Пресечки

Четири пъти освобождават Добрич от турско робство

Добрич през втората половина на 19 векДобрич през втората половина на 19 векДобрич е един от малкото български градове, който по време на руско-турските войни е освобождаван четири пъти от османско владичество. Близо век местното население копае окопи и изгражда укрепления по нареждане на турските власти. Превърнатото в цитадела селище, което тогава носи името Хаджиоглу Пазарджик, получава три пъти временна свобода, а след това три пъти преживява връщането на поробителя, защото на дипломатическата маса се вземат други решения, разказва  Надежда Иванова, уредник в отдел "Възраждане" на историческия музей в Добрич. Стопанска разруха, епидемии, извънредни данъци и мощни  изселнически  вълни, съпътстват мащабните военни сблъсъци между руската войска и турската армия. Размирните времена приключват на 27 януари 1878-ма, когато Долнодунавският отряд на генерал Аполон Цимерман превзема свръхукрепения Хаджиоглу Пазарджик и слага точка на дългите военни конфликти.
Животът под обстрел в Добрич започва през 1768-ма година, когато избухва Първата Екатеринина война. "Добруджа е разположена на основния стратегически и най-кратък път от руската граница към османската столица, поради което често пъти тя се оказва в епицентъра на бойните действия", пише историкът Радослав Симеонов, също уредник в музея на Добрич. Още при първата поява на руските войски голям брой от добруджанското население се включва пряко във военните действия, а доста от местните подпомагат русите като съгледвачи и водачи. Причина за въодушевлението на поробените е Първият освободител на Добрич – генерал Михаил КаменскиПървият освободител на Добрич – генерал Михаил Каменскивъзванието на руската императрица Екатерина ІІ към покорените балкански християни. В нарочен манифест тя пламенно ги призовава на съвместна борба с общия неприятел и обещава на християнското население помощ за извоюване на политическа самостоятелност.
Така в началото на 70-те години на 18 век Добруджа се превръща в централна арена на бойните действия. По това време Добрич изпълнява  ролята на преден пункт на турската отбрана. Докато основните сили на руската войска подлагат на обсада Силистренската крепост, корпусът на генерал-лейтенант граф Каменски превзема стратегически важния град Хаджиоглу Пазарджик. Победата става възможна и заради активното участие на местните хора. Добричлии ликуват и възторжено посрещат  освободителя граф Михаил Каменски. Според руските историографи пълководецът е от старинен дворянски род и е много близък до императорското семейство. Военачалникът аристократ обаче имал много буен характер и суров нрав. Когато избухвал, пердашел всички наред – жена, синове, войници. Скандалджийският темперамент станал и причина за смъртта му. На 71-годишна възраст графът нападнал  свой крепостен, който се разярил и го убил. На 14 юни 1774 г. обаче 36-годишният тогава генерал Каменски влиза в Добрич с всичкото си величие на победител. Дни по-късно руската армия разбива 40-хилядната  войска на Абдул Резак паша край с. Козлуджа, днешно Суворово. След зашеметяващата победа Високата порта е принудена да подпише Кючуккайнарджанския мирен договор, който засилва влиянието на Русия на Балканите, а това не се харесва на Австрия, Прусия, Франция и Англия.   
Граф Николай КаменскиГраф Николай КаменскиСледващото освобождение на Добрич е на 5 юни 1810 година по време на поредната война между Русия и Турция, припомня Надежда Иванова. Българите за втори път помагат на своите освободители при схватките им с турците, а пълното сломяване на турската съпротива става факт след пленяването на предводителя на турците Сераскир Пехливан. Руските войски отново навлизат тържествено в града, а начело на армията освободителка е пак генерал-лейтенант граф Каменски, но не бащата Михаил, а синът Николай. Той е по-малкият син на знатната фамилията и няма общо с избухливия нрав на отеца. Граф Николай Каменски имал благ характер, защото носел чертите на майка си. Като пълководец обаче синът притежавал всички храбри черти на войнската си фамилия. Ръководената от него армия води епична битка край Добрич и овладява с щурм града.
