Пресечки

Участник в преговорите: И хората в Крайова разбраха, че сме извършили нещо добро

Българската делегация в КрайоваБългарската делегация в Крайова"Няма друг пример в историята, територия да е отстъпена доброволно по силата на разума и на добре разбраните интереси". Така коментира подписването на Крайовския мирен договор един от участниците в преговорите –Теохар Папазов, нарочен съдия при Постоянния съд за международно правосъдие.
Преговорите се водят в Крайова между 19 август и 7 септември 1940 г., когато е и самото подписване на документа. От българска страна, цар Борис Трети възлага подписването на договора на Светослав Помянов, български пълномощен министър в Румъния, и на Теохар Папазов, нарочен съдия при Постоянния съд за международно правосъдие.
Отначало разговорите вървят трудно. Икономическите претенции на Румъния са внушителни. Както пише Ив. Попов: "Румънците поискаха 20 милиарда леи за подобренията, които те са направили в областта, за строежи и казарми, училища, болници, пътища, държавни постройки, прокарване води за напояване и др. Представиха и подробни сметки и изчисления за това. Нашата делегация отказа по принцип да се плаща за каквито и да е подобрения." По-късно румънските искания спадат до сумата 1 млрд. леи.
Освен големи компенсации, румънците настояват Балчик и Силистра да останат техни. Силистра, защото е на Дунава, а Балчик – защото там заровено сърцето на кралица ...

Как през 1916-та година Добрич първо бе освободен, а после – спасен

Още на 2-ри септември 1916-та година, ден след като България обявява война на Румъния, към Добруджа устремено потегля Трета българска армия. Нашето командване  разпорежда войските да не се струпват на едно място, а да настъпват към противника от различни посоки. От Варна към Добрич вървят полкове, предвождани от генерал Кантарджиев и генерал Попов. Кавалерията на генерал Колев щурмува Тервел, а към обявената за непревземаема крепост Тутракан пристъпват дивизии, командвани от генерал Киселов. Навсякъде българските войници минават през опожарени села, виждат камари от трупове на избити от румънците  старци, жени и деца. Докато Варненският полк освобождава потъналото в пепелища и мъртви тела село Баладжа (с. Стожер), конницата на генерал Колев препуска към Куртбунар (Тервел). Там пълководецът разбира, че огромна румънска армия вече навлиза в Кочмар и Карапалит. Колев разпорежда атака и кавалерията му помита румънците. Ефектът е толкова силен, че още същата нощ румънските части изоставят Добрич, а на следващата сутрин в града влизат български войски. Радостта от победата обаче е краткотрайна. Противникът, командван от руски генерал, решава да нападне града отново. Така само за няколко часа българските войски се превръщат от освободители в отбранители. И  започва кървавата Добричка епопея. 
На 4 септември ...

Румънците планирали да запалят Добрич, пияни руснаци клали и грабили в Силистра

Съсечените на гарата в ДобричСъсечените на гарата в ДобричПрез септември 1916 година, подгонените от българската армия румънци освирепяват и извършват нова серия нечовешки изстъпления и зверства над мирното и невинно добруджанско население.
Пет дни преди началото на военните действия румънските власти в Добрич предприемат престъпна акция. В дома на префекта Джорджеску се събират градската управа и командващият дислоцираните в града румънски армейски части генерал Ариреску. Властниците решават да арестуват над 250 видни български граждани под  претекст, че били разкрити кражби в някои административни служби. Целта на операцията всъщност е бъде обезглавен градският елит. Тръгва поредният лов на хора. Гражданите са арестувани в заведенията или направо от улицата. Тези, които се опитват да се скрият, са измъквани насила от мазета и тавани. Задържаните са откарани в закрити файтони – едни са хвърлени в затвора, други са отведени на гарата и в казармите, където са малтретирани и смазани от бой.
Когато на 4 септември войските на генерал Тодор Кантарджиев освобождават град Добрич, бойците са потресени от гледката на невиждана жестокост. На гарата и в пекарните  лежат обезобразени телата на 57 добричлии. Едни от труповете са със смачкани от удари на приклади черепи, други са скалпирани, с изтръгнати нокти ...

