Пресечки

Как не успяхме да спасим таврийските българи

Второто допълнено издание "Българи в Таврия, таврийци в България" ще бъде представено на 4 декември от 17.30 ч. в Заседателната зала на Община Добрич. Книгата  на Атанас Марков съдържа документални свидетелства за  преселването на нашите сънародници и депортирането им обратно в бившия СССР.  
Професор Тодор Балкански и д-р Димитър Маринов ще хвърлят светлина върху описаните от автора исторически събития. Ще бъде прожектирана аудиовизуалната продукция на Васил Барков "Един изстрел". Лентата е посветена на писателя Мишо Хаджийски, повел около 2 000  българи от Украйна в разгара на Втората световна война. Филмът, също като книгата, възкресява спомена за жестоката участ на сънародниците ни.
В петицията си до цар Борис ІІІ Обединител от май 1943 г. Хаджийски настоява родината да приюти таврийците  по същия начин, по който е върнала в бащиното огнище събратята им от Добруджа, Тракия и Македония. Положителният отговор повежда обратно към царските предели първите 1500 семейства от Украйна и Русия. В архивните данни на Добричката околия е запазен споменъг за стотина многолюдни фамилии, подпомогнати със земя и  стопански инвентар. Книгата на Марков отбелязва, че сигналът за депортирането на таврийските българи е даден с телефонограма от 22.XI.1944 г. Събирането на изселниците се извършва в сборни пунктове по околийските центрове, предимно в казармите. Авторът разказва как  добричката жп гара дни наред е обсадена от червеноармейци, дошли да екстрадират  бежанците в Съветския съюз. Край вагоните се търсят близки, роднини, съселяни, да пътуват заедно, заедно да споделят по-нататъшната си съдба. Потеглят на север, там е втората родина, но там са и лагерите на смъртта в Сибир.
Изследователят се позовава на  десетки свидетелства от съвременници, като родения в Добрич през 1920 година Марин Атанасов: "През пролетта на 1945 г. започна изселването. А младостта си е младост. В средите на таврийските българки имаше крaсиви и умни момичета,  които горещо желаеха да останат в България, тук да се задомят, челяд да отгледат. До вагоните никого не допускаха. А те, вагоните, претъпкани с хора и багаж. Олелия до възбог. От голямо разстояние с едва забележими знаци, с махане на ръце бе нашата раздяла. Партидите от живи хора все идваха, конвоирани като престъпници. Каква е била по-нататъшната съдба на тия хора, не зная. Зная само това, че бяха таксувани като изменници на родината, родоотстъпници..."
През 2015 г.  ще се навършат  седем десетилетия  от депортирането на сънародниците ни по разпореждане на Сталин.  Интелектуалци от Добрич създадоха Инициативен комитет за поставянето на мемориален знак  на площад "Борис III". Съвременните историци отбелязват, че две години след спасяването на евреите,  народът ни не успява да  избави от  подобна участ еднокръвните си братя.