Пресечки

Ивка Михнева представлява пострадалите по време на среща с кметицата– Госпожо Михнева, вие живеете в наводнения район около Хуманитарна гимназия в Добрич и представлявате пострадалите оттам. Колко човека са ви делегирали права?
– Представлявам 362-ма собственици на пострадали имоти от района на Хуманитарна гимназия, булевард "Русия" и част от улица "Бачо Киро".  Направихме сдружение, избрахме си говорител и решихме да си търсим правата. Първо написахме отворено писмо, после поискахме лична среща с кметицата. Тя ни обвини, че всяваме смут. Написахме още отворени писма. Получихме писмен отговор от Общинския съвет, от Областна управа и от община Добричка, но не и от госпожа Николова.
– А от тези 362-ма собственици колко са загубилите всичко?
– Не повече от 20-24 домакинства.
– Колко от собствениците, които представлявате, бяха включени в списъците за помощите, които Общественият съвет трябваше да разпредели?
– Ами общо хората са около 900 човека. При нас има данни, че около 300 души не са коректно вписани, защото се оказа, че има имоти, в които са вписани повече от две домакинства.
– А кой прави списъците?
– Не зная. По информация, дадена от председателя на Обществения съвет госпожа Титова, обявеният списък е изграден на базата на четири предходни списъка. Един изготвен от доброволци, един – от представители на БЧК, трети – от представители и комисии, излъчени от община Добрич и още един – от социалните работници. От имената в тези списъци е изготвен един краен списък, въз основа на който да бъдат разпределяни помощите на пострадалите по приети критерии на Обществения съвет.
– Вие обаче твърдите, че списъкът не е пълен. Колко имена липсваха?
– Те продължават да липсват. Открихме много неточности. Извън списъците бяха повече от 30 човека. В същото време имаше адреси, които въобще не съответстваха на наводнените райони. Имаше адреси до бившето ДЗС по пътя за Кобаклъка, например. Другият тип нередности бяха, че на един адрес е вписано повече от едно домакинство. Тук трябва да обясня, че първоначално от общината, т.е. от Обществения съвет, обявиха критерии, които накараха доста хора да не заявят желание за помощи, защото изискваха да имаш само едно жилище, което да удостовериш с нотариалния акт. Подписваш и декларация. Така повече от 50 процента от хората, които имат повече от едно жилище, не подадоха молби за помощи. Имат имот на село, вила, земя и не отговарят на условието. Впоследствие обаче се оказа, че в списъците за подпомагане попадат хора, които, не само че имат и други имоти, но дори в същия район имат по две жилища. Друго несъответствие – първо обясниха, че ще подпомагат само отделната сграда, а не домакинствата, живеещи вътре. После се оказа, че в списъците са включени по няколко домакинства, които живеят в една сграда. Дават например помощи на баща и син поотделно, въпреки, че живеят в един имот. В друга къща пък живеят баба, дъщеря и внук. И тримата получават пари. В едни случаи им даваха еднакви суми, на други места обезщетенията на всеки от роднините бяха различни. Имаше фрапантни ситуации, в които освен собствениците, бяха обезщетени и квартирантите.  Накратко – Общественият съвет прие едни критерии, които самият той наруши. И когато група доброволци попитахме защо, ни отговориха: "За да можем да подпомогнем повече хора!" Но тези хуманни намерения не бяха съобщени публично и много пострадали хора, които спазват закона, не подадоха молби и не получиха стотинка от помощите.  В същото време помощи бяха дадени на домакинства, които живеят в незаконни сгради. Дадоха 1 600 лева на човек, който е наследник на дворно място със стопанска постройка. Там никога не имало жилище. А има сериозно пострадали, които не са получили нищо! Това е несправедливост. Нали има закон за бедствията, който казва, че трябва да се помогне. Различният аршин, който беше приложен към  пострадалите, ни възмути и ние, хората от инициативния  комитет, тръгнахме да си търсим правата.
– Пред кого си търсихте правата?
– Срещнахме се с госпожа Титова, която се ангажира на място да бъдат отстранени нередностите по адреси. След  това отидохме пак и тя ни отговори, че е проверила. Бяха извадени едни листи, на които пише: "Един съсед каза..", "Отидохме там, но не можахме да влезем!", "Позвънихме, но никой не ни отвори!" Като видяхме каква е ситуацията, умишлено пуснахме една молба за второ домакинство на пострадала жена, която има две къщи с два нотариален акта в един и същ имот и е обезщетена със 150 лева. А съседните й имоти са обезщетени с по 625 лева. Ходих и в БЧК.  Поискахме да дойде комисия и да разгледа на място. Дойдоха шефът на БЧК Добрич господин Еринозов, Титова и секретарка. Помолихме ги да огледат още адреси и да видят къде имаме възражения. Да се уверят, че нашите протести са основателни. Мислихме си, че ако на място бъдат потвърдени нередностите и несъответствията, те ще бъдат отстранени.
