Пресечки

Как през 1916-та година Добрич първо бе освободен, а после – спасен

Още на 2-ри септември 1916-та година, ден след като България обявява война на Румъния, към Добруджа устремено потегля Трета българска армия. Нашето командване  разпорежда войските да не се струпват на едно място, а да настъпват към противника от различни посоки. От Варна към Добрич вървят полкове, предвождани от генерал Кантарджиев и генерал Попов. Кавалерията на генерал Колев щурмува Тервел, а към обявената за непревземаема крепост Тутракан пристъпват дивизии, командвани от генерал Киселов. Навсякъде българските войници минават през опожарени села, виждат камари от трупове на избити от румънците  старци, жени и деца. Докато Варненският полк освобождава потъналото в пепелища и мъртви тела село Баладжа (с. Стожер), конницата на генерал Колев препуска към Куртбунар (Тервел). Там пълководецът разбира, че огромна румънска армия вече навлиза в Кочмар и Карапалит. Колев разпорежда атака и кавалерията му помита румънците. Ефектът е толкова силен, че още същата нощ румънските части изоставят Добрич, а на следващата сутрин в града влизат български войски. Радостта от победата обаче е краткотрайна. Противникът, командван от руски генерал, решава да нападне града отново. Така само за няколко часа българските войски се превръщат от освободители в отбранители. И  започва кървавата Добричка епопея. 
На 4 септември оглавяваният от генерал Кантарджиев авангард на варненския полк навлиза в Добрич. "Добре дошли, мили освободители. Да знаете как ви чакахме!", плачат гражданите. ..." Камбаните на църквите бият тържествено. От минаретата ходжите възвестяват свободата. Старци целуват дулата на оръдията, озлочестени девойки поднасят цветя, обвити в черен креп. Жените окичват войниците с кърпи, раздават храна, вода, вино, цигари. "Жив е българският Бог!", мълвят добруджанци и разказват на офицерите за паниката, в която изпадат румънските войски и администрацията, когато научават за разгрома на своите при Баладжа и Курт Бунар. Разказват и за румънските зверства. Свалили шапки и калпаци мъжете прегръщат българските бойци.
"Съсипаха ни, избиха ни румъните! Това не са хора, а зверове. Много хора в града са отвлечени или изклани! Елате да видите колко глави са натъркаляни, колко души са погубени", нареждат добричлии и водят бойците да видят съсечените 57 съграждани на гарата. Изведнъж събраният народ се разярява. Отнякъде са докарани трима пребледнели и треперещи от страх мъже. По лицата на множеството е изписана ярост. "Това са румънски шпиони! Те ни предаваха на румънската Сигуранца, която ни би и затваря, ограбва и избива. Смърт! Жестока смърт за палачите!" В този миг от северната страна на града се чува пушечна стрелба. Българските войни са спрени от вражески патрули, но една рота прогонва румънските разузнавачи.
Само за минути цял Добрич е обкичен с български знамена. По улиците ехти свободно добруджанският химн. Свещениците отслужват литургия и напомнят за Този, който помогна на българското оръжие да победи. Вървят слова и оплаквания от румънските безчинства. Хората редят непрестанни трагични случки – за множеството избити и отвлечени, за разбитите и ограбени магазини, дюкани и всякакви обществени обекти. За отнетата стока за милиони, за откраднатите добитък, каруци, автомобили. Плачът преминава в гняв, когато добричлии виждат разрошена жена на средна възраст. Група граждани я тикат към генерал Кантарджиев, който с целия си щаб участва в еуфорията. Тази е голяма предателка, крещи и ръкомаха множеството. "Нейният дом беше вертеп за румънските шпиони. Смърт! Искаме смърт!" Генерал Кантарджиев едва успява да усмири разярените: "Чакайте! Спрете! След нас идват военен съд и полиция. Ще я предадете на тях. българският закон не разрешава саморазправа!"
Докато в центъра на града върви радостна глъч, генерал Кантарджиев получава донесение, че противникът е забелязан на север, край панаира. Там се води упорит бой, чува се далечно ура. И ротата, влязла първа в града, започва упорит бой на североизток. Вечерта към варненските войски се писъединява и бдинска бригада.
Полковник Таслаков начело на своя Врачански полкПолковник Таслаков начело на своя Врачански полкНа другия ден започва кървавата Добричка епопея. В ранните зори на 5-ти септември силите на противника се прегрупират. Румънците са отстъпили, но руснаците не искат да приемат загубата. Корпусът на генерал Андрей Зайончковски, в който има руси и румънци, настъпва отново към Добрич. Зад него върви сърбо-хърватска доброволческа дивизия. В атаката на врага се влючва и руски кавалерийски полк. Когато конниците достигат на разстояние от 1000 крачки, бойците от Варненски приморски полк откриват стрелба. Неприятелят е ударен лошо и отстъпва. Към първата линия са изпратени и резервите. През нощта по жп линията пристига подкрепление. Постепенно в боя влиза и Врачански пехотен полк.
На другия ден боевете са възобновени с нова сила. Този път българските позиции край Добрич са атакувани от два руски пехотни полка, руска артилерийска бригада, както и части от четири румънски пехотни полка. Когато румънците настъпват отново и стигат на 200-300 крачки от нашите окопи, страшно "Ура" се понася към небето и българите се хвърлят в атака "На нож!". Редиците на нашите изтъняват. Врагът напира с нова сила. Без никаква заповед цивилни граждани, българи и турци, влизат в окопите и започват да стрелят заедно с бойците. За да подпомогне варненския полк, командващият врачанските войски полковник Таслаков предприема смел ход – взема без заповед решение да "отиде на изстрел", насочва своите хора към Ези бей (Паскалево) и удря във фланг. Това изненадва силно противника и не му позволява да продължи настъплението.
Спасителят на Добрич генерал Иван КолевСпасителят на Добрич генерал Иван КолевОт самото начало на сраженията дълги върволици от мъже, старци, жени и дори деца тръгват към фронтовата линия. Като се провират между шрапнелите и снарядите, те носят вода за картечниците, събират ранените от окопите и ги пренасят с каруци в лазаретите. Всяка къща е готова да стане военна болница, всяка жена е доброволна медицинска сестра. В края втория ден противниковите румънски и руски войски са  отхвърлени.  
На 7-ми септември рано сутринта руснаците започват мощен артилерийски обстрел и с превъзхождащи сили атакуват по цялата дължина на българските отбранителни позиции. Ген. Зайончковски насочва основния си удар не към Добрич срещу варненските войски, а на запад, срещу отслабената пехота и артилерия.
Първи поемат руския удар бойците от Врачански полк. Те са подложени на мощна атака и понасят много тежки загуби. Сражаващите се близо до тях козлодуйци са принудени да отстъпят. Командващият врачанци полковник Таслаков обаче не смята да отстъпва. Той издава заповед:  "Нито крачка назад!" и за да не бъде отменена от началниците, нарежда да се прекъсне връзката с тях по телефона. В боя са вкарани отпускари, ординарци, тиловаци (готвачи, шивачи). Вражески снаряди непрекъснато повалят командващите офицери. В мига, в който поредният офицер е убит, командването геройски поема следващият по чин. Когато падне и той, командващ става дори запасен подпоручик. Патроните свършват, картечниците излизат от строя. Две козлодуйски роти се хвърлят на помощ. Положението е критично и врагът вече се чувства победител.  Добрич е застрашен от повторна, този път руско-сръбска окупация и може би от ново клане. И в този върховен момент див конски троп разтърсва степта. След петчасова свирепа езда във вражеските пълчища се врязва страховитата кавалерия на генерал Колев.
На съдбоносния 7-ми септември прочутият пълководец е доста далеч от града, но разбира за критичната ситуация от разузнаването и тръгва без заповед към малобройните защитници на равнинната крепост. Конната му дивизия се появява изневиделица и удря мощно сърбите във фланг. Ездачите на Колев се хвърлят в бой "На нож" в движение, картечен огън дави врага. Сърбите хукват в безпорядък. Ужас настъпва и сред руснаците, които минават в отстъпление и го обръщат в панически  бяг. Хаосът в редиците на противника се засилва допълнително от точния огън на оцелелите български батареи. Вражеската армия започва отстъпление по целия фронт, а Добрич окончателно е спасен. Нови опити за превземането на града противникът повече не предприема.  
В донесението, което ген. Колев изпраща на командващия Трета армия за срещата с русите на бойното поле, той пише дословно: "Характерни са думите, които техни казаци казвали пред селяни българи: "ние мислехме че българите няма да стрелят по нас. Вместо това, обаче те се хвърлят като кучета, и проклятие: десет човека атакуват четиридесет."

