Забележник

Днешните деца си играят на "О-став-ка!"

Денят е 26 септември, годината е 2020. Събота е, ранен следобед. Четири момченца на около 6-7 годинки си играят на гоненица на площадката пред комплекс "Изида" в парка на Добрич. Вероятно по някаква случайност две от децата са облечени в червени тениски, а останалите две – в сини. "Червените" са хванали по две яки сопи и ги размахват срещу "сините". Яростни викове. "О-став-ка!", раздира с крясък пространството едното "червено" хлапе и завърта заплашително тоягата. "Сините" деца напускат полесражението. На двайсетина метра от фронтовата линия са седнали родителите май на "червените". Лениви възрастни погледи. Децата отпрашват в различни посоки.
След като този кратичък разказ беше публикуван във фейсбук, приятелите започнаха да припомнят на какво са играли в годините малчуганите. Получи се чуден сюжет за детското огледало, което отразява без никакъв компромис развитието на обществото ни в последните 100 години.
Ето детските игри, разкриващи отношенията между възрастните, тежненията на родителите, прогресът или регресът на социума от началото на миналия век досега.
– "Дай, бабо, огънче!" – игра, характерна за 20 век, но очевидно корените ѝ могат да се търсят още в средновековието.
– "Царю, портальо, отвори порти, за да премине кральовската войска!" – старинна игра, водеща началото си народните приказки, но силно разпространена след Освобождението.
– "Царю честити, колко ти е часът?" – от монархическите времена на родината ни.
В средата на 20-ти век бяха много актуални игрите на народна топка, забавните развлечения дама, ластик, жмичка и особено разпространената в соца игра на стражари и апаши, трансформирала се в игра на партизани и фашисти. Помня как приятелче на шест годинки, "заплюто" като фашист, беше наистина завързано от своите аверчета и зарязано в изкопа на бъдещия Младежки дом в Добрич. Родителите откриха момченцето късно вечерта. Детето било много изплашено, а бе направо стресирано от жестокостта на другарчета.  
– През 90-те детски викове "Се-де-се!" огласяха простора.
– "Кой не скача, е червен!" е призив също от 90-те, но станал толкова популярен през 97-ма, че учениците играели на този рефрен в междучасията.
През 2020-та година детското огледало показва, че глаголите са изчезнали от речта, че всичкото настояще на родителите е сведено до едно съществително име, изкрещяно на срички – "О-став–ка!" Със съответните придружаващи атрибути...