Пресечки

Диан КарагеоргиевБЪЛГАРИЯ ИМА НАЙ-КРАСИВА ПРИРОДА, РУМЪНИЯ – НАЙ-ДОБРИ ПЪТИЩА, В МАКЕДОНИЯ ВСИЧКО Е ГРАНДИОЗНО 
С помощта на професионалния гид Диан Карагеоргиев разказахме какво снимат чуждите туристи у нас. Виж тук. Минахме през всички препятствия, които дебнат гостите на България по пътя към културните ни забележителности. Тук. Запознахме ви с преживяванията на хората с къщи на колела, които прекосяват цяла Европа, за да стигнат до дестинацията България тук. Разкрихме какво им се случва на гостите на страната ни, когато влязат в БГ манастир и как са посрещнати в румънските и македонските обители тук. Уникалният разказ на Диан Карагеоргиев продължава. Защо балканската история е сложна и трудноразбираема от чужденците, ще прочетете по-долу. Всички снимки отново са правени от туристи.
"От няколко години туристическата обиколка в България е комбинирана с разходка и в друга балканска държава. Това си е световна тенденция – хората искат за минимум време, да видят максимум държави. Тъй и тъй си тръгнал някъде, защо да не посетиш поне още една страна? Като отидеш в Италия, прескачаш и до Франция, например. И българите правят така. Избират, да речем, Будапеща и Виена, или Будапеща и Прага, или Прага и Братислава. Въобще ерата е на комбинации в туризма. Като става дума за посещение на Балканите обаче, всеки гледа да посети това, което е по-непознато.Западът не е чувал и за нашите манастири, а видят ли ги веднъж, хората трудно ги забравят. В момента Македония е хит, защото доскоро беше неизвестна, направо несъществуваща дестинация. Гърция и Турция пък са много познати дестинации. За да предложат различни преживявания, туроператорите съчетават България с Македония. Другата комбинация е между България и Румъния, защото за европейците тези две страни си вървят в пакет. Маршрутите са 20 или 10-дневни. По 5 или по 10 дни в България и още толкова в комшийската територия.
По време на разходката у нас става ясно, че чуждите гости не знаят нищо за историята ни. Не са чували, че България е една от най-старите държави в Европа, че преди векове е била една от най-големите държави и е граничела с империята на Карл Велики. Не са чували за кръстоносния поход срещу Калоян. Белгийците са винаги впечатлени от кулата на Балдуин Фландърски в Търново.
Той нали е фламандец, а днешна Белгия е на територията на някогашната Фландрия. Дежурно реагират, че в родните им учебници пише, че Балдуин е умрял някъде на Балканите. Къде – никой не съобщавал. Западът не е чувал и за нашите манастири, а видят ли ги веднъж, хората трудно ги забравят.В Букурещ комуникациите все още са надземни, кабели са опънати навсякъде във въздуха. Туристите са винаги възхитени от неповторимата атмосфера на Рилския манастир и изслушват в захлас легендата за Рафаиловия кръст, който монахът резбовал 12 години и накрая ослепял. През цялото време, докато трае обиколката, чужденците се любуват на природата ни.
Когато минем границата и влезем в територията на северните ни комшии, настават големите дебати. Хората несъзнателно започват да сравняват и се разделят на две групи. Едните са наши фенове, другите харесват Румъния и тръгва велик спор в автобуса. Защитниците на България моментално фиксират ужасните кабели, надвиснали над главите ни. В Букурещ комуникациите все още са надземни, кабели са опънати навсякъде във въздуха и не само са опънати, ами и на самите стълбове има едни огромни кълбета. Вдигаш фотоапарата и пълниш обектива с жици. Една нормална снимка не може да бъде направена. Коментарите спират, когато стигнем до двореца на Чаушеску. Това е мястото, което диктаторът е строил за своя резиденция. Църква в Букурещ, опасана от жици.Там е трябвало да се помещават и администрацията на комунистическата партия, и всички министерства, и парламентът, и въобще това е трябвало да бъде най-голямата сграда в света. Дошла обаче 89-та година и Чаушеску не могъл да я довърши, защото, както знаем, го разстрелват. Сега сградата се води втора по-големина след Пентагона.
Та дворецът на Чаушеску наистина е много огромен и много впечатляващ, а между другото, румънците продължават да го строят. Запазили са си оригиналните архитектурни проекти и малко по малко довършват градежа. Дали са си сметка, че там се помещава парламентът, а като музей сградата им носи страхотни пари от посещения. Вътре всичко е в мрамор, злато, скъпи
килими, тъкани от монахини..., навсякъде има перли и въобще гледката е толкова любопитна, че туристите остават в захлас.
