Пресечки

Петър Габе – евреинът бунтар, когото румънците осъждат на смърт заради любовта му към Добруджа

Петър Габе (1857–1927)Петър Габе (1857–1927)През есента на 1884 г. една широка закрита каруца, теглена от седем коня, упорито обикаля по прашните пътища на Добруджа. В задната част на древната каравана е прикрепен железен плуг, първият в тези земи. Вътре във возилото са се сгушили 24-годишната Екатерина Дуел и нейният съпруг Пейсах (Петър) Израелиевич Габе. Двамата са народоволци и бягат от царска Русия, подгонени от погромите над евреите там. Фамилията тръгнала към добруджанската степ, защото прочела  в руски вестник, че Княжество България дава на чужденци да обработват пустеещи ниви, ако другоземците решат да се заселят там.
В каруцата на съпрузите бегълци е и едногодишният им син Израел (Сенка). Конете теглят оскъдна покъщнина, към която Катя е прибавила китара и медицинска литература – част от несбъднатата й мечта да стане лечител. Младият татко пък освен семена за посев, е скътал цигулка, творби на Толстой, Чернишевски, Достоевски, Гогол и Надсон, репродукция на Репиновата "Иван Грозни убива сина си" и още седем любими портрети на писатели народоволци. По-късно в семейството ще се родят още три деца, сред които и легендарната българска поетеса Дора Габе. А селяните, влезли в чифлика на фамилията, ще свалят калпаци и ще се кланят на окачените на стената портрети, защото това са "иконите на бай Габе". Преди това обаче  младите съпрузи ще трябва да изпият горчивата чаша на мизерията и да изстрадат неволите на стопанина бедняк, чийто имот е окраден.
Пейсах Габе е роден на 18 февруари 1857 г. в Елисаветград, Херсонска губерния. Завършва шестокласната гимназия в Одеса, става учител по математика, но взема и уроци по цигулка. Не след дълго оставя даскалъка и се захваща със земеделие, чете много книги на селскостопанска тема, изучава английски, френски, немски. Започва обаче  Руско-турската Освободителна война и напористият младеж се записва в редиците на опълченците. За съжаление, три години след края на войната на престола се качва Александър Трети. Започват кървави погроми над евреите в Русия. Приет е и закон, който забранява на децата на Израел да притежават или наемат руска земя.
Докато скита немил-недраг, Пейсах среща красавицата Екатерина Самойловна Дуел, дъщеря на заможен търговец житар. Девойката, както и Пейсах, е увлечена по идеите на народоволците. Момичето иска да учи медицина, но отецът намира това за унизително. И пряко волята на баща си Катя се жени за скитника Пейсах.
"Родителите ми се преселили от Украйна в Добруджа през 1884 г. – бягали са от преследването на царската полиция. В Добруджа се занимаваха със земеделие – от дете помня баща си и брат си да се занимават със стопанството, а майка ми – с приготовления на храната на семейството и на работниците. През зимните вечери се четяха книги – бяха донесени от Русия.", споделя Дора Габе.
В онази студена есен младото семейство пътува към обетованата добруджанска земя 40 дни. Първо се настаняват в село Методиево. Пейсах наема земя, но не му потръгва, отива в село Паскалево, живее в кирпичена къща и когато вали, дъждът пада и отвън, и отвътре. Тъстът идва на гости, вижда мизерията и дава пари да купят земя. После Пейсах създава  модерни стопанства балчишките села Дропла и Соколово. Купува и първия си чифлик в село Дъбовик. В тези години местните обработвали земята с дървено рало. Пришелецът въвежда железния плуг, а добивите му са три пъти по-големи отколкото на останалите чифликчии. Земите на Габе нарастват до хиляда декара. Напредничавият чуждоземец решава да помогне на хората, събира селяните в своите владения и ги учи на земеделие. По някое време продава чифлика в Дъбовик и купува друг, по-голям в село Кардам, който превръща в най-модерното и образцово стопанство в България. Добруджа е българската Калифорния, вдъхновено изрича руският евреин и избира България за своя втора родина. През 1891-ва той променя името си от Пейсах на Петър и приема българско поданство.
Следва период на небивал стопански подем. Петър Габе купува първия локомобил у нас и първата жетварка, започва да отглежда швейцарски крави, става първият български фермер и най-богатият чифликчия в България. Ето как го описва банкерът Атанас Буров: "Петър Габе отиде в Русчук, яви се на търг в Образцов чифлик и изкупи оттам трактори, вършачки, плугове, редосеялки. И пръв в Добруджа въведе свръхмодерно земеделие. Чрез някакви свои познати в Чехия си достави семена за редки и доходни култури, развъди едри, тлъсти, носливи кокошки. Бе откъде ги намираше не зная, но той оплоди цяла Добруджа със своите едри, хубави кокошки. После достави отнякъде, май че пак от Русе, от Образцов чифлик, крави, волове и биволици. Той е първият българин, който създаде биволовъдно стопанство в България и започна да изнася биволици – породисти, едри, млечни биволици, каквито никой никъде не бе виждал."
