Пресечки

Румънците планирали да запалят Добрич, пияни руснаци клали и грабили в Силистра

Съсечените на гарата в ДобричСъсечените на гарата в ДобричПрез септември 1916 година, подгонените от българската армия румънци освирепяват и извършват нова серия нечовешки изстъпления и зверства над мирното и невинно добруджанско население.
Пет дни преди началото на военните действия румънските власти в Добрич предприемат престъпна акция. В дома на префекта Джорджеску се събират градската управа и командващият дислоцираните в града румънски армейски части генерал Ариреску. Властниците решават да арестуват над 250 видни български граждани под  претекст, че били разкрити кражби в някои административни служби. Целта на операцията всъщност е бъде обезглавен градският елит. Тръгва поредният лов на хора. Гражданите са арестувани в заведенията или направо от улицата. Тези, които се опитват да се скрият, са измъквани насила от мазета и тавани. Задържаните са откарани в закрити файтони – едни са хвърлени в затвора, други са отведени на гарата и в казармите, където са малтретирани и смазани от бой.
Когато на 4 септември войските на генерал Тодор Кантарджиев освобождават град Добрич, бойците са потресени от гледката на невиждана жестокост. На гарата и в пекарните  лежат обезобразени телата на 57 добричлии. Едни от труповете са със смачкани от удари на приклади черепи, други са скалпирани, с изтръгнати нокти и насечени със саблени удари. Стените и пода на помещенията са оплискани в кръв. След масовото клане, власите помъкнали стотина интелектуалци за заложници и напуснали града.
"Няма населено място, гдето да няма убити или завлечени. От гр. Добрич имам имената на 57 граждани, убити в затвора, на гарата и в казармата, в момента, когато разбитите войски са напущали града", телеграфира  Л. Харизанов, военен кореспондент при щаба на III отделна армия. Съобщава, че при отстъплението румънците завлекли като заложници, неизвестно и досега къде,  83 първенци, между които бивши народни представители, аптекари, кметове, чиновници, делегатът на Българската Народна Банка, ходжи, учители и търговци. А още от 25 август е започнало отвличането на друга група граждани – лекари, книжари, банкери, учители, търговци, запасни офицери и земевладелци, които е трябвало да закарат реквизирания добитък и храни във вътрешността на Румъния. Досега са известни имената на 322 граждани от последната група. Също така и от тях няма никаква следа, пише Харизанов.
Само бързото настъпление на българските войски спира злодейците да увеличат броя на жертвите и да разорят Добрич. В зданието на префектурата и в някои училища са открити складирани тенекии с газ и други запалителни материали, приготвени за запалването на града.
"Два месеца преди войната Добрич е бил подложен на ужасен режим. Навсякъде вилнее безогледна реквизиция и  грабежи на всичко", описва в спомените си генерал Тодор Кантарджиев. "Започнат е лов на хора и отвличането им на север, а по-влиятелните и по-богатите били откарани в Румъния. Арести, интернирания, глоби, продължителни следствия, грабежи, данъци, рушвети, затваряне на училища и върху всичко това разкошни балове и глезливи вечеринки – в това са се изразявали терорът и културата на румънските управници. Било е решено да се арестуват и избият 300 граждани и да запалят града, обаче не са успели."
Дни преди българската армия да превземе Тутракан, румънската власт там също пристъпва към брутални действия. Палмата на първенството държи тутраканският градоначалник Николау. Той всекидневно привиква в кабинета си жени. Скотски ги изнасилва, след това ги съблича голи до кръста и изпаднал в умопомрачение ги налага с камшик по гърдите и плещите. В първите дни на септември по улиците на града са умъртвени 60 младежи и старци, сред които са и градските първенци. Открити са и 5-6-годишни дечица с отрязани ръце и уши.
