Пресечки

Кръчмата в хан "Дурбалийски" през 20-теПовече от трийсет хана имало някога в Стария Добрич и всеки от тях би могъл да бъде в основата на легендарния образ на Антимовския хан. Тъй както Йовковият Антимовски хан се намирал "не само на кръстопът, а на едно място, дето се пресичат  много пътища", така и самият град Хаджиоглу Пазарджик се намирал на древен кръстопът, а през селището минавали различни племена, търговски и родови кервани, пощенски коли и военни колони. През Средновековието, за да поемат потока от хора, в града възникнали първите пътни станции. После те прераснали в ханища. "През турско време те наброявали около трийсет и градът бил оживен търговски център", разказа пред Бележник краеведът Веселина Малчева. Повечето от тези обекти продължили да работят и след Освобождението.
Едни от ханищата в Добрич били кръстени на мястото, откъдето произхождал родът на собственика, други носели фамилното име на ханджията. Ето някои от имената на славните добруджански търговски заведения – хан "Чамурлийски", хан "Тракийски", хан "Дурмушлийски", хан "Дурбалийски", хан "Добромирски", хан "Армутлийски", хан "Владимирово", хан "Кольо Вичев", хан "Бойчо Рибаров", Караивановият хан, Аптарамановият хан.
Три хана имало в индустриалния кварталНякогашните ханища били разположени в различните краища на града и някак своеобразно районирани – всеки хан приемал пътници от селото на фамилията ханджии и близките до местоположението на обекта села. Така ханищата в северната част на града  приемали пасажерите от севернодобруджанските села. Това били хан "Добромирски", хан "Дурбалийски", "Тракийски", "Армутлийски". В източната част на града се намирал ханът на Караивана, който поемал каруците от Батово, Оброчище, Балчик и въобще от всички селища от морето. Хан "Владимирово" бил в западната част и приемал пасажерите от западната посока – Владимирово, Долина, Ведрина, Бенковски. Турското население от селата пък обикновено отсядало в Аптарамановия хан.
Оживлението в търговските заведения било най-голямо през пазарните дни, защото всяка събота в центъра на Добрич се провеждал съботен пазар, а в северната част на града организирали пазар за добитък. Многохилядните посещения обаче ставали по време на майския панаир. Тогава кервани от коли тръгвали към изложението, а пътищата почернявали от хора в пъстроцветни носии. И всички ханове и страноприемници правели огромни обороти. Естествено собствениците се подготвяли предварително и зареждали с всевъзможни питиета и вкусни храни.
Вътрешен двор на ханДругото силно време за ханджиите било през есента. Тогава почвали и най-веселите дни. Пред всеки хан се виждали разпрегнати каруци, гайди огласяли околностите и дори въздухът се разтрепервал от юнашката ръченица. В заведенията съвсем по Йовковски "от пода до тавана плувала синя мъгла от цигари, а сред нея – калпаци, обърнати кожуси и мустакати, опалени от слънцето и от вятъра лица". Някои от клиентите сядали край масите, но повечето "стояли прави с чаша вино в едната ръка и с камшик в другата – уж все готови да си ходят."
Ханищата в Добрич имали сходна архитектура, а дейностите им били аналогични. В кръчмата на всеки хан обикновено се влизало от главната улица през голяма дървена порта със желязно резе. В питейните заведения ханджиите подреждали около 10-12 маси и столове. Тезгяхът обикновено се намирал в дъното, а зад него се кипрели рафтове с наредени по тях запечатани бутилки с ликьори, коняци и ракии. На тезгяха неизменно била поставена инсталация за наливна бира, от която кръчмарите точели пиво и го предлагали в големи халби. Гъстата пяна отсичали със специална дървена лопатка. Под тезгяха стояли хладилниците, в които се изстудявали безалкохолните напитки – лимонада и сайдер-пивоквас, а също така и сода в специални бутилки (сифони). Хладилникът всеки ден  го зареждали с лед, който пристигал на калъпи, подобни на железни релси. Ледените късове ги доставяли обвити в слама, за да не се топят. Замразената вода се начупвала внимателно и се поставяла в хладилниците между стъклата.
Списък на занаятчиите в ДобричНа мокрия бюфет клиентът можел да намери и суха храна – яйца, пържени кюфтета... Всеки гост, който си поръчвал алкохол, получавал безплатно мезе. Към виното му поднасяли топъл ръжен хляб, нарязан на хапки и поръсен с червен пипер, а към  ракията – прясна салата през лятото и различни туршии през зимата.
Непосредствено до тезгяха, през две-три стъпала надолу, се влизало в изба, в която на железни подпори били наредени големи бъчви с вино. До винарската изба стояла  касата, а вътрешна врата до нея водела към гостилницата. В нея имало към 7-8 дървени маси със столове. Точно до гостилницата се намирала кухнята, от която готвачът или помощник-готвачът подавали храната през гише, а клиенът се самообслужвал. До гостилницата винаги имало и странична вратичка, която отвеждала към  двора на хана. Пасажерът можел да влезе в кръчмата, да се нахрани в гостилницата, после да мине през двора и да си нагледа каруцата и конете, а накрая да се качи по дървената стълба на втория етаж, където се намирали одаите за нощувка. В двора каруците се движели еднопосочно. Там винаги имало чешма или помпа и голямо корито за поене на добитъка.
Според историческите свидетелства ханищата в Добрич са работели активно до 1913-та година. За съжаление, дейността на тези емблематични търговски обекти започва да замира през румънско време. Към 1940-1941-ва в града са запазени и функционират едва 12 хана. А след национализацията през 1947-ма година всички древни крайпътни заведения са ликвидирани. Сградите им са използвани за други цели или пък са разрушени, за да бъдат построени на тяхно място жилищни блокове.
В момента туристическата база в града се състои от 8 хотела и 1 хижа с общ капацитет 561 легла, пише в Оперативния план за развитие на община Добрич. А браншът "Хотелиерство и ресторантьорство", който би могъл да способства за развитието на икономиката в града, дава едва 2.3% от нетните приходи от продажби в общината. В отрасъла са заети 5.8% от работещите в Добрич.

В текста е използвана информация от книгата на Веселина Малчева "Полъх от Стария Добрич". Краеведското изследване е получено със съдействието на Регионална библиотека "Дора Габе". Фотосите в публикацията са от фонда на Историческия музей в Добрич.