Преди сто години румънците отвличат и избиват елита на Добруджа

Изклани от румънците добричлииИзклани от румънците добричлииПрез август 1916-та година, две седмици преди България да обяви война на Румъния,  започва едно от най-чудовищните масови престъпления срещу човечеството.  Румънските правителствени среди решават да отвлекат на север най-интелигентните и най-заможните жители на Добруджа и да разорят техните стопанства. За целта румънското министерство на вътрешните работи създава специална "Инструкция за отвличане на чужденците и подозрителните личности". По списък трябва да бъдат депортирани българи, турци, германци и австроунгарци. Това са български свещеници, турски мюфтии, ходжи, имами, бивши и настоящи български учители, кметове, лекари, банкери, интелектуалци, търговци и всеки чужд или румънски поданик, който може да се окаже вреден за войската. Префектите, околийските началници, кметовете и шефовете на Сигуранцата получават предупреждение за "ненужността на каквото и да било преувеличение".
С решение на Министерския съвет на Румъния са заделени 2, 145 млн. леи за бараки и други помещения за пленници, които да се построят в окръг Яш, Молдова. За лагерите и други 68 селища, предимно землянки и малко бараки, не се предвиждат средства, защото добруджанци трябва да си ги изкопаят сами.
Избити по пътя край село Каралез (Царевец)Избити по пътя край село Каралез (Царевец)На 15 август 1916-та започват арестите и отвличанията на предварително набелязаните хора. Хиляди мъже, ...

Цивилни храбреци заемат местата на убитите войни при битката за Добрич

На 1-ви септември 1916-та година, десетина дни след ужасяващите съобщения за безчинсвата на румънците в Добруджа, България обявява война на Румъния. Боевете на Добруджанския фронт започват още на другия ден. Българските войски, предвождани от генералите Стефан Тошев, Иван Колев и Тодор Кантарджиев, предриемат настъпателна операция за освобождаването на региона.  "Врагът трябва да бъде изгонен от тази българска земя!", повтарят бойците и се понасят във вихрен устрем напред. В това време румънците посичат и обезобразяват телата на 57 мирни граждани на Добрич, отвличат стотина интелектуалци и напускат града. Добрич е освободен, но завоевателите не желаят да отстъпят. Противникът хвърля в атака срещу българите многобройна армия от румънци, руснаци и сърбо-хървати. В тридневните кървави боеве за Добрич загиват над хиляда  български войни. Двойно повече са ранените.  Редиците оредяват, но помощ отникъде не идва. "Нито крачка назад!, зоват командирите. И тогава на помощ идват опълченците на Добрич.  Едни от цивилните заемат местата на убитите и продължават стрелбата, други събират труповете и ранените от бойното поле и ги откарват в болниците. За този върховен момент разказва участникът в сражението подпоручик Д. Шивлиев. Неговите спомени са публикувани в "Книга за Добруджа", а разказът е озаглавен: "Цивилните храбреци ...

Властта на ОФ в Добрич заклеймява бащата на героя Списаревски като фашист

Димитър СписаревскиДимитър Списаревски"Аз ще направя ръцете си на чукове, кожата си на тъпан и главата си на бомба, пък ще да изляза на борба със стихиите..." ( Хр. Ботйов)
"Аз съм се венчал за България!" , "Готов съм да воювам с всички, които посмеят да нападнат България... ", "...ако някога ми падне насреща противников самолет, ще го изям, па ако ще и с машината да се блъсна в него." (Димитър Списаревски)

Българската история е пълна с имена на герои. След смъртта им мнозина от тях са забравени, друга част употребени за целите на пропагандната комунистическа машина. Името на Димитър Списаревски попада сред първата група. Смелият авиатор е не просто забравен, той съзнателно е осъден на забвение. Ето какво се случва в годините  преди и след 45-годишния тоталитаризъм:

След вестта за подвига на живата торпила Димитър Списаревски Добрич потъва в скръб. "Героят е мъртъв!", пишат национални и местни издания.
Няколко месеца след гибелта на Димитър Списаревски местната власт решава да увековечи паметта на съгражданина герой. По това време в града вече са се били завърнали родителите на героя Димитър Списаревски. Бащата Светозар Списаревски получава същата длъжност, която е заемал преди румънската окупация – финансов контрольор ...