На брега на Дунав са завлечени двеста мъже, които по заповед на началника на крепостта, трябва да бъдат убити. Отделение румънски войници зарежда пушки, но в този момент от последния форт долита мошно ура. Българските войски откриват стрелба по параходите, които се намират в реката между Олтеница и Тутракан. Палачите хвърлят оръжието си и панически побягват.
Трупове на избити в СребърнаТрупове на избити в СребърнаНеистовото желание за отмъщение не пощадява и Силистра. Там заедно с румънските части вилнеят и три взвода руски кавалеристи. Те разбиват и ограбват магазини, скрадове, занаятчийски работилници, жилищни домове. Пияните обират парите и скъпоценностите на силистренци под формата на контрибуции. Силистренският мюфтия Ходжа Садък Ариф, просълзено разказва как на 7 септември румънските войски нападнали махалата, населена повече с турци, как са разбили къщните врата и обрали парите и покъщнината. По време на обира изплашените комшии на мюфтията навлизат в двора му да търсят неговото покровителство. Войниците заградили всички, обрали ги поред, а след това ги накарали, включително и беловласия мюфтия, да легнат с очите надолу и ги били безмилостно с прикладите на пушките си. Преди да напуснат града, румънските граждански и военни власти избиват 77 души. Труповете на 38 мъртъвци се въргалят по улиците. Други са завлечени до Дунава и са хвърлени в мътните му води. Трета група граждани са завързани с въжета и са разстреляни и съсечени близо до местната кланица. Стотици жители са отмъкнати и прекарани по понтонен мост в околностите на град Кълъраш. По-късно те са използвани като жив щит срещу настъпващите български части. Появата на българската конница спасява жителите на Силистра от следващи безчинства.
Колкото по-навътре навлиза българската войска в Добруджа, толкова повече става свидетел на все по-ужасяващи злодеяния. В бюлетина от щаба на действащата армия се съобщава: "Колоната разби противника при с. Баладжа Труп на 77-годишен, зверски убит и обезобразенТруп на 77-годишен, зверски убит и обезобразен(б.р. Стожер) и го отхвърли в североизточна посока. В запаленото село намерихме 50 трупа на зверски избити жени и деца от отстъпващите войници на 40-и румънски полк. Застреляна е дори жена в момент, когато кърми. От общо 121 къщи само 18 не са изгорени. В селата около Добрич са убити още 42-ма селяни, а 2130 са отведени насилствено." Подобни съобщения се редуват и в следващите комюникета.
В повечето села къщите са опожарени и разграбени. Почти цялото мъжко население е отвлечено. Спасяват се само онези, които успяват да избягат в гористите хълмове.
Брутално са изнасилени и след това обезобразени семейни жени и девойки. Най-покъртителното злодеяние е сътворено в с. Пчеларово. Тук в една масивна къща се скриват 50 селянки. Румънски аскер я обстрелва, но те не излизат. Тогава освирепелите войници заливат сградата с газ и я подпалват. Нещастните добруджанки са принудени да напуснат убежището си. Те са закарани в близките окопи и многократно са обезчестявани.
На 6 септември румънски военен отряд се отправя от Силистра към с. Сребърна. Експедицията изпълнява чисто наказателна мисия. Заловени са всички мъже, спасяват се неколцина. През нощта част от тях са разстреляни на площада, а останалите – извън селото. След умъртвяването главите на жертвите са разцепвани с брадви. Едновременно с клането мародерите изнасилват и измъчват обезумелите от скръб жени. Като венец на тази кървава вакханалия е унищожаването на 72-ма ученици, които се събират в училището на Сребърна. Румънците го подпалват от всички страни. Децата пищят и се хвърлят от прозорците, но са посрещнати от картечна и пушечна стрелба. Нито едно не остава живо. Накрая командата опожарява почти всички къщи. Сред този ужас на смъртта румънските джелати се смеят, подхвърлят си шеги и псуват всичко българско. "Светът от времето на варварите не е виждал подобни сцени", възкликва журналист от в. "Утро".
