Пресечки

България през очите на чуждия турист* Първа част

Тази типична за планинските ни райони картинка предизвиква такъв повсеместен и нечовешки крясък в автобуса, че си длъжен веднага да спреш, за да започне снимането.Тази типична за планинските ни райони картинка предизвиква такъв повсеместен и нечовешки крясък в автобуса, че си длъжен веднага да спреш, за да започне снимането.ЗАЩО ИМА ТОЛКОВА БОГАТИ И ТОЛКОВА БЕДНИ БЪЛГАРИ?
"Ей, помните ли, че преди войната и у нас хората работеха по полето?", спонтанно възклицава възрастен французин. Той е част от група туристи, които са решили да разгледат България за 10-ина дни и току що е мярнал през стъклото на автобуса, че няколко жени със забрадки са привели гърбове сред полето. Докато возилото пъпли по нашенските разбити шосета, окото на любопитния чужденец маркира друг впечатляващ сюжет -  дядо с потури е подкарал магарешка каручка през лъкатушещия през нивите път.  
А този с магарето къде отива, чуди се на глас туристът.  Диан! Диан!, провиква се той към екскурзовода, който е седнал отпред. Може ли да спрем? Гидът дава знак на шофьора да спрат, отбиват някъде встрани и цялата група чужденци се изсипва на шосето със заредени за снимане камери. Екскурзоводът отива при каруцаря и го пита дали иска да бъде заснет. След кратък размисъл нашенецът се съгласява. Преди това поставя условие да бъде почерпен с цигара. Намират отнякъде и почва позирането. Светкавици, снимки. После цялата група се връща в автобуса. Възбудените туристи обаче не могат да млъкнат и продължават с въпросите. Къде е тръгнал с тази каруца, настоява да получи отговор виновникът за снимките. За дърва, отговаря му екскурзоводът. Но той няма ли си кола, недоумява друг пътник. Сигурно има, но с нея не може да превозва дърва, предполага Диан. И моят прадядо ходеше така с едно магаре навремето, сеща се някой от групата.  
Не, не сте прави! Няма друга кола, врязва се в разговора следващ пътник и обръща внимание на всички, че каруцата има регистрационен номер... Вероятно е много беден и това му е основното првозно средство, заключава бдителният чужденец.
Диан КарагеоргиевДиан КарагеоргиевОписаната случка е една от обичайните в ежедневието на екскурзовода Диан Карагеоргиев, който от 17 години прави обиколки из страната ни с групи от французи, белгийци и холандци. 36-годишният добричлия владее френски и холандски език и в  момента е преподавател в  НБУ. Когато не води лекции, продължава да разхожда туристи. "Много, ама много сложно е за чужденеца да влезе в нашия свят. Много е трудно да му обясниш по разбираем за него начин защо живеем така!", сподели пред Бележник.бг Диан Карагеоргиев. Неговите дългогодишни наблюдения, илюстрирани с уникални снимки, правени  от самите чужденци, публикуваме в специална поредица. Днес предлагаме първата част от този любопитен разказ.
"Преди да дойдат у нас, туристите знаят, че България е бивша комунистическа държава и много искат да научат за онова време. Очакват да чуят пространни разкази за това как сме оцелели по време на комунизма и колко много сме страдали, как сме бити и малтретирани и сме живели в лагери. Не могат да приемат, че повечето хора тогава са живуркали доста спокойно, но в затворена система, без свобода на словото и в уравниловка. Слушат с огромен интерес и непрекъснато задават въпроси. Винаги питат как е съществувала религията в комунистическо. "Вашата страна е била много сива и тъжна през тоталитаризма!", казват чуждите туристи.  
По време на обиколката е много важно какъв маршрут е подбрала фирмата. Важно е и откъде ще влезеш в столицата. Най-често, първото, което виждат от София са сивите и олющени панелки. По пътя из страната вече са се нагледали на колиби, цигански съборетини и въобще множество странни постройки. Много се радват на магарешките или конските каручки. За тях това е екзотика и веднага вадят фотоапаратите. Като влязат в градовете обаче и като видят по балконите проснати гащи, сутиени и чаршафи, буквално зяпват. Иии гащи!, сочат с пръст и питат: "Ама тия хора, защо са си сложили дрехите там?" Сушат ги, обяснявам, което ги обърква още повече. При тях навсякъде има сушилни към пералните. Затова като видят пране, от което шурти вода, почват да гледат странно.
Един път се бяхме наредили пред едно чейндж бюро в Русе. Точно в този момент една леля си миеше терасата и пееше някаква чалга. И като ни заля една вода. Ужас, викнаха белгийците, тази жена защо ни полива? Ние сме много тихи и не вдигаме шум? Беше 15 часа и хората помислиха, че нарушават някакви наши правила за следобеден сън. Казах им, че никой не им се кара, просто лелята си мие балкона. Пак не ме разбраха, защото според тях това се прави нощем, когато няма никой. След като ни полива 10-ина минути, онази отгоре най-накрая ни забеляза и каза: "Извинети, ни въ видях!"
А предния ден тъкмо им бях разказал как едно време българките жънат и пеят на полето. А, рече една белгийка, че как може да се радва в жегата и да пее?