Като излезем от резиденцията, феновете на Румъния бързат да подчертаят, че тази държава е по-богата и по-добре уредена, че комшиите ни имат повече неща за показване пред туристите, карат хубави коли, а дори и пред най-бедната къща има кранче за газ. Да, ама е по-мДворецът на Чаушескуръсно дори от България, опонира другата част от екскурзиантите. Освен това, дърпането и бутането пред сергиите надминава и нашенското. Където и да седнеш в Румъния, ще дойде един циганин с една цигулка, ще ти свири на ухото без да те пита и ще чака да му дадеш 5 леи. Но предимството, което никой никога не отрича и което всички приемат за безспорен факт е, че кухнята ни е отлична. А един турист нахранен ли е добре, печелиш го завинаги.
България общо взето винаги е обявявана за най-красивата измежду трите – най-красива природа, най-разноообразен релеф и въобще красоти. Румъния пък винаги бележи първенство заради пътищата и заради северната й част, която много дълги години е била владение на Австро-Унгария. Минеш ли Карпатите, все едно си в Австрия. И архитектурата, и хората, и манталитетът им нямат нищо общо с Балканите. Нищо не е разхвърляно, не е мръсничко. Отликата веднага се отчита от туристите. Уж сме на Балканите, пък виж колко е различно, казват.
Докато между България и Македония, чужденците не могат да направят разлика. Македония на практика изглежда по същия начин като БАрхитектурата в Брашов няма нищо общо с Балканите.ългария. И градовете са същите, и бившите комунистически сгради са същите, и манастирите, и църквите, и те са същите. А като започнеш да им разказваш как е създадена македонската нация след Втората световна война, какви са ги вършили Тито и Георги Димитров, как някой е седнал и е написал македонска азбука, и на туристите им става мнооого странно. Влизаш в България, минаваш през Пирин и Благоевград и казваш: "Ето, тази част е българската Македония!" Отиваш в Солун и казваш: "Тук е гръцката Македония!" В същото време им обясняваш, че това е отделна държава. И в главите на хората остава нещо много мъгляво и разтегливо. Отиваш в Скопие и показваш паметници – паметник на цар Самуил, паметник на Кирил и Методий, паметник на Гоце Делчев, на Яне Сандански. Преди това същите неща си им ги показал в
България. Обърквацията е пълна и тотална. За Кирил и Методий са винаги впечатлени. Те знаят, че тези двама братя са ни написали азбуката, която става основа на кирилицата. Освен това Кирил и Методий са единствените православни светци, признатВ Брашов всичко е подредено и чисто, както в Австрия.и от католическата църква, а на европейците това им е известно. Когато са в България им разказваш, че азбуката не е българска, а славянска. Отиваш в Скопие и хоп – двамата братя пак са там. Защо? Защото са родени в Солун, който също е част от Македония. Туристите веднага се обаждат: "Е да, но Солун е в Гърция!" Ами в Гърция е, казвам, но македонците смятат, че Кирил и Методий са македонци. Ами хубаво, казват чужденците, ама тук навсякъде надписите са на латиница. Ами да, на латиница са, казвам, защото македонците и сърбите ползват и двете азбуки. Като започнем в едни такива лабиринти да се въртим и става страхотия. С труд успяваме да съберем пъзела и в един момент нещата почват да се доизбистрят. Хващат, че Македония е ябълката на раздора, особено като им разкажеш за балканските войни. Един турист веднъж не се сдържа и каза: "Аз толкова сложна история на Балканите не бях чувал. В един кюп са ви гащите на всички. Много са ви оплетени конците!"
Сложно е и още как. В България им разказваш една история, в Македония –същата. Това ги втрещява. Холандската история си е холандскПаметникът на Александър Македонски е една гигантска скулптура в центъра на столицата.а, белгийската си е белгийска и нямат вмешателство едни с други. Странно им е, че в 21 век някой все още има претенции да размахва кое е българско, кое е македонско.
Много им е странно и че си общуваме без преводач. Защото ме чуват как в Румъния говоря на английски или на френски. А в Македония говоря на един език, който холандците не разбират. Местните ми отговарят на друг език, който холандците пак не разбират. Питат ме: "Какво си говорите и защо нямате нужда от преводач, нали са различни езиците?" Обяснявам, че езиците са толкова близки, че можем да се разберем и без преводач. Е, как така? Уж са различни езиците, пък се разбирате без преводач, не проумяват те.