Трудно може да се прецени точният брой на жертвите по време на румънското отстъпление, но по груби изчисления те са близо 1 200 души.
Изнасилени жени от СребърнаИзнасилени жени от СребърнаОтзвукът от събитията в Добруджа достига бързо до София и възмущава обществената съвест.
На 13 септември Българският женски съюз свиква голям митинг срещу румънските зверства, в който се включват хиляди жени и ученици. В знак на протест всички софийски училища са затворени. В препълнената църква "Св. Неделя" е отслужена панихида в памет на загиналите добруджанци. От катедралния храм с траурни знамена шествието се отправя към Министерството на външните работи. Опънати са плакати с надписи: "Искаме да се издирят и накажат убийците от Баладжа и Сребърна!", "Искаме да се върнат завлечените ни сънародници!" От балкона на зданието председателката на съюза Екатерина Каравелова произнася обвинителна реч, която предизвиква бурни овации. С изпълнен от горчивина глас тя възкликва: "Румънските орди при отстъплението си са извършили изстъпления и убийства върху беззащитни жени, деца и старци. Казвам орди, защото никога редовни войски не са способни да извършат такива жестокости..." Представителките на женския съюз предават на главния секретар на външното ведомство исканията на търсещото възмездие софийско гражданство.
Погресаващите известия за погромите над българското население в Добруджа предизвикват интереса на дипломати и чуждестранни наблюдатели в София.
По инициатива на управляващия американската легация Лерис Айнщайн е организирана анкета за разследване на румънските злодейства. На 14 септември, придружен от неутрални колеги и чуждестранни кореспонденти, той заминава за Добруджанския фронт. В продължение на десетина дни анкетьорите обикалят най-засегнатите селища. Те са шокирани от видяното. Събират документи и веществени доказателства, правят фотографии, на които запечатват разтърсващи образи. Разпитват пленени румънски войници, които признават, че им е дадена заповед да избиват предимно мъжкото население. Анкетната комисия установява, че още преди обявяването на войната между България и Румъния областните префекти получат от Букурещ разпореждане да бъдат арестувани представителите на местната интелигенция и унищожени или откарани отвъд Дунав. В опразнените окопи чужденците се натъкват на изнасилени и умъртвени българки и туркини. Навсякъде те виждат изпепелени къщи и пресните гробове на невинните жертви. Веднага след завръщането си в София анкетьорите пристъпват към безпристрастно обработване на впечатленията и събраните данни. Техните констатации са обобщени в специален доклад, който е публикуван в европейския и американския печат.

Внимание! Ужасите, зверствата и безчинствата, документирани по-долу, могат да предизвикат нервно разстройство!

Из брошурата на българския военен психолог Тодор Панов "Румънските зверства" (1916). В страшния разказ офицерът е споделил лични впечатления, към които е прибавил данни от анкетната комисия, оглавявана от дипломата Петър Габе.

"... Отстъпвайки пред енергичното българско настъпление, нямайки смелост нийде да дочакат куршума и ножа на българския войник, румънските войници навсякъде извършиха най-страшни изстъпления, ужаси и зверства над мирното и в нищо невинно българско население. Ужаси, които с нищо не се отличават от най-вулгарни злодеяния на разбойници и престъпници! Ужаси, които, колкото са отвратителни, толкова са и безсмислени, защото са извършени над жени, деца, старци, над безоръжни хора, които, от военно гледище, не могат да се явят като опасна сила...
...в околните села на Добрич злодеянията са още по-големи. Само в с. Настрадин са убити 30 души, 7 ранени и 91 отвлечени неизвестно где. От с. Пчеларево са отвлечени 48 семейства с мъже, жени, деца и 137 души само мъже, годни за работа. В девет селски общини на околията, при бързо пресмятане, по списък наброявам 2130, завлечени неизвестно где, 42 убити и 10 ранени. Тия цифри трябва да бъдат удвоени, защото са изчислени по списък, направен набързо.