Последните думи на Спаича: "Сега че се лее кръв!"

 Димитър СписаревскиДимитър Списаревски                                 "Летците не умират, а отлитат!"
                                       Антоан дьо Сент-Екзюпери
На 19 юли 1916 година, точно преди сто години, в Добрич се ражда Димитър Списаревски. 27 години по-късно, по време на бомбардировките над София  през Втората световна война поручик Списаревски прави въздушен таран, сваля тежък американски бомбардировач Б-24 и загива край Пасарел. Този подвиг го превръща в първата жива торпила в историята на българската бойна авиация.
Предлагаме ви спомени на неговите колеги авиатори, които разкриват какъв човек е бил нашият съгражданин, как по време на учение Спаич се е готвил за ужасяващия удар над противника. Публикуваме поверителното писмо от командира на Въздушните войски за подвига на Списаревски и разказите на американските военни летци за смъртоносната битка в небето над София.

Физически красив, силен и изискан мъж, много буен характер, но и щедър и великодушен човек, веселяк и кавалер. Така колегите и приятелите описват героя Димитър Списаревски. "Той беше красив мъж, Аполон. Като тръгнем из главната улица, като го срещнат ученички, студентки, интелигенция, цивилни, така го оглеждат – просто ми е било неудобно. Много правеше впечатление", спомня си ординарецът му ...

Водач на храбреците основал Добрич

Добрич в миналото, литографияДобрич в миналото, литографияВодач на храбреци, който бил старейшина на древен огузки род, е основателят на Добрич. Това  гласи преданието, записано от прочутия пътешественик Евлия Челеби, който минал през Хаджиоглу Пазарджик през втората половина на 17 век. "На този град казват Хаджи-оглу, защото е колонизиран от някой си водач на храбреци на име Хаджи-оглу, който бил един от емирите на Муса Челеби, син на Баязид ... в този град и сега има много храбреци, препитаващи се с търговия и военни набези, разказва Евлия Челеби.  Родът, който Хаджи-оглу предвождал, е бил част от племенното и родово опълчение от свободни и незакрепостени селяни, дошли от Централна Азия и наречени огузи, твърдят пък наши историци. Огузите били полувоенизирани тайфи, които извършвали набези, но умеели да се занимават и със скотовъдство.
Според друго предание, записано от австрийския учен Феликс Каниц, основателят на Добрич не е бил военачалник, а "...един пътуващ търговец. Бакалинът Хаджи-оглу е построил първата къща в града, а след това броят на мюсюлманските къщи се размножил". А в легенда, открита от краеведа Данаил Бекяров, основателят на града продавал катран на керванджиите, после започнал да прекупува селскостопански стоки, забогатял много и разгърнал широка строителна дейност ...

Баба Минка – добричлийката, която влизала в окопите и носела вода на войниците

Улица "Баба Минка"Улица "Баба Минка"Една мъничка уличка в центъра на Добрич е кръстена на нейното име. Толкова е мъничка, че малцина знаят, къде се намира. В единия й край напреки е построен жилищен блок, а като минеш протежението от стоте метра, излизаш на "Страцин". Общо три луксозни къщи има от двете страни на касъчето, но на нито една от тях няма табела с името на уличката.
Знаете ли къде се намира улица "Баба Минка"?, питам добричлийка, живееща по "Страцин". Съжалявам, но за първи път чувам, отговаря жената. Търся улица "Баба Минка", упорствам аз пред хората, излезли пред блока, опрян в края на уличката. Не, не знаем, казват и те. Сигурна ли сте, че се казва така?, разпитват хората с очевидно желание да помогнат. Да, казвам, сигурна съм. Баба Минка е прототип на героиня на Йордан Йовков.  
Писателят създава разказа "Българка", дни след като научава за смелата жена от своя приятел – добричлията Ловчо Стоянов. Той разказва на Йовков, че през септември 1916-та година, по време на сраженията с румънците, баба Минка препасала пушка на кръста, метнала кобилицата с бакърите на рамо и многократно прекосявала бойното поле, за да носи вода на българските войничета.
"Сражението ...