В памет на героичните сражения край Хаджиоглу Пазадржик руският император Александър І учредява с указ сребърен медал "За превземането на Базарджик". С ордена са били удостоени всички оцелели след сражението над 15 хиляди войници, а на офицерите е бил връчен златен кръст със същия текст, описва Радослав Симеонов. За кратко време е освободена почти цяла Добруджа. Заплахата от Наполеон обаче принуждава руското командване да побърза с подписването на мирния договор през 1812 година. Руските войски се изтеглят и в Добрич отново е наложена турска власт.
Медалът, учреден от руския император Александър І Медалът, учреден от руския император Александър І Жителите на Хаджи-оглу Пазарджик за трети път са зарадвани от свободата на 21 юни 1828 г., когато градът е превзет от отряда на генерал Акинфиев. Заедно с руските войски в Добрич пристига и самият император Николай I. В селището има привременно руско управление, а в периода 1828-1829 дори функционира руска администрация. разказва Надя Иванова. Руското настъпление на юг е спряно със следващия мирен договор, подписан в Одрин на 14 септември 1829 година.
Освен краткотрайни освобождения, руско-турските войни носят и големи разорения и опустошения. Когато през май 1828 г. русите прекосяват Дунава и овладяват почти цяла Добруджа, те не се изтеглят да презимуват отвъд реката, а остават на българска територия. При отстъплението си обаче османските власти изселват цялото цивилно население с добитъка и продоволствията и затова в повечето случаи руснаците заварват населените места пусти. На всичкото отгоре турците заразяват водоизточниците и кладенците с трупове на животни. Избухва чумна епидемия, която покосява хиляди цивилни и войници.  
Войните от края на 18-ти и началото на 19 век предизвикват голяма стопанска разруха и опустошения, подчертава историкът Р. Симеонов в текст за превратностите на Добруджа. Местното население е обременено с голям брой извънредни данъци, военни повинности и реквизиции. То е задължено да осигурява квартири и храна на преминаващите войски, да предоставя добитък и работници за превозване на продоволствия, да участва в изграждането на крепости и отбранителни съоръжения.
Но най-голямата беда е, че военните конфликти пораждат огромни миграционни и емиграционни движения, които водят до сериозни демографски промени в този регион. "... от Исакча до Добрич не се виждало нищо друго освен опожарени къщи и запустели поля", описва ситуацията съвременен летописец. Изплашено от турските репресии и нестихващите бойни действия мирното българско население напуска плодородната майчина земя и емигрира в свободните отвъддунавски земи. А и руската държавна политика съзнателно провокира мощни изселнически вълни и насочва българите към слабо заселените новоприсъединени южноруски територии в Бесарабия, Крим и Приазовието.
Понтонът, по който руската армия преминава Дунава при БраилаПонтонът, по който руската армия преминава Дунава при БраилаПървата голяма изселническа вълна тръгва още през Първата Екатеринина война. Тогава около 400 семейства от силистренското село Алфатар се изселват в с. Олшанка, Херсонска губерния, а 500 семейства от Хаджи-оглу Пазарджик, потърсват спасение в Одеска област. Следващите руско-турски войни предизвикват още по-мащабни изселвания на българи към Южна Русия и водят до пагубно обезлюдяване на Добруджа. "Истинска пустиня, която буди учудване у всекиго, че такава може да съществува в сърцето на Европа", възкликва немският маршал Х. Молтке, който посещава Добруджа между 1836 и 1839 г.
В началото на 30-те години на 19 век  сред емигриралите в Южна Русия българи се заражда идеята за завръщане в България. През 1832 г. потегля първият керван от около 9 хиляди души, предвождан от известния поп Паскал, патрон на днешното добричко село Паскалево. Хората са привлечени от плодородната земя и  решават да се заселят в почти обезлюдената Добруджа. Този процес на реемиграция е насърчаван и от османските власти, които освобождават завръщащите се от данъчно бреме за срок от няколко години, уточнява Симеонов.
