Петък, 14-ти яевруари 2025 г. | 22:54:13

Пресечки

При обсадата на Тутракан 30 хиляди войници пеят "О, Добруджански край"

В стогодишната история на химна "О, Добруджански край" има множество възходи и падения. През 1914 г. композиторът Александър Кръстев кани в софийската сладкарница "Охрид" поета Любомир Бобевски и му предлага да напише специален текст, в който да се говори само за Добруджа, разказва Даниела Недялкова от Регионалната библиотека в Силистра. След като песента е създадена, текстът и музиката грабват сърцата на всички българи. По предложение на Бобевски, при обсадата на Тутракан на 6 септември 1916 г., всички полкови музики и 30 хиляди български войници пеят без прекъсване химна на Добруджа.
По-късно крепостта пада, а Бобевски получава сабята на пленен румънски командир. Три години по-късно поетът е обявен за интелектуален виновник за българския погром и вкаран в затвора.
Добруджанската песен марш е любима на цяла България в продължение на 30 години – от 1914 г., когато е създадена, до 1944 г., когато е забранена. Авторът на музиката Александър Кръстев влиза в Добруджа през 1940 г. заедно с българската армия, качен прав на един от първите танкове, аплодиран от множеството и заедно с него той пее щастлив и вдъхновен своя марш
На 1 април 1942 г. пък в чест на поета Бобевски депутатите стават на крака и пеят "О, Добруджански край", след което гласуват народна пенсия на поета. През 1948 г. по настояване на пролетарския поет Людмил Стоянов, пенсията  е намалена до минималния размер, разкрива Даниела Недялкова пред "24 часа".  
Любомир Бобевски почива на 82 години през 1960 г. Заупокойна молитва отслужва българският патриарх Кирил. Композиторът Александър Кръстев си отива от този свят през 1945 г. Почива във Варна, на 65 години.

От 17.00 часа днес в Дом  паметник "Й. Йовков" гл. ас. д-р Володя Милачков от Института за исторически изследвания към БАН ще изнесе лекция на тема: "Добруджанския химн и неговите създатели".
От 18.00 часа в музея в Градски парк "Св. Георги" ще се открие изложбата "О, Добруджански край". В нея участва и Регионална библиотека "Пенчо Славейков" от Варна със свои ценности.