Свещените обреди, без които хлябът не може да стане вкусен

Обърнат на изток, сеячът смирено е застанал прав в нивата и е вдигнал високо към небето погачата, приготвена от ранобудната му невеста. "Благословен да си, Ти, Боже наш, Царю на вселената, който правиш да израсте хляб от земята", мълви човекът, ритуално смъква ръцете си надолу и претъркулва питата в първата бразда – за да се роди отново. Орачът е пременен в празнични дрехи, воловете и ралото му са накичени с цветя. Преди да стигне до нивата, мъжът е минал през църквата, където свещеник е благословил зърното. "Хайде, Боже, помози! И до година със здраве! Да се роди и на трън, и под трън!", рекъл е стопанинът и се е запътил към чернозема.
След молитвата на прясно изораната нива, човекът разчупва хляба на къшеи. Част от питата изяжда, друга дава на воловете, а третата заравя в земята. После хвърля пълна шепа семе в браздата и реди  благословии – за берекет, за ситост, за радост, за живот. Защото пътят към създаването на хляба, е пътят на самия живот, който се състои от  раждане, смърт и възкресение.  
Хлябът е една търкулната питка на човешкия живот, обяснява културологът Надежда Иванова, уредник в РИМ Добрич. "Като се ...

Преди 100 г. кметът на Добрич определял цените на хляба, месото, бирата и ракията

Шадраванският площад в ДобричШадраванският площад в ДобричПреди сто и повече години кметът и общинският съвет на Добрич имали права, почти колкото цяло правителство. Местната управа можела да определя цените на хляба и на месото, на бирата и ракията. Градската власт упражнявала санитарен контрол,  проверявала изправността на теглилките и се борела с прекупвачите. А големите правомощия имали една основна цел – да върви търговията, хората да са доволни и градът да се развива.
През 1889-та година група търговци от Добрич се жалвали в градския съвет, че оборотът им намалял, защото на мястото на пиацата за каруци са построени бараки и са сложени подвижни щандове, от които се предлагат кебапчета, хляб и хлебни изделия. Как се пречи на търговията ли? Ами, докато каруците можели да спират на Шадраванския площад (днешният площад Свобода) каруцарите минавали през магазините и пазарували. След като пиацата била превзета от бараки, каруците не можели да "паркират" и това нанесло голяма вреда на утвърдената градска магазинна търговия.
Пиацата за файтони в ДобричПиацата за файтони в ДобричОбщинският съвет разгледал молбата и като взел предвид, че мястото за спиране на каруците е още от турско време, разпоредил бараките да бъдат преместени на пиацата при УН-пазар (пазарът за брашно). За наемните ...

През 19 в. панаирът в Добрич бил огромен търговски комплекс със 17 чаршии и 1 млн. лв. оборот