Дора Габе /вляво/, със сестра си Бела в бащиния чифлик в с. Харманлък (дн. с. Дъбовик), 1907 г Дора Габе /вляво/, със сестра си Бела в бащиния чифлик в с. Харманлък (дн. с. Дъбовик), 1907 г Кокошките всъщност са заслуга на Катя, която също много чете и кръстосва различни породи. Успява да отгледа гласовити петли с чудни опашки и едри кокошки, които снасят червени яйца. На едно от окръжните изложения в Добрич тя печели първа награда, получените 25 лева дарява за безплатна трапезария за сираци във Варна.
А съпругът Петър Габе вече е не само образцов земеделец, но и активен общественик и публицист, който с плуг води битка със земята, а с перо защитава бедните. Докато гради стопанството си, той вижда как банките и лихварите прибират продукцията на нашенеца още в зародиш. И започва да воюва в защита на онеправданите. Написва статията "Кредит и лихварство", която излиза през 1893-та в два последователни броя на издавания в Пловдив в. "Балканска зора". В текста той обвинява Георги Губиделников, подпредседател на русенския съд, че се произнася за секвестирането на имотите на двама дребни стопани, защото не могли да си изплатят заемите към банките. "Нищо не се е променило от турско време", пише Петър Габе и заклеймява новите лихвари. Губиделников завежда срещу него дело, което Петър Габе не просто печели, а  успява да извоюва нов закон за лихварството, след който Земеделската банка вече отпуска заеми на стопаните при доста по-изгодни за тях условия. Междувременно е назначен за член на комисията за обсъждане и реформиране на данъците. Викат го и в Народното събрание по земеделски въпроси и така започва да гради политическа кариера. 
През пролетта на 1894 защитникът на "селската беднота" Петър Габе заедно с Никола  Холевич от Каварна организира първото земеделско сдружение в България. Свикан е и земеделски събор, който да приеме устав и програма на учредената организация. Два-три месеца по-късно балчиклии издигат кандидатурата на преселника Габе за депутат в Осмото Народно събрание. Той научава за това два дни преди провеждането на изборите, защото е бил 40 дни в София. Срещу него на вота се изправя самият министър-председател Константин Стоилов, когото добруджанският чифликчия направо разгромява. От общо 1064 гласа, Петър Габе получава 641 гласа., а Стоилов – едва 422 гласа.
На 15 октомври Габе полага в Народното събрание тържествена клетва, но депутатстването му трае по-малко от месец. Привържениците на Стоилов обявяват, че изборът е манипулиран, искат касиране и нападат своя опонент в гръб. Габе не е български поданик, клеветят враговете. Твърдят, че е руски евреин нихилист с фамилия Ейлезер, който избягал от Русия с чужд паспорт, а в България се подвизавал под псевдонима Петър. Докато вървят пренията в парламента, Константин Стоилов се отказва от депутатското си място в Балчик, а писателите Тодор Влайков и Константин Величков пращат поздравителни телеграми до Петър Габе. Уви, победата е краткотрайна. Мандатната комисия и доминиращото с народняци мнозинство имат ясна задача – да изгонят добруджанския първенец от парламента. В края на дебатите думата иска Петър Габе: "Във всички културни държави интелигентната част на еврейския народ, към който имам честта да принадлежа, дава на своите синове две имена – едно при рождение и друго, за да им служи пред обществото. И всякога приема имената на господстващия народ", изрича заселникът. Разказва и за ужасите в Русия по време на гоненията на евреите, организирани от Александър Трети. Депутатите обаче скачат срещу чифликчията, защото "оскърбява оня народ, който ни е освободил". Не се трогват и от признанието на Габе, че е дошъл в България воден от "желанието да се предаде на производителен, честен и независим труд и да бъде що-годе полезен на една млада конституция".  Със 77 гласа изборът е касиран. След отхвърлянето на вота добруджанци пращат протестна телеграма до Народното събрание. Властта обаче е глуха за тяхното недоволство. "Господата народници намериха за добре да касират моя избор и да докарат в камарата на мое място най-големия лихварин, страшилището на добруджанското население – Никола Ючормански", с тъга отбелязва Габе. От този момент нататък той никога не повече няма да приеме да участва в органите на управлението, нито пък ще пожелае да членува в политическа партия.
