Пресечки

Иван Хадживълков – възрожденецът, който дари църква на Добрич

Иван ХадживълковИван ХадживълковАко изпишете името на Иван Хадживълков в Гугъл, ще ви излезе, че е един от най-дълго живелите на земята хора. Да, той наистина е живял много дълго – близо 125 години, но дълголетието е само щрих от многото достойнства на легендарния възрожденец. Хаджи Баба*, както галено са го наричали местните, е най-интелигентният и влиятелен българин в Добрич през 19-ти век. Той е първият родолюбец, повел борбата на добруджанци за независима национална църква. Ползвал се е с толкова голям авторитет,  че дори турците са му дали права, равни с тези на османските големци, разказва Надежда Иванова, културолог и уредник в отдел "Възраждане" в историческия музей на града.
Дядо ми Иван Хадживълков се е женил два пъти, спомня си внучката Дечка Ангелова пред археолози от Варна. "Първата съпруга се именувала Дечка. От първия брак имал 8 деца – 4 момчета и 4 момичета. Като овдовял, се оженил повторно за една одринчанка на име Анастасия. Тогава е бил на 93 години. От тази жена нямал деца, но проживял с нея 40 години."
Пълният с предизвикателства живот на дълголетника започва от Ески Джумая, днешно Търговище. Смята се, че е роден през 1770 година в заможно семейство на търговци. Учи в килийното училище на родния си град, където се преподава на български и гръцки език. После става търговец манифактурист. Избухва обаче  епидемия от чума и той, заедно със семейството си, напуска Ески Джумая и се заселва в Хаджиоглу Пазарджик, когато е на средна възраст. Според последните проучвания се приема, че е бил на 43-44 години.
Като се настанява в Добрич, заедно със синовете си подхваща крупна търговия. За кратко време русият и синеок българин, когото турците нарекли Чакър чорбаджи, забогатява и придобива завидно материално състояние. Освен с манифактура, се занимава с ханджийство, кръчмарство и покупко-продажба на зърнени храни. Поддържа контакти и с големи търговски фирми от турската столица.
Надежда Иванова показва възрожденските символи по чешматаНадежда Иванова показва възрожденските символи по чешмата"Клон от търговската кантора имал и във Варна. Там бизнеса ръководил синът му Господинов", описва внучката Дечка. "През тежките години на турското робство той заминал на поклонение в Йерусалим. По приетия обичай на поклонниците, посетили Божи гроб, там им татуирали ръцете със свещени изображения и събития. Същото направили и с Хаджи Ивана. Като се завърнал от Божи гроб с татуирана ръка, през което време турците страшно вилнели, забелязали на ръката му татуировката, нахвърлили се срещу него и му одрали кожата на ръката.
Като настъпили по-спокойни дни, Хаджи Ивана почнал да добива голямо обществено влияние пред правителството и пред населението във Варненски окръг."
Находчивият търговец успява да изкупи от турската власт правото да събира десятъка във Варненския и Бургаския санджак. Той не е бил единственият заможен човек. но той е бил единственият, който е подавал ръка на бедните. Всички негови съвременници го описват като изключително обаятелен и сърцат мъж. И когато се налагало, той забавял вземанията от хората, а на много от бедните давал от себе си, разказва Надя Иванова.  Припомня, че първото нещо, което прави, като пристига в Добрич, е да съгради чешма. През 1810 година тя представлява просто едно малко каптирано ручейче. По-късно е обновена и й е сложена плоча. Тази белокаменна чешма е първата в Добрич, която носи символите на Възраждането – слънца, кръстчета, лъвчета, обяснява културологът.  
За родолюбеца Иван Хадживълков знанието и вярата са най-висша ценност. Той е първенецът, който непрекъснато издейства от турските власти разрешения за откриване на български школа, намира и настанява учители и свещеници в училища и църкви. В приземната стая на къщата на възрожденеца в долната махала дълго време се водят занятията на българското девическо училище. През 1848 г. в града отсядат няколко хиляди български бежанци от тракийските села, тръгнали да търсят благополучие оттатък Дунава. Иван Хадживълков се застъпва за тях и след неговото съдействие подгонените от пожари и недоимък хора, не се изселват от България, а остават в селата около Добрич.