Когато нашите войски с небивал устрем за ден и половина превзеха тутраканската крепост и сломиха съпротивлението на 40-хилядния влашки гарнизон, в окопите на фортовата линия намериха жени, българки и кадънки от 15 до 30-годишна възраст. Тези жертви на скотските инстинкти на власите вече не приличаха на хора. Ден и нощ изнасилвани от десетки офицери и войници, те бяха живи трупове с разкъсани органи. Излезли от своите окопи-тъмници, където в течение на ред дни най-безчовечно е било гаврено тяхното тяло, те горко плачеха и със сподавени ридания целуваха краката на нашите войници. Разказите на тези нещастници не могат да бъдат предадени. Те са ужасни и свидетелствуват за степента на скотщината в румънската армия. В някои румънски полкове, както напр. 34 и 74, бяха зачислени като войници българчета, насила завлечени от Добруджа още преди мобилизацията. През време на тутраканските боеве, офицерите от тези полкове, озверени от собствения си неуспех, без никаква видима причина, почнали да застрелват нещастните български младежи, техни войници. В тази варварска и с нищо неоправдана екзекуция, особено са се отличили майор Маркович, подполковник Петреску и поручик Стефан. В течение на двудневните сражения при Тутракан от двата полка са били избити не по-малко от 1100 до 1300 души българчета, насила зачислени в румънската армия.
След като видели, че сражението при Тутракан е безнадеждно изгубено, и в надежда, че ще могат да избягат към Силистра, румънските войници и офицери започнали в града нечувани изстъпления. По заповеди и под непосредственото водителство на капитан Бодеску и тутраканския градоначалник Николау са били избити повече от 50 души мъже, жени, деца. Когато били събрани на площада при брега на Дунава около 230 граждани, жени, деца, старци и са правили последните приготовления за масовото им избиване, за щастие именно в този момент нашите части навлизат в града, задава се отнейде радостно ура и страхливите палачи захвърлят пушките и бягат, без да извършат своето грозно злодеяние.
Около града Тутракан в една от страничните улици, пишещият тези редове лично видя съсечено малко шестгодишно дете. Силният със сабя удар бе разсякъл черепа на детето, отгдето течеше мозъкът. Лявото око бе избодено. Дясната ръка бе отрязана от китката, но недорязана. Десният крак бе отрязан при четалото и извърнат нагоре, тъй че лежеше безжизнено над дясната ръка. Аз видях трупа на 6 септември между 6-7 часа вечерта. Всички рани бяха тъй пресни, кръвта тъй малко засирена, че ясно личеше какво злодеяние е извършено непосредствено преди падането на крепостта.
Градоначалникът Николау, който непосредствено е ръководил клането в Тутракан, в течение на 3 години е бил ужас за цялото българско население. Какви неправди, обиди, изнудвания, насилия, злодеяния не е вършил този наистина дегенериран администратор?! Обикновено той викал жените при себе си, изнасилвал ги, сетне събличал ги до кръста голи, като заповядвал на стражарите да ги държат, а сам биел с камшик по голото тяло и треперел. Това е била една грозна садистическа вакханалия на един психопатологически тип.
Обикновено убийствата са били извършвани масово и под командата на офицери или подофицери, без всякакъв особен повод. Случай на единични убийства е имало в Баладжа, гдето офицери и войници, обхванати от паника, са стреляли из пътищата и в домовете. В това село 20 души са били избити, между които и една жена, застреляна, когато е кърмела детето си. Един румънски офицер застрелял без никакъв повод сред шосето стареца Цоне Русев, който случайно излязъл от дома. В с. Каралец са избити 7 души, между които едно 12-годишно момче, само защото са били намерени в селото след дадената заповед цялото население да потегли с отстъпващата войска. В с. Настрадин са избити 34 души, между които петимата братя Владун, Васил, Ради, Георги и Иван Христови, първият на 42, последният на 22 години, застреляни на 5 септември пред очите на старите си родители, Христо Владов и Стоянка Христова, които са молили за милост. В с. Бабук румънските войски убиват 65-годишната Рада Цонева и нараняват тежко баба Стояна Петрова, 70-годишна. Куршумът разбил челюстите й и тя се намираше в агония, когато я посетихме. (В с. Балтаджи Еникьой масови застрелвания са станали на селския площад. От екзекутираните само един старец и един наш запасен войник с хитрост и ловкост успели да спасят живота си.) В града Добрич 57 души българи и мюсюлмани са застреляни в помещението и в двора на затвора при гарата. Труповете им лежали три дни и били намерени там от нашите войски. Измежду тях са намерени две млади турчета, тежко ранени, днес още живи.