В Добричката епопея загиват 1053-ма български бойци, ранените са 2 324. От историята знаем, че българската армия освобождава цяла Добруджа – и Северна, и Южна. Нашите войски стигат чак до Букурещ и дори минават в тържествен марш по една от централните улици на румънската столица. Три години по-късно обаче България губи битката с Великите сили. По силата на Ньойския договор Добруджа отново е върната на Румъния. Свободата на Южна Добруджа настъпва пак на 7 септември, но през 1940-та година, когато е подписан Крайовският договор.


Използвана е информация от книгата на Георги Казанджиев  "Добричката епопея", Добричка епопея – Историко-библиографски справочник, 2006г. и  публикация на Радослав Симеонов "Спомен за Добричката епопея".  
Текстът  в Бележник е осъществен със съдействието на Регионална библиотека "Дора Габе" в Добрич.


Програма за честванията по случай стогодишнината от Добричката епопея, които ще се състоят на 7 септември 2016 г.


09.00 ч., Военно гробище музей
Заупокойна панихида и военен ритуал с участието на Военноморски сили на Република България. (За желаещите да посетят ритуала на Военното гробище е осигурен автобус, който тръгва в 8.30 часа от Младежкия дом)

11.30 ч., Пл. "Свобода"
Откриване на изложба на открито "Добруджа 1916 – 1918 г."

12.00 ч., Градинката до зала "Добрич"
Официално откриване на паметника на ген. Иван Колев и загиналите за освобождението на Добрич през 1916 г.

12.00 ч., Пл. „Свобода“
"Хляб и благослов" – празничен фолклорен концерт и изложба на хляб и хлебни изделия

17.00 ч., Кръст-паметник на загиналите в Добричката епопея и паметни плочи на ген. Тодор Кантарджиев, ген. Иван Колев и полк. Борис Дрангов
Аз чета в памет на героите

17.30 ч., Дом-паметник "Йордан Йовков"
Представяне на книгата "Те загинаха за Добруджа" на Радослав Симеонов и Петър Бойчев

20.30 ч., пл. "Свобода"
Тържествена заря проверка

Коментари  

+2 #2 Стоян Минков 07-09-2016 11:23
Вечна им памет и чест!Поклон пред геройте,отдали живота си за майка България ,горд съм ,че моят прадядо е част от тях!
Цитиране
+2 #1 Iliev 07-09-2016 00:35
Bravo !
Цитиране