– И така ли стана?
– Уви, нищо подобно не се случи. Никой не коригира списъците, защото нямало нови средства. Като ходих в БЧК, госпожа Закова направо ми каза, че пари повече няма и да престана да ходя с нови молби. Едната молба не я прие, защото ставало дума за неин роднина и тя била наясно какво е положението. Другата молба беше на жена с дете инвалид. Жилището им е напълно съборено. Живее в един двор със свекървата, но са две отделни домакинства. И понеже са раздали на свекървата 1600 лева, Закова каза: "Ами да си ги разделят. Ако реши свекърва й, да й даде!"  После хвана двете молби и ги хвърли. Единият лист се спря до госпожа Титова, която беше там, а другият лист падна на земята. Ние продължихме да пускаме молби. Хората отиват, в общината отказвали да ги приемат. Питали обаче кой ви подстрекава. Оная русата ли?
– Това сте вие, така ли?
– Да, аз. Не мога да се примиря, че доказахме, че има нередности, а те не бяха взети под внимание. Имаше някакви незначителни корекции. Всичко е било отбиване на номер. Да не сме пишели повече жалби, да не сме си търсили правата, защото тямало пари. В четвъртък научих, че по старите списъци на получилите вече помощи хора, ще бъдат давани нови суми. Става дума за парите, постъпили от ДМС-ите в община Добрич. Титова ми обясни, че общината нямала нищо общо. Това била благотворителна фондация, която просто помолила да ползва списъците на общината. И техните критерии също. Просто щели да позлват базата данни за други пари. Сега същите хора, които са получили вече помощи по пълните с нередности списъците, ще получат още веднъж. На обзещетени вече 140 домакинства ще се дадат по 1 500 лева, а на други 100 също обзещени – по 2 500. Сега ще атакуваме навсякъде, където можем. Алармирахме и ДМС организацията. Но всичко е пълен хаос.
– Вярвате ли, че ще го подредите?
– Вече не съм сигурна. Недоволството расте много бързо и приема едни размери, които са непредвидими. Част от хората знаят за една среща в понеделник. Там обаче ще отидат и други, които не са поканени. А някои от тях са загубили много и вече няма какво да ги спре. По тия причини в четвъртък поисках личен разговор с госпожа Детелина Николова. Казаха ми, че е в отпуск. В петък, в 10.40 часа ми звъни телефонът. Изписва личен номер. Вдигам и чувам госпожа Николова, която ми честити празника (б.а. Успение Богородично). Учудих се и питах само за това ли ми звъни, да ми честити празника. Тя ми отговори, че била в отпуск, но понеже съм искала лична среща, да кажа за какво. Питах за средствата за обезщетения. Четирдесет минути си говорихме може ли, или не може. Имаме ли право, или нямаме. И накрая кметицата ми каза: "Вижте какво, не съм града, но да ви кажа в прав текст. Списъците няма да се променят. Няма да ставаме за смях пред организации със списъци, които вече сме дали и сме одобрили. Общественият съвет се закрива. Той си изпълни задължението! Имаме да вършим много по-важни неща. И да тропате, и да хлопате, и да искате и да не искате, пари няма. Примирете се с мисълта и престанете да си търсите правата! Общината е кандидатствала за един пари, които трябва да дойдат от Евросъюза. Тогава ще разберете, че съм направила много за града
– И сега ще се примирите и ще чакате, за да разберете колко много е направила за града Николова?
– Няма да се примирим, разбира се. Ще си търсим правата под всякаква форма и по всички законови начини. Включително и по съдебен ред!
– А вие обезщетена ли сте?
– Да, обезщетена съм с 625 лева. Загубила съм повече, но моя е грешката. Не мога да търся обезщетение за това, че съм решила да ползвам жилищна сграда за други цели. Не мога да го докажа. Нямам претенции за себе си, а за хората, които познавам от 30 години и за които съм сигурна, че трябва да им се помогне. Два месеца ги гледам тези пострадали хора. Не е изключено и между тях да има такива, които злоупотребяват, но това не може да ощетява другите, които не са получили нищо. Искаме справедливост. Трябва някой да си понесе вината за това, което ни се случи. Защото не може първата вълна да залее къщите в 2 часа през нощта, да минат 5-6 часа, докато стигне до нас и никой да не мине и да предупреди хората. Никой! Аз излязох в 6.40 часа. Вода не се виждаше никъде. В 9 часа водата беше навсякъде. В 14 часа удари втората вълна. Тя дойде с кал, мазут, химикали и всичко, което можеше да довлече. Не мога да се примиря, че за всичкото това време никой нищо не направи. Не роптаем толкова за помощи, а роптаем основно срещу бездействието и безхаберието. Някой, някъде по веригата е сбъркал. А потърпевши сме ние, гражданите.