Панаирът,  пазарът за добитък и няколко хана, останали от турско време.Панаирът, пазарът за добитък и няколко хана, останали от турско време.Един огромен квадрат, ограден от стена, който обхваща множество редици от тесни улички, прокарани между търговските лавки и бараки. Така унгарският пътешественик Феликс Каниц описва панира в Хаджиоглу Пазарджик през 1872 година. Прочутият в миналите времена Добрички панаир бил построен на километър от града, близо до сегашното  Военното гробище, и представлявал внушителен търговски комплекс със 17 чаршии в него и с административна сграда, в която освен всичко друго имало и помещения за търговски съд и за охрана. Двуметрови дувари, иззидани от дребен местен камък, обграждали стотиците дюкяни и бараки. Панаирът отварял врати всяка година по Гергьовден. Тогава пътищата почернявали от каруци и кервани, а мястото край тържището се превръщало в грамаден лагер. Всяка сутрин многохилядни тълпи от хора, облечени в пъстроцветни национални носии, обграждали панаира, нахлували през някоя от трите порти и започвала оживена търговия. А на дъсчените тараби или на рогозките пред дюкяните, разстилали стоки търговци от Турция, Сърбия, Трансилвания, Румъния... През двете седмици, в които вървели покупко-продажбите, оборотът надхвърлял 1 млн. лева.
Предполага се, че панаирът в Хаджиоглу Пазарджик съществува от края на 18 век. Причините за създаването му са ...

Старите майстори в Добруджа благославяли градежа на къщите с магически слова

Чифликът на Михаил Щерев в село Долина, 1913 г.Чифликът на Михаил Щерев в село Долина, 1913 г."Слушайте, майстори и вий калфи, и чираци, и наоколо комшии!", провиква се мъж, който се е качил на билото на покрива на току що построена къща. На една от гредите е забоден дървен кръст, превързан с пешкир, а отдолу, в двора край градежа, се е събрала цялата многолюдна фамилия. "Чорбаджията майсторите сайдиса, Бог него да дари! Колкото звезди в небето, толкоз овце в полето! Колкото са на ризата жичките, толкоз да са му жълтичките", благославя човекът от покрива. Силният му глас се извисява над групата и достига до всички къщи, накацали като бели лястовички в добруджанската равнина. След минути цялото село се стича край новото жилище. Всеки е взел нещо от своя дом – я пешкир, я риза, я чорапи... Хората се появяват с усмивка и окачват  даровете на кръста, до който стои баш майсторът и реди благословии.  
Всички отиват на градежа. Не се допускат отклонения, защото индивидуализмът в традиционното общество не е развит, обяснява Лена Кирилова, уредник в отдел "Етнография" към РИМ Добрич. Припомня, че приказката: "Какво ще кажат хората.", тръгва точно от тези времена.
В представите на старите българи само мъж, който ...

Архивите говорят: Костите на възрожденеца Иван Хадживълков лежат в двора на църквата

Църквата "Свети Георги" в ДобричЦърквата "Свети Георги" в Добрич17 октомври 1977 година. Четирима възрастни граждани на Добрич се събират пред храм "Свети Георги", оживено говорят и накрая всички посочват едно и също място пред входа на църквата. После, с усещане за мисия, четиримата очертават мястото с боя. Свещенодействието има голяма цел – възрастните са поканени от археолога Любка Бобчева и трябва да удостоверят под клетва и с подпис къде точно е бил погребан  легендарният възрожденец на Добрич Хаджи Иван Хадживълков. А добруджанският старейшина, когото всички галено наричали Хаджи Баба е най-интелигентният и влиятелен българин през 19 век. През 1861-ва година той издейства от Високата порта в Цариград разрешение за строеж на българска православна църква в Хаджиоглу Пазарджик, заделя крупна сума и започва да гради храма в собствения си двор. След като  църквата "Свети Георги" е построена, дарява терена на града. В знак на изключителна почит неговите съграждани го погребват в двора на църквата "Свети Георги", на четири крачки от входа на храма. През румънско обаче гробът му е заличен.
По време на реставрацията на църквата през 1929 година румънците са развалили гроба му, надгробната мраморна плоча е била разрушена и захвърлена, но костите не са били ...

