Забележник

Снимка: ОфнюзВчера с потрес изслушах монолога на директора на Народния, който играеше някаква мелодрама, в която си беше харесал ролята на василевс. И се изплю на всички творци, като изръси, че личностите нямали значение, важен бил Народният театър. Днес първият ни властелин, заради когото нарцистичният театрален чиновник ще си остане директор, произнесе не просто реч на омразата, не просто историческа глупост, ами с непомерно самочувствие ръсеше алогизми и безсмислици. След началното клише, че преди 145 години България възкръсва, научихме, че император Александър Втори съкрушава Османската империя. Не армията, а империята! Веднага след това съобщение президентът скочи в настоящето, в което "в Украйна бушува война. В нея се избиват мъжете, чиито деди заедно освобождаваха родината и това е наша болка." Значи мъжете на Украйна се избиват сами, а пък е наша болка, че дедите им освобождаваха родината. И от това произлиза "пожар, който може да подпали и нашата черга  и от нас зависи да не го допуснем. Да не допуснем бесовете да обладаят нашите души, нашата реч и нашите действия. Недопустимо е над България да се веят други знамена, освен родния трибагреник." Хванахте ли мисълта? Ако не сте, ще напиша пак. Един мъже ...

Радев и министри от служебния кабинет по време на концерта, сн. БГНЕС"Иницитивата "Българската Коледа" ни връща вярата, че сме цивилизовано общество", обяви на концерта на тазгодишото събитие президентът Румен Радев. От което следва да заключим, че живеем в примитивно устроено и варварско общество, което обаче не е съвсем безчовечно, защото участва в благотворителната инициатива Българската Коледа. Вярно, че политиците напоследък буквално ни замерват с простотии. Твърдението на държавния ни глава обаче, който в момента държи и всички лостове на изпълнителната власт, не е обичайната простотия. Това твърдение е лицемерно, безочливо и невежо едновременно. И най-вече – то представлява гигантска манипулация!

Защото висша форма на цивилизоваността на едно общество е създаването на социалната държава, т.е. държава, която "чрез властта се грижи да има равенство в правата на различните социални прослойки и на всяко едно лице". За да осъществи това цивилизационно намерение социалната държава е въвела задължително обществено осигуряване, част от което са здравните осигуровки. Тези задължителни здравни осигуровки пък трябва да бъдат справедливо разпределени, за да може всички слаби, болни и нуждаещи се хора да бъдат обгрижени. Учили са ни, че за цивилизоваността на едно общество съдим по неговата загриженост за най-уязвимите групи – ...

Денят е 26 септември, годината е 2020. Събота е, ранен следобед. Четири момченца на около 6-7 годинки си играят на гоненица на площадката пред комплекс "Изида" в парка на Добрич. Вероятно по някаква случайност две от децата са облечени в червени тениски, а останалите две – в сини. "Червените" са хванали по две яки сопи и ги размахват срещу "сините". Яростни викове. "О-став-ка!", раздира с крясък пространството едното "червено" хлапе и завърта заплашително тоягата. "Сините" деца напускат полесражението. На двайсетина метра от фронтовата линия са седнали родителите май на "червените". Лениви възрастни погледи. Децата отпрашват в различни посоки.
След като този кратичък разказ беше публикуван във фейсбук, приятелите започнаха да припомнят на какво са играли в годините малчуганите. Получи се чуден сюжет за детското огледало, което отразява без никакъв компромис развитието на обществото ни в последните 100 години.
Ето детските игри, разкриващи отношенията между възрастните, тежненията на родителите, прогресът или регресът на социума от началото на миналия век досега.
– "Дай, бабо, огънче!" – игра, характерна за 20 век, но очевидно корените ѝ могат да се търсят още в средновековието.
– "Царю, портальо, отвори порти, за да премине кральовската войска!" – старинна игра, водеща ...