Църквата "Свети Георги" в ДобричЦърквата "Свети Георги" в ДобричСлавата на щедър богаташ му навлича и неприятности. През една нощ той е отвлечен от шайка турци и черкези. Разбойниците го откарват в близко до Добрич село. Докато турската полиция се суети как да открие нападателите и да спаси живота на изтъкнатия първенец, близките му получават известие, че е жив и здрав и че нищо няма да му бъде сторено, ако в срок от няколко дни платят откуп от няколко хиляди жълтици. Имало и инструкция да оставят торбата с парите до едно дърво в близката до селото гора. За да спасят живота на баща си, синовете решават да платят искания откуп. Ден-два преди да сторят това обаче, отецът неочаквано се завръща у дома жив и невредим. Какво се случва ли? Ами неговите похитители имали навик да отбелязват всеки по-голям удар с пищен гуляй. По време на празненството разбойниците така се напили, че едни изпаднали в безсъзнание, а други алкохолът кротко приспал. Иван Хадживълков издебнал момента на блажено безпаметство и избягал. 
 Според друго предание в хана на Иван Хадживълков, разположен в южния край на града, намирали подслон революционерите, които по-късно поемали към местността Гаази баба.
На 90-годишна възраст авторитетният добруджанец е избран за председател на българската община в града и стои на този пост, докато навършва 100 години.
В разгара на църковно-освободителната борба Иван Хадживълков е натоварен да представлява местните българи в църковните съвети в Цариград. През пролетта на 1861-ва година добруджанският старейшина поднася на Великия везир Кабразла паша и на министъра на външните работи Али паша прошение на българите от Хаджиоглу Пазарджик, в което се настоява за отделяне от Гръцката патриаршия и създаването на независима българска църковна йерархия. Опитният, дипломатичен и тактичен хаджия съумява да издейства официален ферман на Високата порта, който разрешава строежа на българска църква в Добрич. Като се завръща от Цариград Иван Хадживълков заделя голяма сума пари и започва градежа на първия български християнски храм в града. За да не губи ценно време, той построява църквата "Свети Георги" в собствения си двор, а през 1864-та година дарява терена на българската община.
Българите в Добрич имали безграничното доверие към достолепния хаджия и  години наред той е техен представител в турските  околийски и окръжни съвети в града и във Варна, а през 1869-та е избран в общия вилаетски съвет в Русе, който тогава бил  централният град на Северна България.  
Заради огромния авторитет на възрожденеца турците в Хаджиоглу Пазарджик му отдават почести, които само техните първенци и управници получават. Иван Хадживълков е единственият друговерец, който имал право да се движи нощем по улиците с два фенера. Отпред вървял първият му писар Янчо Славчев, който носел фенерите, а след него пристъпвал Хаджи Ивана, спомня си внучката Дечка.
Именитият българин доживява Освобождението и продължава да представлява Добрич пред новата българска държавна власт. Умира през 1895-та на вероятните 125 години**.
В знак на голяма почит и уважение неговите съграждани го погребват в двора на църквата "Свети Георги", на няколко метра от входа на храма. В годините на  румънското робство в Добруджа, гробът на именития възрожденец е заличен, мястото е изравнено със земята и застлано с плочи, а скромният надгробен кръст и паметникът на родолюбеца, са унищожени.
Днес една от улиците на Добрич носи името на Иван Хадживълков, а на стената на църковната камбанария на храм "Свети Георги" е поставен барелеф със следния надпис: "Иван Х. Вълков, 1770 – 1895-та. Дългогодишен председател на българската община и водач на църковно-националната борба в град Хаджиоглу Пазарджик, щедър дарител."

* Баба – баща, татко (турски)
** Историците не са единодушни за възрастта на Иван Хадживълков. Приема се, че е живял между 121 и 125 години.
------------------------------------------------------------------------
Източници:
Използвани са сведения от архива на варненското археологическо дружество, от книгата на Данаил Бекяров "Хаджиоглу Пазарджик. Някогашният Добрич от XIV в. до 1882 г." и от текст на историчката Вяра Панайотова, публикуван във вестник "Добруджанска трибуна".
Всички архивни единици, използвани в очерка, са предоставени от РИМ Добрич.

Коментари  

0 #2 Има грешка 02-04-2016 16:08
Внучката на Иван хаджи Вълков разказва, че на 93 г. се е оженил павторно и е живял с втората си жена 40 г. Ако е така би трябвало да е доживял до 133 г. нали уж беше живял до 125 г.? Тези години за нищо ги нямате! Градски легенди!
Цитиране
+8 #1 Лозев 03-02-2016 09:14
За този човек е малко един барелеф,паметник трябва да му бъде направен!
Цитиране