Пресечки

В навечерието на поредните парламентарни избори публикуваме предизборните размишления на поета Ясен Ведрин. Гнусните политици да вървят при гнусния дявол, приканва той в есето. Текстът е  третата част от предизборната разходка с твореца от Добрич.

ДА СЕ СПАСИМ ОТ ПОГНУСАТА!
(Предизвикани размишления от предизборната дандания)
Ясен Ведрин
С колко ли страдание трябва да преглътна мисълта, че не мога да си измисля свят, вън от моето съзнание, в който да събера най-прекрасното от битието, а най-грозното да запокитя на някое пусто космическо бунище, отдалечено на един милион светлинни години. Но дори и да ми е наказание в душата, аз няма да се откажа от идеализма и стремежа си към възвишеното. Просто защото ако само за момент реша да си намеря мястото в света, то това ще е пагубна крачка към личното ми оскотяване и вътрешно падение. А единственият начин, с който успях през годините да съхраня вътрешната си светлина, беше да въздигам мислите си нагоре. Колкото по-нагоре, толкова по-добре! Защото само в горното сърцето започва да усеща и разбира разликите. Толкова ясно и категорично, колкото въздухът на Копитото е по-чист за дишане от този на трафика по Орлов мост.
Има предел на чувствителността, след който непоносимостта се превръща в най-главно усещане. Тогава човек бърза да запуши ноздрите и ушите си, да обърне гръб и по най-бързият начин да се отдалечи от септичните ями на човешкото падение, които никой и никога не иска да почисти. Защото те се натрапват навсякъде. Избиват като мръсни и зловонни гейзери, а пръските им прескачат от екраните на поръчковите медии, за да полепнат по душите на хората. И не просто да полепнат, но арогантно да им внушават, че гнусните капчици, които им се струват зловоние, са всъщност пръски от “Рефан”. Дотолкова ли оскотяха човеците, че да приемат Злото за Добро, неморалното за прилично, идиотското за достойно. Сякаш някакъв отвратителен динозавър е отворил жестоката си паст, за да изповръща хранителните си остатъци върху цялото ни общество. А ние до такава степен да свикнем с тях, щото ценностните ни критерии да бъдат асимилирани и подменени от грозното, гнусното, просташкото, безцеремонното, бабаитското, шарлатанското, демоничното и лукавото.
Погнусата, приятели мои! Тази погнуса, с която не може да се живее! Тази погнуса, която е много по-жестока дори от физическото насилие. Защото него човек ще претърпи и болката ще утихне. Но от погнусата остава един остър и непоносим позив за повръщане! Защото в нея се унищожават всички морални табута, без които човекът би бил животно с инстинкти, а не личност с разум и съвест, поставяща верните ограничения на своя избор.
Аз не искам да живея в такава погнуса! Не искам да бъда дрогиран от чалга, нито да стана консуматор на ниско интелигентни послания, пречупени през призмата на самовлюбен социопат! Защото има дума, която задмина нарицателното “погнуса” в българското битие. И това е думата “гнъс”! Дума, която разкрива тоталното угнетение от погнусата. Така, че гнетът от погнусата да бъде предаден именно като “гнъс”.
Колко ли жестоко да страдам, че един евтин глас, купен с петдесет лева, три кебапчета и чаша бира, неутрализира след преброяването друг искрен глас, роден от справедлив протест и надежда за по-добро битие? Къде ще отидат тогава гласовете на една шепа неподкупни, достойни и доблестни хора, когато тази шепа бъде затисната от статистиката на тълпи с първосигнално мислене, които не могат да разделят Добро от Зло, морално от престъпно, но на юруш се втурнат към урните, за да циментират битието българско под властта на погнусата? И ако процентът на негласувалите и този път ще е повече от половината, то ще се срамува ли спечелилият изборите, че милиони избиратели са показали по най-категоричен начин презрението си към неговата “харизма”?  
Някога, стигнал до върховното Си изпитание в Гетсиманската градина, нашият Спасител се помоли на Своя Отец, ако е възможно да Го отмине чашата, която трябва да пие… Помоли се, ясно съзнавайки, че ще понесе всичкия възможен натиск от дявола, и най-вече – погнусата от неговото зловещо присъствие. Но Христос издържа – заради всички нас! За да ни даде надежда за един по-добър свят, лишен от първопричината на греха и Злото!
Моля ви, приятели! Не преставайте да се уповавате на Неговия божествен Завет, защото само Христос ни остана в това най-страшно време, когато нечестивите превърнаха беззаконието в норма, а погнусата – в естествен дъх на властта и парите! Не разпилявайте капките на човешката си воля в света, защото те там бързо ще изсъхнат, но скоро ги съединете с вълните на Святия Дух, защото само там сърцата ви ще дишат Светлината, за която са създадени.
А гнусните политици нека се уповават на гнусния дявол, докато цялото им битие се задръсти от гнъс! Защото на това са посочени от Бога в стиха на пророк Исайя, с който ще завърша размишленията си:
“А нечестивите са като развълнуваното море, защото не може да утихне, и водите му изхвърлят тиня и кал. Няма мир за нечестивите, казва моят Бог…” (Исаия 57:20-21)