Множеството бездомни кучета, които се шляят по улиците или спят под балконите, са следващата незабравима гледка за чужденците. Тези животни откъде са се появили? Щом никой не се грижи за тях, значи нямате организации за защита на животните, възмущават се те. Каквото и да им се обяснява, те не могат да разберат как може страната да е пълна с  толкова бездомни кучета и котки. А, ето един  Мурджо, който  се е излегнал на припек в Рилския манастир, провикват се те и моментално ми забиват въпроса:  Ама може ли някакви кучета да ви препикават дуварите на светините?" Следват дълги разтовори и обяснения по темата  има ли приюти, няма ли, защо кучетата имат сини и жълти обички на ушите, защо едни са слаби, други – дебели… Защо никой не ги отглежда, кой ги е пуснал по улиците, кой им чисти акото… Като почнем от кучетата, минаваме през котките, говорим за природозащитниците и защитниците на животните и стигаме чак до Бриджит Бардо и нейната фондация за закрила на танцуващите мечки. Общо взето, можеш да утрепеш един ден от пътуването с лекции и беседи за бездомните кучета и котки.
Стадо крави, овце, кози или какъвто и да е добитък, предизвикват небивал  ентусиазъм и ожесточена борба кой ще направи най-хубавата снимка. Ако до стадото има и овчар – още по-добре! Ако стадото пресича пътя и всички коли и автобуси спрат, за да не предзвикат катастрофа, веднага следва въпросът: Тези животни свещени ли  са, че всички спряхме?
Най-големият цивилизационен шок за чужденците обаче е контрастът между стари и нови модни автомобили. Снимат се до супер луксозни джипки и лимузини и  в същото време щракат стари лади и жигулки, които, според техния начин на мислене и законодателството в страните им, отдавна би трябвало да са излезли  от употреба. Случвало се е да се дивят и да се снимат до спортни коли глезотии, които са уникат и дори и в техните страни още не са се появили. А съжителството между магарешките каручки и свръхскъпарски возила пък направо ги хвърля в тъча. Откъде вашите хора имат пари за тези скъпи коли? Защо при вас има толкова бедни и толкова богати хора, чудят се туристите. Обясняват, че и при тях има висши служители и големи бизнесмени, но карат коли като всички останали. В края на разговора задължително обобщават, че съвременна България е страната на най-големите контрасти в Европа.
 Широко дискутирана тема е техническият контрол на автомобилите, има ли той почва у нас, как се прави, кой е оторизираният контролен орган… Както и въпросът как тези очукани и охлузени лади, жигулки и трабантчета успяват да минат технически преглед, отговарят на всички условия и продължават да са в движение.
Влаковете са другата страст на чужденците. Не се уморяват да снимат влакчета, червени локомотиви и сини купета с логото на БДЖ и да разпитват защо всички влакове са така празни и така олющени. Голяма атракция е возенето с теснолинейката между Банско и Аврамово (малка гара в Родопите, но най-високо разположената на Балканския полуостров). Пейзажите от влакчето са фантастични, а теснолинейката се пълни обикновено с помаци с кошници и чувалчета, облечени с потури, зачулени с фереджета, които обаче са много мили и се мъчат по всякакъв начин да си приказват с ръце и крака с моите екскурзианти. След това слизаме на гарата, на повечето им се ходи по малка нужда и първият, който влезе в тоалетната на гарата, изскача оттам с неистов вой. След което разказва на всички как там има една дупка в земята, колко е мръсно и как смърди. Накрая всички дружно решават да стискат до първото крайпътно заведение.
Такситата задължително са обект на въпроси и на усилено щракане с апаратите, понеже никой не може да разбере защо са жълти. В Европа такситата са луксозни черни или бели лимузини и само малката табелка с надпис TAXI на покрива подсказва, че колата е за платен превоз. Имало държави, където такситата във всеки град са в различен цвят. Но държава, в която всички таксита да са само и единствено жълти, никой никога не бил виждал досега.
Едно от най-сниманите неща в БГ са броячите на светофарите. И едно от малкото, които са повод за национална гордост! Оказва се, че на Запад никой досега не се е сетил за подобно революционно откритие, всички почват да ахкат и да завиждат на българските шофьори колко са улеснени по кръстовищата.  И фотографират спомени."

Виж в галерията какво снимат у нас чуждите туристи!

Каручките по пътищата ни са изключителна атракция за хората от чужбина.Туристите с любопитство оглеждат нашите земи.Броячите на светофарите са едно от най-сниманите неща в БГ. И едно от малкото, които са повод за национална гордост!Нашенските влакове са другата страст на туристите.Камионите от миналия век са мнооого интересни.Такситата ни задължително са обект на въпроси и на усилено щракане с апаратите, защото никой не може да разбере защо са жълти.За съжаление, олющените табели (дори и тези, които насочват към културните забележителности) също са все по-типична нашенска гледка, и също предизвикват много въпроси.Никой не разбира защо има толкова много бездомни кучета у нас.Контрастът между стари и нови автомобили у нас е най-големият цивилизационен шок за чужденците.Много се кефят на трабантчетата.Овчар, който пасе стадото, е изключителен сюжет.Ако видят стадо, което пресича пътя, всички питат дали животните са свещени.


* Поредицата "България през очите на чуждия турист" ще излиза  всяка неделя.
Какво им се случва на туристите преди да стигнат до културните ни забележителности, четете в следващата част!