А, идвайки насам, чужденците са чели страшно много неща за Македония и нищо за България. Защото Македония има страшно агресивна реклама в чужбина, която се провежда на държавно ниво. Невероятна реклама, основно телевизонна, която тече в почти всички западни държави и се върти по светновни канали като Нешънъл Джиографик. Страшно много литература и
много справочници са написани за МакМинистерството на външните работи в Скопие е една много внушителна сграда в бароков стил с много колони и с позлатени статуи на покрива.едония и тия, които идват насам, определено са чели много.
Веднага се установява, че в Македения е доста по-евтино, отколкото в България. Това им прави страхотно впечатление, особено на тия, които обикалят с каравани. В България например, почти на всеки ъгъл има БИЛЛА, ЛИДЛ, МЕТРО, това-онова. Търговските вериги се виждат веднага на излизане или на влизане в градовете. Докато в Македония няма къде да спреш и да си напазаруваш, защото македонците не пускат нито една чужда верига да направи магазин там. Имат си една тяхна, македонска и толкова. Освен това магазините им са вътре в самите градове, а на нас ни трябва да са пътьом. Налага се да влизаме в селищата. Това страшно впечатлява туристите. Отбелязва се, че не се допуска нищо чуждо. От чуждите бензиностанции единствено "Лукойл" е пробила. При мобилните оператори е същото. Имат само един европейски, всички останали са си местни оператори. Очеваден национализъм, който чужденците приемат много положително. Ако и в Холандия беше така, сега нямаше да сме на това дередже, са дежурните коментари. Триумфалната арка в Скопие
Впечатляващо е и наличието на много албански знамена и джамии. Особено като се тръгне от Охрид надолу. В България се вее само българският флаг, в Румъния – само румънският, а в Македония, освен македонските, се извисяват и албанските знамена. Те са огромни, като билбордове са направо и се забелязват от километри.
Македония обаче явно е страната на грандиозните неща. Паметниците и музеите им са също с мегаразмери. Мащабни барокови и ренесансови сгради, които сами по себе си са красиви, но стоят нелепо, защото до тях има някакви квадратни и сиви панелки. Министерството на външните работи в Скопие е една много внушителна сграда в бароков стил с много колони и с позлатени статуи на покрива. Паметникът на Александър Македонски е една гигантска скулптура в центъра на столицата – огромен император, седнал върху още по-огромен кон, който пък е върху абсурдно голяма колона. Един македонец ми обясни, че това била най-високата статуя на кон в Европа. Гледката предизвиква смесени чувства у туристите. Един казва: "Ау, колко е красиво, Друг вика: "Ау, страшно е кичозно!", а трети възкликва – "Хубаво, ама защо тук? От паметници и фонтани, няма място да се провреш." Четвърти директно реагира: "Лелее, колко е глупаво! Колко много пари, заключени в камъни!" От цялата работа най-хепи са японците. Щракат си с фотоапаратите и това е изключителна атракцБрашовия. Но македноците така си решават проблема с туризма – нямат история, създават си я, правят паметници на герои и това е.
Добро впечатление прави, че музеите им са много по европейски уредени – има информационни табла навсякъде, написано е на всякакви езици, екскурзоводите също говорят всякакви езици, както в Румъния. В същото време, македонците се занимават и с оправяне на пътищата. Шосетата им в момента не са по-добри от българските, но започнаха да ги строят и това е разликата между нас и тях, която туристите регистрират веднага. Ресторантите им също са добри, а храницата често е по-вкусна от нашенската. Обслужването им малко прилича на турското – да извадят душата на клиента с памук, но да се почувства наистина цар.
Почти няма сергии. Заради смесеното население в Македония има чаршии. Те са отделени и си знаеш, че отиваш на чаршия. Малки улички, В Скопие всички паметници са огромнив които има хиляди стелажи, магазинчета, кебапчийници, сувенири, цигания. Излезеш ли от тази чаршия обаче, циганията свършва.
Тъжната истина е, че като дръпнеш чертата, установяваш, че положителните коментари за Македония са на път да изместят добрите впечатления от България. Преди десетина години с Румъния беше така. Ние, българите, бяхме по-добрите, но румънците толкова бързо ни задминаха, че няма как да не го отбележиш. В момента България, Румъния и Македония са равни само в едно – фрапиращите разлики между бедни и богати. И в трите страни каручките с магаренца и огромната купа сено се разминават със скъпарски лимузини. Това си е просто балкански пейзаж. Ако у нас има трабант до светофар, то в Румъния ролята на таратайката се поема от малката, стара и раздръкана дачия. Вярно че в Македония все още няма такъв бум на силиконови каки, нито пък се забелязват толкова много луксозни коли, както у нас и в Румъния. Ако ги има, поне не плуват обилно на повърхността. Но кой знае?"