Пресечки

Последните думи на Спаича: "Сега че се лее кръв!"

 Димитър СписаревскиДимитър Списаревски                                 "Летците не умират, а отлитат!"
                                       Антоан дьо Сент-Екзюпери
На 19 юли 1916 година, точно преди сто години, в Добрич се ражда Димитър Списаревски. 27 години по-късно, по време на бомбардировките над София  през Втората световна война поручик Списаревски прави въздушен таран, сваля тежък американски бомбардировач Б-24 и загива край Пасарел. Този подвиг го превръща в първата жива торпила в историята на българската бойна авиация.
Предлагаме ви спомени на неговите колеги авиатори, които разкриват какъв човек е бил нашият съгражданин, как по време на учение Спаич се е готвил за ужасяващия удар над противника. Публикуваме поверителното писмо от командира на Въздушните войски за подвига на Списаревски и разказите на американските военни летци за смъртоносната битка в небето над София.

Физически красив, силен и изискан мъж, много буен характер, но и щедър и великодушен човек, веселяк и кавалер. Така колегите и приятелите описват героя Димитър Списаревски. "Той беше красив мъж, Аполон. Като тръгнем из главната улица, като го срещнат ученички, студентки, интелигенция, цивилни, така го оглеждат – просто ми е било неудобно. Много правеше впечатление", спомня си ординарецът му в Скопие Стоян Тотев. Спаича владеел перфектно немски и руски, пишел стихове, пеел руски романси, пламенно рецитирал Ботев.   

Списаревски дал цялата си заплата, за да слуша джаз
"Спаича бе много контактен, приветлив и приятен събеседник. Басовият тембър на гласа му се открояваше при общите разговори. От наши съвипускници, учили заедно с него във Втора мъжка гимназия в София, знаехме, че заради подчертано мъжествената му и красива стойка е бил определен за знаменосец на училището", спомня си о.з. полковник Петър Манолев, летец изтребител.
През 1942-ра година Списаревски е командирован за инструктор в Изтребителната школа за висш пилотаж в летище Долна Митрополия.
"Летището бе недоустроено. На нас, двамата със Списаревски, които тогава бяхме единствените ергени, ни предоставиха отделна стая в едно складово помещение.
Имахме си и собствен радиоапарат, от който слушахме новините и най-вече джазова музика, на която нашият Спайч бе голям любител. Чуеше ли изпълнение на джазова мелодия, скачаше моментално и започваше солов танц, ръкомахаше и тананикаше в такт с музиката.
Една вечер той ми сподели, че докато бил в Германия, пристига кубинска джазова група. Обявените цени за концерта били смайващо високи. Въпреки това Спаич без да се колебае си купува билет, чиято стойност е почти колкото месечната му заплата. Все повтаряше, че не съжалява, защото получил изключително удоволствие.
Малко по-късно, през лятото на 1942-ра година, по заповед на командването на въздушните сили, Списаревски е командирован на летище Скопие и назначен за командир на рота въздушно-свързочници. Спешна и отговорна задача, с която се справя блестящо. След това се срещат случайно с Петър Манолев в София. "Видях Спаича с превързана ръка. На въпроса ми какво се е случило, той ми отговори шеговито: "Абе един сърбин се опита да ме захапе със зъбите си!" Нашият Спаич отново бе защитавал някъде българската чест и достойнство.
В нашите разговори той неведнъж подчертаваше огромното си желание и нетърпение час по-скоро активно да се включи във въздушните боеве."

