дъно на спектакъла, това, което публиката в залата трябва да прозре?
– В този забързан свят човекът, търсещ контакт, трудно може да го намери. В Добрич си нямаме метро или друг градски транспорт, в който някои от пътниците да си четат книга, други да си пуснат музика в слушалките,  останалите да разглеждат нещо на лаптопа или в телефона си. Ситуации, в които никой не обръща внимание на никого. Ако търсиш съпричастност, внимание, трудно можеш да ги намериш. Като се прибереш вкъщи, децата са разпилени по стаите пред компютрите. Жената е обърнала гръб в кухнята на печката или пред мивката. Съпругът е може би пред телевизора или пред компютъра. Аз не зная на какво ниво контактуват всички тези хора. Може би само със "Здравей-здрасти". Въпросът: "Как мина денят ти?", вече е много сложен, трудно си го задаваме. Върху такива неща ми се иска да се замисли зрителят.