Иван Хадживълков – възрожденецът, който дари църква на Добрич

Иван ХадживълковИван ХадживълковАко изпишете името на Иван Хадживълков в Гугъл, ще ви излезе, че е един от най-дълго живелите на земята хора. Да, той наистина е живял много дълго – близо 125 години, но дълголетието е само щрих от многото достойнства на легендарния възрожденец. Хаджи Баба*, както галено са го наричали местните, е най-интелигентният и влиятелен българин в Добрич през 19-ти век. Той е първият родолюбец, повел борбата на добруджанци за независима национална църква. Ползвал се е с толкова голям авторитет,  че дори турците са му дали права, равни с тези на османските големци, разказва Надежда Иванова, културолог и уредник в отдел "Възраждане" в историческия музей на града.
Дядо ми Иван Хадживълков се е женил два пъти, спомня си внучката Дечка Ангелова пред археолози от Варна. "Първата съпруга се именувала Дечка. От първия брак имал 8 деца – 4 момчета и 4 момичета. Като овдовял, се оженил повторно за една одринчанка на име Анастасия. Тогава е бил на 93 години. От тази жена нямал деца, но проживял с нея 40 години."
Пълният с предизвикателства живот на дълголетника започва от Ески Джумая, днешно Търговище. Смята се, че е роден през 1770 година в заможно ...

Четири пъти освобождават Добрич от турско робство

Добрич през втората половина на 19 векДобрич през втората половина на 19 векДобрич е един от малкото български градове, който по време на руско-турските войни е освобождаван четири пъти от османско владичество. Близо век местното население копае окопи и изгражда укрепления по нареждане на турските власти. Превърнатото в цитадела селище, което тогава носи името Хаджиоглу Пазарджик, получава три пъти временна свобода, а след това три пъти преживява връщането на поробителя, защото на дипломатическата маса се вземат други решения, разказва  Надежда Иванова, уредник в отдел "Възраждане" на историческия музей в Добрич. Стопанска разруха, епидемии, извънредни данъци и мощни  изселнически  вълни, съпътстват мащабните военни сблъсъци между руската войска и турската армия. Размирните времена приключват на 27 януари 1878-ма, когато Долнодунавският отряд на генерал Аполон Цимерман превзема свръхукрепения Хаджиоглу Пазарджик и слага точка на дългите военни конфликти.
Животът под обстрел в Добрич започва през 1768-ма година, когато избухва Първата Екатеринина война. "Добруджа е разположена на основния стратегически и най-кратък път от руската граница към османската столица, поради което често пъти тя се оказва в епицентъра на бойните действия", пише историкът Радослав Симеонов, също уредник в музея на Добрич. Още при първата поява на руските войски голям брой от добруджанското население се ...

Болницата в Добрич е създадена преди 150 години по инициатива на Митхад паша

Така е изглеждала болницата на Добрич преди 150 годиниТака е изглеждала болницата на Добрич преди 150 годиниПрез 1866-та година, по инициатива на видния турски държавник и реформатор Митхад паша и с изключителното съдействие на каймакамина на града Тефик ефенди, в Добрич започва да се изгражда болница. Тя е третата построена цивилна лечебница по българските земи край Дунава. Преди нея са открити болниците в Русе и Плевен. И трите здравни заведения са градени по идея на видния турски сановник Митхад паша, който  през есента на 1864-та година е назначен за най-висш администратор на дунавския вилает.
Ето какво пише на 24 юли 1866-та година във вестник "Дунав":  
"В града Хаджиоглу Пазарджик**, понеже се намира сред твърде много каази от Русчушкия, Тулчанския и Варненския санджаци, и според познатото му сгодно местоположение, по дадената заповед от страна на главното управление на вилаята, захвана да се прави една болница, която скоро ще бъде завършена."
Според историческите свидетелства изграждането на болницата в Добрич е срещнало и изключителната подкрепа на тогавашния каймакамин Тефик ефенди –  същият, който изразходва сериозни обществени средства за направата на каменни чешми и калдъръми в Файтон-линейкаФайтон-линейкаграда и поставя фенери, които да осветят централния площад. На Тефик ефенди е и разпоредбата дюкяните в града да ...

