Пресечки

 Там имаше един игумен с един дълъг мерцедес. В повечето случаи обаче мерцедесът си стоеше, а дядото яздеше кон с един кобур на кръста. Беше толкова страшен, че туристите се дърпаха ужасено. Този монах слагаше и касички, които бяха задължителни. Ако не пуснем пари, ни пращаше една баба с два зъба. За щастие, въпросния игумен го махнаха.
Тези истории са вече минало, но сърдитите монаси си останаха като част от пейзажа. Е, има и изключения от правилото.Рилският манастир е едно от малкото места, в които влизаш свободно и плащаш вход само за музея. В Рилския манастир проблеми могат да възникнат само, ако някоя от жените в групата е по къси панталонки. Обяснил съм предварително за изискванията, но тя е забравила. Там не нагрубяват, просто й дават някоя кърпа да се закрие. Като цяло обаче в манастирите положението е плачевно, защото са го обърнали на печалбарство.
Рилският манастир е едно от малкото места, в които влизаш свободно и плащаш вход само за музея. Там всеки мирянин може да отиде в църквата и да се помоли. И в Бачковския манастир беше така преди време.
 Плащаше се вход само за магерницата, която е особено красива и е зографисана като църква. Игуменът обаче усети, че много хора влизат и не посещават магерницата и въведе вход и за манастира. Левче е, но се плаща. Българските монаси искат от всичко да печелят пари – от паркинги, от баничарници, от кръчми, от сувенири, а всъщност не предлагат нещо особено.

 Напротив, все по-неподдържани са сградите и все по зле те посрещат като гост. Възприемат те като някакво крачещо портмоне, а ти забраняват всичко – не можеш да правиш снимки, не можеш да говориш високо,.. Посрещат те като враг, а пък искат да изкарат пари от тебе. За толкова години единствено в Рилския манастир ремонтираха музея според европейските стандарти. В останалите светини положението е все по-лошо.

 Фреските вече не могат да се видят, защото са почернели и опушени от свещите. Почти няма реставрация. А монашеските обители отдавна не са бедни. Първото, което виждаш, като влезеш в лаврата е, че има сателитни чинии, рутери за интернет и всякакви  следи от модерна техника.
Доскоро намирах някакво приемливо обяснение за грозното поведение на монасите. От няколко години обаче върви световна тенденция да не се посещава само една държава.  В повечето случаи екскурзиите са в комбинация от поне две балкански страни. И тази тенденция на нас ни изигра много лоша шега. В комбинация с Румъния или с Македония, българските манастири просто бледнеят. Преди, когато си само в България, можеш да измислиш някакво оправдание със социалистическия режим, да речем. Това вече не е възможно, защото и в двете съседни държави е имало такъв режим.
Непрекъснато правя паралели с манастирите в Румъния, които са живи, пълни са с хора и всичко блести от чистота.  Има женски манастири, в които десетки монахини говорят чужди езици. Абсолютно безплатно всяка една монахиня разказва за историята на лаврата на родния език на посетителя. И това е особено атрактивно. Първо, имаш пряк допир с туристите, после, тази монахиня си е направила труда да научи екскурзоводската беседа на чужд език, което е висш пилотаж. Никой не те блъска, не ти крещи, не ти забранява снимки, всичко е в цветя.Абсолютно безплатно всяка една монахиня в Румъния разказва за историята на манастира на родния език на посетителя. Тези монахини лъскат, поддържат, няма сергии, никой не ти се мотае в краката, не те дърпа, не ти вика, не ти иска нищо да си купуваш. Вярно, всеки манастир има вход – някаква символична сума от 1-2 евро на човек, но го плащаш с удоволствие, защото знаеш, че има какво да покажеш, че има кой да ти разкаже. Чувстваш, че си в една историческа забележителност, в музей, който в същото време е действащ манастир.
В момента в Румъния има страшно много млади хора, които отиват в манастири, замонашват се и се грижат за светините. Във всяка обител там живеят поне 50-ина монаси  или монахини, а у нас в повечето манастири живеят по един или двама монаси. Колко са монасите, какъв е статутът на манастира и кой го издържа, са въпроси, които туристите задават винаги. Принуден съм да обяснявам за недоброто име на църквата у нас, за скандалите и корупцията сред клириците, заради наследения от комунизма атеизъм..., въобще смуча си от пръстите. Но съм сигурен, че не разбират причините, защото няколко дни преди това сме били в Румъния. И там е имало комунизъм, но никога връзката с религията не е била прекъсвана. Румъния в момента е държавата в Европа с най-много строящи се църкви на глава от населението.

 Там храмовете се градят ударно, така, както тук се вдигат молове и хотели. Като пътуваме, често виждаме строеж - скеле на църква. Това е държавна политика, която не е променяна дори и по времето на Чаушеску. И няма отлив от вярата.

В интерес на истината и в Македония няма много монаси, но за разлика от нас, там всичко е доста добре поддържано. Македонците се гордеят със своите манастири и ги показват без да се плаща вход. Абсолютно навсякъде имаш право да снимаш, защото са се усетили, че тези снимки се публикуват в социалните мрежи и представляват реклама. При нас не само, че няма държавна политика за реклама на туризма, но дори не са ни уврели главите, че може и по друг, безплатен начин да се прави сполучлив пиар.
А манастирите са българските светини. Ние нямаме дворци като във Франция, нямаме замъци като в Германия, нямаме пирамиди като в Египет. Ние имаме църкви и манастири и там водим туристите."

* Поредицата на Бележник.бг "България през очите на чуждия турист" излиза всяка неделя.
Какво научават туристите за България, Румъния и Македония, когато страната ни е включена в комбинирани дестинации, предстои да научите в следващата част.