При бягството си от Тутракан за към Силистра и от Силистра за към север румъните всякъде най-безчовечно избивали местното население; едни са били отвлечени, а жените и момите са били подложени на изнасилване и гаврене и сетне съсичани. Богати големи български села в Тутраканско и Силистренско сега представляват безлюдни пепелища от изгорелите къщи.
В с. Сребърна, Силистренско, бягащите румънски части заловили повече от 180 млади моми и жени и ги отвлекли в окопите за удовлетворение на своите скотски инстинкти.
Другата част от женското население избягала в блатото и точно три дни до пристигането на нашите войски стояла във водата в тресавищата. Мъжкото население било изкарано от къщите и събрано на площада всред селото. По заповед на командующия офицер, мъжете били най-напред застреляни, а сетне с брадви съсичани на части. Почти на всички трупове черепите са разтворени на една цяла длан, отгдето изтичал мозъкът: на някой с нож са избодени очите и тъмните дупки зеят над обезобразените трупове. На двама души с брадва са съсечени левите рамене; вижда се, че с нож е разтворен гръдният кош и от там е извадено сърцето, което е оставено да виси навън. Около 70 трупа така обезобразени лежат на площада и до самото село на шосето. Къщите са били подпалвани с такова пресмятане, че никой да не може от там да се спаси. В училището са били събрани повече от 12 дечица, които, като видели зданието в пламъци, искали да изскочат от прозорците, с куршуми ги накарали да се върнат обратно и тези нещастници живи изгорели там.
В самата Силистра румъните, преди да избягат пред устрема на нашия войник, са изклали не по малко от 200 души, труповете на които са хвърлени в Дунава. След избягването на румъните от града, около два дни останал един ескадрон руски драгуни. Тези вандали в течение на два дни със своите злодеяния се старали да превъзхождат румъните. По даден от румънските монитори сигнал, те извадили голи шашки, препуснали по улиците конете си и съсичали всекиго. Влизали в къщите, ограбвали пари, изнасилвали жени, убивали беззащитни граждани, чупели дюкяните напивали се с намерената в тях ракия, подпалвали къщите и всели ужас в целия град. А връх на тяхната вандалщина е било изколването на около 500 души българи, събирани от околните села.
Очевидците разправят, че място на екзекуцията е било силистренската салхана; жертвите не са били убивани с куршум, а просто с ножа рязали им главите и ги хвърляли в Дунава. Това е била дива вандалщина, достойна за руската дива орда, която страхливо, без да се сражава, е избягала, щом наближила нашата кавалерия.
Когато силистренци чули, че нашата кавалерия иде, почнали да бият камбаните и с цветя и сълзи на очи излезли да посрещнат желаните освободители. Шосето от Калипетрово почти перпендикулярно се спуща към града и понеже тук Дунав е много тесен, отлично се вижда от срещния бряг. Румъните, като видели цялото шосе пълно с жени и деца, откриват артилерийски огън. Бризантните гранати безпогрешно падат в многолюдната тълпа от жени и деца и разкъсват на парчета 38 от тях. Парчета от глави, крака, ръце, пръсти и други части на телата, ужасно обезобразени, бяха събрани в градската градина накуп и като че ли викаха за мъст...
