Пресечки

Водач на храбреците основал Добрич

Добрич в миналото, литографияДобрич в миналото, литографияВодач на храбреци, който бил старейшина на древен огузки род, е основателят на Добрич. Това  гласи преданието, записано от прочутия пътешественик Евлия Челеби, който минал през Хаджиоглу Пазарджик през втората половина на 17 век. "На този град казват Хаджи-оглу, защото е колонизиран от някой си водач на храбреци на име Хаджи-оглу, който бил един от емирите на Муса Челеби, син на Баязид ... в този град и сега има много храбреци, препитаващи се с търговия и военни набези, разказва Евлия Челеби.  Родът, който Хаджи-оглу предвождал, е бил част от племенното и родово опълчение от свободни и незакрепостени селяни, дошли от Централна Азия и наречени огузи, твърдят пък наши историци. Огузите били полувоенизирани тайфи, които извършвали набези, но умеели да се занимават и със скотовъдство.
Според друго предание, записано от австрийския учен Феликс Каниц, основателят на Добрич не е бил военачалник, а "...един пътуващ търговец. Бакалинът Хаджи-оглу е построил първата къща в града, а след това броят на мюсюлманските къщи се размножил". А в легенда, открита от краеведа Данаил Бекяров, основателят на града продавал катран на керванджиите, после започнал да прекупува селскостопански стоки, забогатял много и разгърнал широка строителна дейност – построил първата джамия, стопански постройки, складове и така се разраснал градът.
Татарска колибаТатарска колибаКой от всичките тези предавани от уста на уста разкази се доближава до истината, е трудно да се установи. Безспорен факт е само, че селището бързо се е оформило като пазарче, което дало втората част на името – Пазарджик. Думата е съчетание от съществителното пазар плюс -джик (турски суфикс за умалително име).
А средновековният град-пазар имал много благоприятно географско разположение. Освен че се намирал в средата на плодородна област, в която може да се развива земеделие и скотовъдство, Хаджи-оглу Пазарджик бил изграден на прекия път от Цариград – Одрин – Карнобат – Провадия към Дунав – Молдавия и Украйна. И това удобно разположение дало възможност селището да прерасне в административен и търговско-занаятчийски център.
Първото писмено свидетелство за Добрич датира от 1557 година, когато през него, на път за Цариград, минава полският посланик Отвиновски. През лятото на 1557 година той пише, че са прекосили Малък Пазарджик. На връщане дипломатът спира, за да пренощува и записва в своя в дневник: "На 4 август спахме в градеца Пазарджик." От тази много кратка бележка обаче става ясно, че селището вече е достатъчно важна пътна станция, в която има изградени ханове.
В документ от 1620 година откриваме, че умалителният суфикс -джик е изчезнал и градът вече е наречен Хаджи-оглу Пазаръ. Това е един препис на ферман на султан Осман Втори, от който става ясно, че градът е център на каза. Хаджи-оглу Пазаръ е град кадалък в Добруджа, далеч на един преход от морето и на два прехода от Дунава, описва османският учен-енциклопедист Кятиб Челеби.
Интересен е обаче фактът, че през 1621 година полският пътешественик Христофор Збраски споменава града под името Добрич. "Това е обстоятелство, което води до мисълта, че наред с официалното название Хаджи-оглу Пазарджик, сред местното население се е запазило и българското име на града. А названието Добрич идва от името на владетеля Добротица, или от Добричоглу, както турците наричали Иванко. Следователно може да се допусне, че турците са завладели в центъра на Добруджа селище, наречено Добрич", пише к.и.н. Любка Бобчева.
Едновремешна къща в ДобричЕдновремешна къща в ДобричПрез февруари 1653-та година Хаджи-оглу Пазаръ е посетен от османския пътешественик, поет и историк Евлия Челеби. Той разказва, че градът е изграден върху хълм, не е крепост и е открит. Наброявал около 2000 къщи, повечето покрити с керемиди, а една част от тях имали дъсчени покриви. Пътешественикът рисува града като оживено търговско-занаятчийско средище, в което има три хана и двеста дюкяна. Занаятчийскийте стоки, произведени в Хаджиоглу Пазарджик били "като сърмените ловджийски изделия от телатин – няма ги никъде по света". В града обаче имало и "храбреци", препитаващи се с "търговия и война".
В центъра на селището Челеби видял "един търговски бедестен гивгирен с две големи врати и дюкяни, благодарение на които градецът е прочут." Бедестен означава покрит пазар, в който били приютени сто дюкяна. Построил го богатият търговец Ибрахим ага, когото местните наричали благодетел на града. Покритият пазар имал две порти – една голяма желязна откъм площада и друга по-малка, дървена, тежка и дебела, която се намирала от противоположната страна. Въоръжена стража охранявала сградата,  защото мястото неведнъж било обект на черкезки и татарски шайки. Но още тогава "на един голям площад в центъра, един път в седмицата се събират хиляди селяни, които продават стоките си". (Как седмичният пазар прераства в Добричкия панаир, можете да прочетете тук.)
По време на обиколката из Хаджиоглу Пазарджик пътешественикът успява да опита от всички ястия и питиета в града, възхищава се и прославя местния бял хляб и местната медова вода. Летописецът обаче не спестява и неприятните обстоятелства, които се наричат лошо водоснабдяване.
Чешма, градена през турско времеЧешма, градена през турско времеГрадът е известен с безводието си, а жителите му черпят течност от "кладенци с негодна за пиене вода", гласи разказът. Течността била толкова лоша, че войските, които отсядали в селището си носели вода отвън. "Един такъв обхванат от безводие град, че раята му носи с бъчви на коли вода за пашите", описва Евлия Челеби. Всъщност всичко  било много зле, докато не се появил благодетелят Ибрахим ага, който спасил града от безводие. Този ага бил пълномощник на пашата в Добрич. Той похарчил 70 хиляди гроша, докарал вода от "едно планинско място, намиращо се на два прехода разстояние" и построил в неговите девет махали девет течащи извора. А след като дошла водата, градът, лозята и градините така се оживили, че заприличали на градините на Ридван*.
Добрините обаче винаги крият рискове. Като дошла водата, жителите на Хаджи-оглу почнали да протестират, че улиците се разкаляли. Благодетелят Ибрахим ага вече бил мъртъв, но от неговото наследство били отделени 3 хиляди гроша за построяване на "пътни чешми и калдъръми за минаване. Така градът станал чист."
Часовниковата кула, която впечатлила БошковичЧасовниковата кула, която впечатлила БошковичПрез 1762 година през тези места минал хърватския учен, поет и дипломат Руджиер Йосиф Бошкович. Още преди да стигне до Хаджи-оглу Пазарджик пътешественикът, който бил част от свитата на английския посланик, научил че тукашното мюсюлманско население посреща много лошо преминаващите през града руски и полски посланици. Разбрал и че "мюсюлманското население в града се ползва с много правдини, с които то злоупотребявало". Дори "един път убили пашата, от когото зависели". Градският кадия обаче посрещнал много добре гостите. Той им доставил храна в изобилие. Осигурил и 16 еничари за охрана, която се грижела и за багажа на посланика.
"Почти никъде не бяхме приети така добре", записал в дневника си Бошкович и  разбрал, че враждебността към руските и полските пратеници се дължала на голямата омраза, която съществувала против тези народи. Причината – дълги войни с Русия и Полша, водени по северните граници на империята.
Хаджи-оглу Пазарджик е "личен град", който "върти голяма търговия", разказва хърватският учен. Пътниците видели "най-добри улици и един много добър хан", множество минарета на джамии, "някои градени от камъни, а други дървени". Най-много се впечатлили обаче от градския часовник. Неговият звън се разнасял из целия и град и отначало Бошкович решил, че това е християнска църковна камбана. Поставен върху висока кула, възвисяваща се над града, часовникът със своя звън отмервал времето и регулирал живота на градската чаршия.
Гостите били настанени у заможни арменци, чиито къщи били "доста сгодни". Но в казата живеели и много богати евреи. Вероятно в града вече е имало и доста българи, защото  според изследванията на професор Любомир Милетич българите започват да се заселват в Хаджи-оглу Пазарджик през втората половина на 18 век.