Ревнива царска съпруга наредила да отсекат главата на пророка Йоан Предтеча

"Отсичане главата на Йоан Кръстител", стенопис, храм "Св. Йоан Кръстител" - Палини, Атина."Отсичане главата на Йоан Кръстител", стенопис, храм "Св. Йоан Кръстител" - Палини, Атина.Алчност, ревност, самозабравяне, малодушие и грехопадение. Тези човешки недостойнства стават причина за жестоката смърт на пророка Йоан Предтеча, който възвестил идването на Спасителя и който непрекъснато изобличавал беззаконията на властта.  
Когато бил на 30 години, св. Йоан Предтеча, по внушение Божие, се явил между юдеите, за да ги приготви да приемат Месията Христос. Възвестявайки им явяването на Спасителя и приближаването на Царството Божие, Йоан ги убеждавал да се приготвят за тая велика радост чрез покаяния за греховете си и изправяне на живота си. Множество люде идвали при Йоан и приемали от него покайно кръщение. Някои от тях така го почитали, че мислели да виждат в него самия очакван Месия.
След кръщението на Иисус Христос Йоан продължавал да учи народа и близо до Енон кръщавал идващите при него, като свидетелствал за Христа, че Той е Син Божи, слязъл от небето. "Той трябва да расте – казвал Йоан, - пък аз да се смалявам. Който иде отгоре, Той е над всички".
Като проповядвал покаяние, изобличавал беззаконията и пороците, Йоан не се боял да говори строгата правда дори и тогава, когато могъл за туй да се ...

Преди 35 години едно пълно нищожество застреля Джон Ленън

Джон ЛенънДжон ЛенънНа 8 декември 1980 година фронтменът на "Бийтълс" Джон Ленън се връща със съпругата си Йоко Оно от звукозаписното студио в Ню Йорк. Отекват пет изстрела. Ленън се свлича, а стрелецът Марк Чапман сяда на пейка и изчаква полицията, докато чете "Спасителят в ръжта" на Селинджър.
Легендарният музикант умира на 40 години в болницата, а Чапман получава доживотна присъда. Оттогава Чапман подава молби за предсрочно освобождаване неколкократно, но всеки път получава отказ.
"Пълно нищожество!" Така бившият член на Бийтълс сър Пол Маккартни нарече убиеца Марк Чапман. Маккартни е подчертава, че най-тежко от всичко е било да осъзнае, че Чапман не е имал реална причина за убийството на Ленън.
"В главата ми се въртеше една и съща фраза: "Той е най-голямото нищожество от всички". Този човек е истинско копеле, което дори не е имало политически мотиви за действието си", казва Пол Маккартни пред "Дейли Телеграф".  
35 години след трагичната смърт на един от най-влиятелните певци в света проблемът с нищожествата, сипещи злост и куршуми срещу хората на изкуството, се задълбочава. ...

Йордан Йорданов: На моите опоненти взеха да не им издържат нервите!

– Господин Йорданов, в навечерието сме на втория рунд от изборната битка. Калничка кампания май се получи?
– Очаквах честна игра, но това не се получи. Надявах се, че поне през последните два дни ще е спокойно, но уви. Освен всички инсинуации, на които бяхме свидетели дотук, моите привърженици ме предупредиха, че предстои нов епизод с изфабрикувани компромати.
– Следват ден за размисъл и после изборен ден. Тогава може да се случи само активно мероприятие.
– Предупреждението е за нещо такова. Казаха ми, че ми готвят някаква постановка. Искрено се надявам  това да не е вярно.
– Вашите опоненти май не искат да приемат резултата?
– Мисля, че вече цял Добрич прие резултата. Фактът, че днес Административният съд отхвърли жалбата на ГЕРБ, е много красноречив.
– Битката се затегна. Според кандидата на ГЕРБ Детелина Николова сте й приписали недостойно поведение, каквото вие самите сте имали?
– Ние се държахме достойно и никога не сме я нападали директно. Но, колкото повече наближава втория тур, толкова нападките и агресията от тяхна страна се покачват. Може би не им издържат нервите.
– В момента се наблюдава изключителна мобилизация.  За първи път ми се случва да ...