Към средата на 19-ти век размирните времена попритихват, настъпват по-спокойни години и започва стопанско оживление. Регионът се превръща в притегателен център за стотици занаятчии, скотовъдци, сезонни работници от всички български земи.
През последната руско-турска война (1877-1878), която наричаме Освободителна, Добрич е превърнат в една от най-укрепените цитадели. Четириъгълникът  Варна – Шумен – Силистра – Русе има предна линия и тази предна линия е Добрич, обяснява уредникът Надежда Иванова. В периметъра е съсредоточена огромна част от турската армия. Според професор Велко Тонев между Варна, Шумен, Русе и Силистра е стоварена 80-хилядна турска войска. Този път обаче русите нарочно променят тактиката на сраженията. Идеята е да заблудят турците, че както и в предходните войни, Добруджа пак ще е арената на военните действия. И пускат един Долнодунавски отряд начело с генерал Цимерман, който преминава Дунава край Браила и Галац. От 22 юни 1877-ма в продължение на цяло лято, отрядът прави набези, с които внушава на османците, че и тази война ще протече по същия ред и руските войни ще минат по същите пътища. Така русите примамват турците към Добрич и отклоняват вниманието им от фортификацията при Свищов и от битките, които се изтеглят на запад.
А за да не бъде превзет, Добрич е бил толкова укрепен, колкото никога досега. Месеци наред османските власти карали  българското християнско население да дава трудова повинност като копае окопи. Изследователят проф. Велко Тонев споменава, че в града са направени окопи на всеки три четвърти час разстояние. Рововете са около метър и половина дълбоки, пълни с вода и тиня. В дневника на  16-ти донски казашки полк. пише: "Два реда укрепления на 300 метра ширина едно от друго, съединени с ровове и насипи, с множество вълчи ями".  Казват, че освен джамиите и двете български църкви били пълни с оръжие. В града е концентрирана 15-хилядна редовна турска армия, 42 оръдия, 2-хилядна нередовна башибозушка войска и един египетски корпус. Не само Добрич, но и селищата в близост до него са били обиколени с двойни траншеи и батареи. На практика градът е бил непревземаем. От начало дори генерал Цимерман и неговата дясна ръка генерал Манзей не са имали намерение да го нападат. Просто са си вършели регулярни набези над територията. Чак след 1-ви януари 1878-ма русите дават сигнал, че могат да напуснат тая линия, да излязат от Кюстенджа и да тръгнат надолу.
Долнодунавският отряд на ген. Аполон Ернестович Цимерман получава заповед да прекъсне връзката между Варна, Шумен и Разград и да се присъедини към войските на ген. Делингсхаузен, които настъпват към Бургас. Отрядът на Цимерман наброява 23 хиляди души. Настъплението започва на 17 януари 1878 г. Разпределени в три колони, частите на ген. Цимерман се насочват към тогавашния Хаджиоглу Пазарджик.  Цимерман решава да прекъсне телеграфните връзки с Варна и Шумен и да подложи града на обсада. На 26 януари сутринта към варненския път е изпратена обходна колона начело с генералите Манзей и Жуков. Към 10 часа преди обед турците решават да възстановят позициите, излизат от укрепленията на града, насочват се в обратната посока и нападат десния фланг на руските войски. Сражението се води на мястото на днешните села Паскалево и Царевец. Тръгналият за Варна генерал Манзей чува канонадата на започналия вече бой, руската колоната се връща обратно и при с. Победа атакува неприятелските позиции. След 7-часова битка турците отстъпват и се връщат в укрепленията на Хаджиоглу Пазарджик. През нощта, за да заблудят своя противник, турско-египетските войски наклаждат множество огньове, подпалват двете български църкви, изоставят тежко ранените си бойци заедно с всичките си боеприпаси и напускат града.
Войската на генерал Аполон Цимерман влиза в Добрич на 27 януари 1878-ма година.
"Цялото българско население на града с радост посрещна руската войска, избавила ги от трудните фортификационни работи по укрепването. ... с ръцете на българите турците така укрепват града, че ако не беше се предал доброволно, вероятно за нас той би станал друг Плевен", пише в дневника на 16-ти Донски казашки полк.