На това място е била къщата на семейство Габе в ДобричНа това място е била къщата на семейство Габе в ДобричОт 1897 до 1903 г. семейство Габе живее в Дъбовик, после в Кардам, а през 1910 г. се премества в Добрич. Пет години по-рано именитият  добруджански земеделец е разбрал, че трябва да бъде улеснен износът на зърнени храни и е започнал битка за прокарване на жп линия до Добрич. "Беше пръв начинател и най-горещ защитник на почина за железницата. Само тази да бе неговата заслуга към Добруджа, тя е достатъчна да му отреди достойно място сред най-заслужилите добруджанци", възкликва публицистът Печо Господинов. ЖП гарата е открита през 1910-та, годината, в която фамилия Габе заживява в Добрич.
Имотът на артистичното семейство се намирал на сегашната ул. "Иван Вазов" №4, но  очевидно е купен години по-рано, защото още в началото 20-ти век там живее ученичката Дора Габе. Две години преди да се омъжи през 1909-та младата поетеса е учителка по френски в Добрич и отново обитава фамилната къща, разказва краеведът Веселина Малчева.
В добричкия период Петър Габе публикува текстове за прогресивното подоходно облагане и определя българския закон като ортаклък на държавата в името на гражданите. Просперитетът на добруджанския земеделец е прекъснат през 1913-та година, когато румънците анексират Южна Добруджа. На 25 юни, два дни преди Румъния вероломно да нахлуе в България, Петър Габе пише изложение до Министерския съвет, в което предрича тежка загуба за икономическото развитие на страната ни, ако "българската Калифорния" бъде отнета. От историята знаем, че България капитулира и подписва Букурещкия договор. Южна Добруджа пада под румънско владичество, а фамилия Габе емигрира в София. 
Когато през септември 1916-та българската армия освобождава Южна  Добруджа, Петър Габе, заедно с дъщеря си Дора Габе обикаля добруджанската степ и разкрива жестокостите на румънците в уникалната анкета "Ромъния в Добруджа 1913-1916". Анкетата излиза през 1917-та година и мнозина я наричат най-българската книга. В нея публицистът описва причините, довели до анексирането, разказва, че в добруджанските земи живее "едно храбро и интелигентно население", обречено на застой и регрес, защото му отнемат земята, училището, църквата. Нещо, което и  турците не са сторили през петвековното владичество. "Румъния "изтощи докрай тая хубава провинция", пише Габе и публикува свидетелства за хилядите отвлечени добруджанци, за зверското избиване на невинни пеленачета, жени, старци. "И Румъния, и България трябва да употребят всичките си усилия, за да не създадат от Добруджа една нова и твърде опасна Македония", завършва анкетата Петър Габе.
Писанията му разяряват страшно властта в Букурещ. И когато в края на 1918-та Румъния отново анексира Добруджа, румънски съд осъжда Петър Габе задочно на смърт и конфискува огромното му недвижимото му имущество, останало в Южна Добруджа. Богатата лична библиотека, пълна с класическа литература и ценни архиви, е изгорена.
В напреднала възраст, със стопени влогове и останал почти без средства, Петър Габе продължава да воюва с перо. През 1925 г. е отпечатано най-доброто му съчинение "Добруджанският въпрос в неговата същност (По повод обезземляването на добруджанското население)". Бащата иска от щерката Дора да преведе книгата на
френски, за да бъде запозната европейската общественост със същността на проблемите в Добруджа.
В първите дни на 1927 г. в дома на семейството на ул. "Цар Светослав Тертер" 18 в София се появява аташето по печата в румънската легация, г-н М. Хризику. 70-годишният вече Петър Габе е на легло, положено в мизерен сутерен. Съпругата Екатерина подава стол, но неканеният гост отказва да седне. "Престанете да пишете против Румъния! В замяна на това ние ще ви простим всичко, ще ви върнем гражданските и политическите права и имотите в Южна Добруджа", предлага румънският парламентьор, очевидно запознат с немотията на фамилията. "Вашето предложение за мене е унизително. Когато върнете на всички българи Добруджа, тогава ще върнете и моето", отсича болният Петър Габе. Три месеца по-късно, на 28 март 1927 г., непримиримият мъж умира от сърдечен удар. В предсмъртните минути мълви: "Моята работа за Добруджа още не е свършена! Искам да живея не за себе си, а за Добруджа."
---------------------
За очерка са използвани:
Публикация на Цветолин Недков, поместена в сб. Добруджа "Петър Габе" – общественик и писател"; "С плуг и перо" – статия на Мария Стоилкова, личен секретар на Дора Габе, публикувана във в. Земеделско знаме; сб. "Образи и сенки" от Печо Господинов, както и множество архивни единици от фонда на библиотека "Дора Габе" – Добрич

Последни публикации