Първата част на настоящата брошурка бе готова за печат, когато румъните ненадейно направиха десант при с. Ряхово, между Тутракан и Русе, очаквайки от тази операция "приятни изненади", както оповести френската преса. При този десант в селата Ряхово, Бабово, Бръшлен, Кая Махале, Пара Махале, Борисово, Голямо Враново и Сливо Поле, заети от румъните, били извършени такива зверства, пред които аналогичните в Добруджа бледнеят. По нямане на място ние изброяваме само накратко някои от тези зверства. Те по-подробно са изложени от специалната анкетна комисия, в която участвуваше г-н Макс Леман, представител на "Волф Бюро".
Някои от селата, които са много близо до Дунавския бряг, научили за преминаване на румънците чак тогава, когато румънските войници са навлизали в селата, следователно не са успели нито самите да избягат, нито добитъка да скрият. Другите, наопаки, успели част от добитъка да прикрият в горите. Всичкият останал добитък, в едни села повече, в други по-малко, е била част откарана на оттатъшния бряг на Румъния, а част изклана. Същата участ е постигнала и домашните птици: румънският бивак пред с. Бръшлян цял е покрит с перушина.
Във всичките тези села не е останала абсолютно нито една къща, без да бъде ограбена, като всичко ценно е било прехвърлено на оттатъшния бряг веднага. Всички храни, сено, слама, жито, ръж бивали подпалвани и изгаряни, а в хранителните продукти на семействата, като брашно, масло, сирене, след като вземали потребното им, румъните са ходили по голяма нужда. Училищните здания са изгорени, а потребите унищожени.
Там, гдето общинските бирници забравили да вземат съдържимото от касата, румъните са чупили и вземали парите.
Опожарени: в с. Пара Махале от 42 къщи, случайно са оцелели само 6 къщи; в с. Борисово - 30 къщи и плевникът; с. Бръшлян било подпалено от четири страни. Изгорели 40 къщи, много плевници и хамбари. Останалото не е изгоряло, защото е завалял силен дъжд; в с. Ряхово от 340 къщи са опожарени 190 къщи, плевници и хамбари, също и всичката храна. В с. Сливо Поле от 160 къщи - изгорени повече от 100 къщи и хамбари.
Някои от старците и жените, намерени в селата, или пък не успели да избягат, са били откарани на румънския бряг, където на мъжете са давали румънски раници, вероятно с цел да представят, че те са пленени български войници. За съдбата на тези отвлечени нещастници нищо не е известно.
В много от тези села от страна на румънските войници и офицери са били извършени изнасилвания, числото на които е в повече, отколкото може да бъде приведено в известност, защото жените от понятна срамежливост предпочитат да замълчат за своя позор. В с. Бръшлен заловените жени са били изнасилвани, принуждавани да приготовляват храна, измъчвани да дават сведения за нашите войски, а най-сетне осъдени на смърт. На края на селото румъните изкопали един гроб, пред който били изправени баба Димка, Димитра Пенева, Мария Иванова и 4 деца, за да бъдат застреляни, но внезапното появяване на нашите войски спасило нещастниците.
В с. Бабово изнасилвани скотски и от много лица:
Иванка Константинова - 30 г., Величка Димова - 14 г., Константинка Дикова - 17 г., Юрданка Николова - 48 г., Рада Тодорова - 28 г., Пета Владова - 16 г., Пена Митова - 30 г.; Трофана Енчова - 25 г., Доста Юрданова - 30 г., Велика Добрева Юрданова - 60 г.
Населението, заварено почти във всичките села, по заповед, получена от румънските началници, е било убивано по най-безчовечен начин. Личи стремлението да се унищожи абсолютно всичко.