Американски бомбардировачи В-24 "Либърейтър" Американски бомбардировачи В-24 "Либърейтър" По време на учение правел рисковани атаки, хвърляйки се в средата на командирската група.
(Из спомените на о.з. капитан д-р Асен Попов, летец бомбардировач)
"Нашият бомбардировъчен полк се беше изнесъл на едно полско летище, за да участва в поредните общовойскови маневри. Един ден получихме заповед на другата сутрин да бомбардираме противникова разпределителна гара, където се очакваше, че ще има противовъздушна отбрана. започна трескаво приготовление за изпълнение на поставената задача. Когато всичко бе готово, командирът направи кратък преглед на екипажите и даде заповед за излитане. Аз пилотирах командирската машина. След като всички излетяхме, направихме един кратък кръг над летището, формирахме бойния строй и се отправихме към целта. При нейното приближаване забелязахме далеч на изток група челни точки, които бърза нарастваха. Това бяха "противниковите" изтребители. По радиото бе дадена съответната заповед и ние бързо се групирахме в сгъстен строй за отбрана. Ето че противникът беше вече при нас и започна да провежда атаки, като се стремеше да разкъса бойния строй на бомбардировачите. Веднага ми направи впечатление, че един изтребител прави много рисковани атаки, хвърляйки се в средата на командирската ни група. Той се стремеше да я разкъса и да се добере до нашия командирски самолет. Запомних номера на изтребителя, за да разбера по-късно кой е пилотът, който приемаше учебния бой като действителен и не държеше сметка, че при нас има и по-млади и неопитни пилоти. Учението завърши и ние се отправихме към нашето летище, където кацнахме благополучно. По едно време забелязах, че един изтребител направи кръг над летището и се насочи за кацане. Когато самолетът рупираше към нас, видях, че той има същият номер, който бях запомнил. От самолета слезе поручик Списаревски.
Такъв Месершмит е пилотирал СпаичаТакъв Месершмит е пилотирал Спаича– Здравей, Спаич! – извиках му аз.
– Здравей, Поле – отговори той, отправяйки се усмихнат към мен.
– По какъв повод кацаш при нас?
– Нещо моторът не е в ред и трябва да се прегледа.
– Значи ти беше този, който атакуваше бомбардировачите, без да държиш сметка, че при нас има и млади пилоти. Това е учение и едно малко невнимание и... нали знаеш какво може да стане?
– Имаш право, Поле, но в нашата служба няма разлика между учение и война. Та не сме ли винаги на война. Това не е да ходиш спокойно на земята. Каквото научиш в мир, това прилагаш и в бран. Ние отсега трябва да си калим нервите и рефлексите, както и правилната преценка за разстоянията, за да реагираме своевременно на всяка въздушна обстановка. Кой знае кога ще ми се отдаде случай, подобен на днешния, да атакувам бомбардировачи. Но, ако някога ми падне "ингилиз" или "янки", ще го изям, па ако ще и със самолета да се блъсна в него.
Скоро около нас се насъбраха и други летци.
– Господин поручик – обади се един наблюдател. – Вие ни нападнахте така дръзко, защото от нас нямаше действителна стрелба. Но под картечния огън на цялата противникова група сигурно доста ще си помисляте дали да се хвърляте в подобни атаки.
Друг поручик пилот подхвърли:
– Надали тогава ще имате смелостта да се хвърляте сред ятото и да атакувате водаческата тройка, защото огънят на всички картечници ще бъде насочен срещу вас.
Списаревски изгледа с вдигнати вежди насъбралите се, кимна с глава и като се усмихна, отговори с един особен пламък в очите:
– Слушай, младо! Ако искаш да сразиш неприятелския самолет, трябва да откриеш огън по него колкото се може по-отблизо, за да бъде огънят ти масиран и убийствен. Аз ви атакувах отблизо – първо, за да свикнем ние, изтребителите, в правилно преценяване на разстоянието и второ, да се даде възможност на вас, бомбардировачите, да реагирате своевременно на нашите атаки, както би станало при действителен въздушен бой. Колкото до атаката на командирската машина – обърна се той към другия поручик – аз смятам, че това е дълг на всеки изтребител да търси възможност първо да унищожи нея, за да разстрои формацията и с това да намали ефекта от бомбардировката.
След тези думи Списаревски попита техника всичко в ред ли е и дали е долял бензин и като получи утвърдителен отговор, се отправи с бавни крачки, леко поклащайки се, към своя самолет. След като излетя, дълго гледах след него и една мисъл проряза съзнанието ми: "Драги Спайч, ти няма да умреш в леглото си!"
Защото думите на Списаревски бяха и дела!
 