*В мюсюлманските теологични сказания Ридван се нарича ангелът, който пази райските градини.
** Освен разказите на пътеписците в очерка е използвана и информация  от книгата "История на град Толбухин". Архивните фотоси са от фонда на община Добрич.




Коментари  

0 #2 Александър ЛАМБОВ 30-08-2016 12:04
....Сражението на кавалерията на ген.Колев с казаците на Зайочуковски е станало ,според баба ми Костадина Кереванова,при подхода към Добрич от към Балчик- дн.Приморци,в дерето между Каракуртската чешма и днешното село Плачи дол.Доста от жителите на града са имали възможност да наблюдават лично боя от височината където е днес Руския паметник.Посочвайки тази навалица,Генералът произнася вдъхновенното си слово към войниците.Отчитайки пагубното открито стълкновение на кавалериите - българските конници имали къси винтовки и саби,а казаците - двуметрови пики,той прави изключителен маньовър- спешава част от нашите конници и ги разполага във верига- талим,приклекнали на коляно.И пред тях офицерите- ротмистрите с обнажени саби за групова стрелба.
След сражението добричлии обхождат бранното поле,като прибират във каруци и файтони ранените и убитите.Баба ми е била сред тях и разказваше как са плакали заедно с ранените руски войничета,които са били все млади момчета-кадети.Вероятно от тази битка е останало името на местността ПЛАЧИ ДОЛ.
Цитиране
0 #1 Александър ЛАМБОВ 30-08-2016 11:36
Моят прадядо ХРИСТО ЖЕЛЯЗКОВ,преселник от с.Главан през 1829 г.основал първата чисто българска махала ДЖЕВИЗЛИКА-ОРЕШАКА в Хаджиоглу Пазарджик ,предава на поколенията легендата - Турците заварват градче разположено от двете страни на река и обрасли с дъбови гори брегове-Кобаклъка.Спомен за това време е махалата Дерменлика,до Балчишкия мост,където е имало воденици.Завоевателят - ГАЗИЯТА,остава името си на днешните лозя - ГААЗИ БУБА,БАБА.Неговите синове-хаджи оглу,основават малък пазар,в днешното дере до Варненския мост,където е и най-старата турска махала.Градчето е заселено с ветерани-еничери.На мястото на парка Св.Георги е бил конака.До него е и най-старата чешма- днес в двора на скулптура Кольо.
Цитиране