Че тези зверства не са случайни, а резултат на една планомерна заповед, дадена от горе, вижда се от следното: през време на десанта нашият радиотелеграф при с. П. (Русенско) е заловил една радиотелеграма от Кюстенджа за Одеса, в която румъните съобщавали за даването на заповед на десантните войски да избиват всичкото заловено население в завзетите български села. В с. Бабово: баба Дона - 90 г., с малкото си внуче, знаейки много добре румънски език, се е спасила, като се е представила за румънка, омъжена за българин. На нея е даден специален билет, оригиналът на който съществува и днес. Необходимостта от този билет била изтъкната от румънския офицер, пред когото е била представена старицата, така: "Българите искаха война, но забравят, че са малко. Тук нас ни пратиха русите, а ние, сърбите и русите сме много и скоро ще смажем българите. Те не могат да излязат на глава с нас. Ще убиваме всички заловени българи, тъй като имаме заповед за това."
Атанаса Димитрова при бягането си срещнала трима румънски войници и почнала да ги моли за пощада. Един от войниците, вероятно някой добряк, разменил няколко думи с другарите си и сетне казал: "Ако ни забележат, че те оставяме жива, ще убият нас, тъй като имаме заповед да избиваме всичкото заловено българско население. Ние ще те пуснем сега, но пази се да не те заловят други, защото ще те убият."
От румъните е бил заловен един войник, българин, от с. Липница (Силистренско), който понастоящем се намира в 5-и български маршови полк (с името му, за жалост в дадената минута, не разполагаме). Той заявява: "Преди преминаването на Дунава румънските офицери убеждавали войниците си, че земята, която ще завоюват сега от България, след свършека на войната, щяла да бъде раздадена на войниците, взели участие в тая експедиция. Затова те трябвало да изколят всичкото българско население, за да изчистят "своята" земя. Един от дружинните командири в своята реч към войниците си казал, че иска всеки негов войник да обезчести най-малко по 10 българки! Били са организирани специални команди от румънските войски за избиване на населението, даже специални оръдия били дадени на тях."
В с. Рахово са намерени 2 боздугана, които сега се намират в Министерството на външните работи в София. Единият от тия боздугани е наглавен с бурми, а другият – с бодлив тел. Предназначението им е било да се доубиват с тях падналите в румънски ръце ранени български войници, а също и заловеното местно население.
По сведения и десанта, следователно и в зверствата, са взели участие: 5, 20, 33, 43, 46 и 73 пехотни полкове; 10 вапатори; 1 ескадрон кавалерия и 1 артилерийски полк.
Имената на известни офицери са: генерал Ванторано, командир на 10-а дивизия, щабът му е бил в с. Бръшлен. Началник на неговия щаб, полковник Цухани, и началникът на артилерията, подполковник Петуши.
Има случаи на просто покъртителни зверства, извършени от румънците. В с. Борисово: Иван Николов Градинаров – 56 г., като чува стрелба, излиза да види какво става и среща един ранен наш войник, който го помолил да го скрие. Градинаров го повежда. Настигат румънците, убиват раненият войник. Градинарова повеждат пред общината на площада. Там публично с нож отварят гърдите на живия човек, изваждат вътрешностите и ги залепват на лицето, като предварително одират кожата от лицето му. Трупът е изследван и фотографиран от германски лекар д-р Кале.
В с. Бабово в мазето на Тасе Василев се скрили около 20 души. Румъните ги заобиколили и всичките млади жени и моми в мазата, в присъствие на децата, са бивали многократно изнасилвани. След това всичките в мазето са били изклани и мазето е било подпалено. Едногодишното детенце Димитра Декова е било намерено в обятията на полуизгорялата му майка Марина; самият Тасе Василев - 85 г., загдето е скрил в мазето си тези жени и деца, изтезавали, взели му 3000 лв. и го заклали в същото мазе и той e изгорял с другите.
С. Бабово: Марийка Атанасова - 19 г., най-хубавата мома в селото, внучка на дядо Тасе, както и други 3 жени с детенцето Мита Декова - 2 г., били заловени; румъните искали да ги изнасилят. Завързала се отчаяна борба, в която жените все пак не се поддавали. Тия четири нещастни жени и невинното 2-годишно същество са били завързани с едно въже, полени с петрол и изгорени живи.