Тежки изтребители Локхийд P-38 "Лайтнинг", с каквито влиза в бой кап. СписаревскиТежки изтребители Локхийд P-38 "Лайтнинг", с каквито влиза в бой кап. СписаревскиСега, че се лее кръв, казва Спаича преди първия си и последен  боен полет
На 20 декември 1943-та година противникът нанася своя четвърти удар по София с около 70 бомбардировача Б-24 "Либърейтър" и 50-60 охраняващи изтребители Р-38 "Лайтнинг".
В 12.30 часа орлякът излита по тревога за прехващане и удар по противника преди да е стигнал София.  Според самолетния техник Иван Златев орлякът излита групово, но без Списаревски, чийто самолет не могъл да запали. Спаич бързо се прехвърля на друг, изправен самолет, подготвен преди това от същия техник. Докато Иван Златев помага на пилота да се нагласи в кабината, чува Спаич да казва: "Сега че се лее кръв!". Това са и последните думи на героя, казани на земята. Този боен полет става първи и последен за Спаич. В стремежа си да догони орляка, за да се присъедини към него, той попада в една бомбардировъчна група, атакува нейния водач и се врязва в него. Двете машини падат не много далеч една от друга, в околностите на софийското село Долни Пасарел. Местни жители, които са били свидетели на неговата геройска гибел, и днес твърдят, че тялото му е било цяло, с изключение на овъгления крак.

Свалените американски летци за подвига на Спаича
Лейтенант Джон Маклендън:
"Само шест минути преди да падна с моя изтребител, със собствените си очи видях нещо нечувано и страховито – наблюдавах как вихрено летящ български изтребител се отдели от вече сгромолясващия се към земята наш бомбардировач и се хвърли с всички сили върху друг, като се стовари върху него. Той откъсна опашката му и машината се разчупи като дъб, поразен от гръм в планината. А там бе един от нашите най-добри екипажи. Наистина страшна смърт, даже и за най-смелия пилот."

Единственият оцелял от американския екипаж, подофицер Робърт Рънър:
"Беше истински ад. Всички изтръпнахме, когато още в третата минута след това, нашият бомбардировач се разтърси от страхотен удар, моторите пламнаха и аз не зная какво е станало по-нататък с мен. Почувствах, че нещо ме удари в слепите очи и изгубих съзнание. Вероятно съм падал във въздуха с бордовата картечница. Парашутът ми се е отворил и аз не знам как, но изглежда, че той ме е изтеглил от картечницата. Така съм паднал на земята. Ударът на българските изтребители беше много лют...  никога няма да забравя тази наша драма."
По-късно, по време на своето лечение в болницата, подофицер Робърт Хенри Ренър моли да се види с майката на Списаревски, за да й предаде своите лични медали и ордени в знак на дълбоко уважение пред подвига и родолюбието на нейния син.

Лейтенант Едуард Тинкер:
"Българските летци се бият ожесточено, като че ли защитават най-скъпата светиня на света. За мен се изчерпи понятието "ненадмината ярост в авиацията."

Гробът на Димитър Списаревски в Централни софийски гробища.Гробът на Димитър Списаревски в Централни софийски гробища.Из поверителното писмо №22 от 6 януари 1944-та от командира на Въздушните войски до щаба на войската.
" В този бой особено се прояви поручик Списаревски. Същият атакува противников бомбардировач от съвсем близко разстояние. Блъска се в него, вследствие на което последният експлодира почти моментално и се пръска на три части. Машината на поручик Списаревски пада на земята южно от село Панчарево. С нея загива и поручик Списаревски – първата българска въздушна жива торпила."  
Димитър Списаревски е произведен посмъртно в чин капитан. Погребан е в Централните софийски гробища в Алеята на летците.

За текста са използвани факти от поредица военни брошури, озаглавени "Капитан Димитър Списаревски – летец изтребител, живата торпила "Живот и гибел".  
Материалите получихме с изключителното съдействие на Регионална библиотека "Дора Габе" – Добрич.

На 19 юли Община  град Добрич организира общоградско честване по повод 100 – годишнината от рождението на кап. Димитър Списаревски.
Програмата ще започне от 10 часа със заупокойна литургия и благодарствен молебен в "Св. Георги". След това оттам ще тръгне литийно шествие към паметната плоча на капитан Д. Списаревски в града.  
От 11:00 до 14:00 часа и от 16:00 до 18:00 часа Регионална библиотека "Дора Габе" представя експозицията "Библиотека без стени". Това е изложба на открито на документи, свързани с живота и делото на Д. Списаревски.  
От 17 часа между зала "Добротица" и стадион "Дружба" ще се проведе демонстративен мач с организатор детско-юношеската школа на ФК "Добруджа", защото Списаревски е бил футболист във ФК "Левски".
От 19 часа в Градски парк "Свети Георги" общината кани всички жители и гости на града на концерт на рок група "Епизод".