Германският д-р Кале (Stabarzt D-r Kahle), който първи е пристигнал на мястото за даване на медицинска помощ, заяви следното: "Аз съм възрастен човек, лекар, участвувал в множество колониални експедиции в африканските колонии. Обаче това, което видях с очите си да са извършили румъните, не са го вършели нито хотентотите, нито най-дивото и кръвожадно племе херерозите."

Из спомените на дипломата Петър Нейков, участник в проучванията на международната анкетна комисия, която минава по следите на румънските зверства.

"Но преди да замина за новия си пост в Цариград, правителството ме натовари с една твърде интересна мисия: да придружа в Добруджа група журналисти, изпратени да следят успехите на първата ни армия по добруджанските бойни полета. Тутракан, Силистра и Добрич бяха вече паднали след кратки, но кръвопролитни боеве, водени от армията на генерал Тошев срещу румъни, сърби и руси. При отстъплението си румъни и сърби бяха извършили големи зверства. Правителството ни искаше те да бъдат констатирани пред кореспондентите на чуждите вестници и да получат колкото е възможно по-широка гласност. А на мен бе предписано да направя обстоен доклад за всичко видяно и чуто.
Този излет по петите на един отстъпващ враг ми остави дълбоки впечатления. По добруджанската равнина още личаха следите на отлялата се човешка вълна. В градовете болниците бяха пълни с ранени. Там намерих и гражданските лица, жертви на свирепства. Всички нужни констатации се направиха в присъствие на чуждите кореспонденти. Но това интересуваше повече нас, отколкото тях. Те искаха да отидат на фронта, а генерал Тошев не ги пущаше. За да им угоди отчасти, генералът натовари генералщабния майор Славейко Василев да им изложи в обстойна беседа развитието на операциите в Добруджа от самото начало до сегашното настъпление на армията срещу Кубадинската линия. Беседата стана в салона на Главната квартира, чиито стени бяха покрити с големи карти на областта. Тя поукроти, но не задоволи кореспондентите. Моя задача остана да им търся някои по-интересни обекти, които можеха поне частично да оправдаят идването им в този далечен за тях край.
Беше тежка задача. Големите журналисти са личности взискателни, прищевни, нетърпеливи. В групата, която придружавах, имаше именити военни кореспонденти като Адориян, Херцог, Мюлер-Найдорф, Ванда Жемжуска. Хора извънредно подвижни, будни, проницателни, духовити. Пътувахме с удобства. Разполагахме с луксозен министерски вагон, със спални места за всички, с прислужник и готвач. При добро настроение компанията беше приятна и твърде интересна. Адориян и Херцог бяха странствували из целия свят, имаха неизчерпаем запас от анекдоти. За пръв път се намирах в такова тясно общуване с журналисти от класа. Но съвсем не беше лесно да се справя с тях. Те се дебнеха едни други, някои от тях често изчезваха и тръгваха да разузнават поединично. Като водач на групата и отговорник пред военната власт бях няколко пъти заставен да им правя строги мъмрения.
Колкото за моята лична мисия, мога да кажа, че събрах всички по-важни данни за доклада, който представих в няколко екземпляра веднага след завръщането си в София.
И до днес не мога да си обясня как един от тези екземпляри попадна в ръцете на румъните. Във всеки случай видях го няколко години по-късно в ръцете на Ромулус Войнеску, главен директор на румънската Сигуранца, когато с важен тон ми заяви, че човек, който е написал такъв доклад, не може да бъде търпян в Румъния."
Откъс от анкетата на Петър Габе можете да прочетете тук!

За публикацията в Бележник е използвана информация от книгата на Александър Мирков "Войните (1912 – 1918)" и от книгата на Георги Казанджиев "Добричката епопея".
Текстът е създаден със съдействието на Регионална библиотека "Дора Габе" в Добрич.