Странни разминавания за милиони лева в договорените и отчетените суми за  дейностите по пречиствателната станция на Добрич, откри разследване на Бележник. Маржът, който е от 4 млн. лева (словом: четири милиона лева), се вижда, когато се сравни заявената стойност в Агенцията за обществени поръчки и описаното като договорено и отчетено в ИСУН ( Информационна система за управление и наблюдение на средствата от ЕС в България)
Припомняме, че изпълнител на обществената поръчка за реконструкция и разширение на пречиствателната станция за отпадни води е Обединение "ГИС АКВА БГ", а поръчката е част от проекта за воден цикъл на Добрич. Вместо същински договор с изпълнител обаче на сайта на общината е качено договорно споразумение, което включва отделни документи като ценова оферта, технически спецификации, решения на възложителя и прочее. Посочено е, че общата стойност на поръчката е 26 594 736.18 лева без ДДС, като в сумата са включени и 7.5 % ,т.е. 982 907.18 лв., за  непредвидени разходи. Датата на сключване на споразумението е 29 май 2017 година, а от техническата оферта разбираме, че срокът на изпълнение е 24 месеца. Което би следвало да означава, че дейностите в пречиствателната станция е трябвало да приключат още в края ...

"И ето, завесата на храма се раздра на две от горе до долу, земята се разтресе, скалите се разпукаха, гробовете се разтвориха." Така описва евангелистът Матей събитията, които съпровождат Христовата смърт. Земетресението започва в мига, в който главата на прикования Спасител клюмва безжизнено. Трусът предизвиква страшен смут сред войниците, оставени да пазят Исус, а хората, наблюдавали с наслада разпъването, хукват към града, като се удрят в гърдите и плачат. Докато отвън земята се люлее и пукат скали, свещениците в храма на Йерусалим виждат как завесата вътре сама се раздира на две.  
По времето на Исус храмът е място, където се принасят животински жертви и се извършва поклонение според законите на Мойсей. Заради първородния грях обаче човекът е отделен от Бога. В храма е обособено специално помещение за Бога и тежка завеса спира пътя на грешните хора към тази Светая Светих. Само главният първосвещеник може да минава отвъд завесата и да контактува с Бога. Това става веднъж в годината, когато жрецът влиза в Божието присъствие и от името на целия Израел прави изкупление за греховете на народа.
А завесата, преграждаща пътя на хората към Бога, била огромна и дебела. Според описанието на Йосиф Флавий ...

Издигнат от несъществуващия вече Реформаторски блок, спечелил на балотаж с подкрепата на БСП, залепил се към СДС и изпързалял се сам. Така накратко изглежда политическата кариера на изживяващия последните месеци от мандата си кмет на Добрич. Прилепването на Данчо към СДС очевидно е дълго обмислян ход, целящ да изстреля недолюбвания управник в орбитата на политическите пазарлъци. Домогванията му станаха публични в сряда, когато от сайта на СДС тръгна новината, че кметът на Добрич станал член на  Съюза на демократичните сили. Съобщението на сините беше придружено и с недвусмислена снимка, на която се вижда как на трибуната, редом с известни седесари като Александър Йорданов, Илия Лазаров, Румен Христов и Янко Станев, седи и кметът на Добрич Йорданов. На трибуната, не сред гостите!
Инфото за вливането на добричкия кмет в редиците на сините вся смут сред съпартийците му от ДБГ и предизвика множество насмешки сред гражданите. Защото в Добрич никой не обича ренегатите. След близо 20 часа, чак в ранния следобед на четвъртъка, по местните медии тръгна нещо като обяснение от блудния партиен член.
"Много се радвам, че СДС са ме припознали като един от тях, защото ние винаги сме имали много добро партньорство", ...

"Идвах по празниците в Добрич и не можах да си позная града!", "Какво е станало с моя роден град? Целият е разрушен!", "Добрич ли? Все едно бях в Сирия!" Това са реплики на добричлии, които отдавна живеят в чужбина. Те не се познават помежду си. Свързва ги единствено родното място, което не могат и не искат да забравят. Другото, което ги обединява е, че след като се върнали за кратко в родното гнездо, се потресли. "Какво можем да направим за нашия град?", питаха ни тези хора. Ами имаме един кмет, който спечели по силата на фактори, нямащи връзка с неговите лични характеристики, обяснихме ние. "Но Добрич е много зле", репликираха ни живеещите в чужбина съграждани. И отново попитаха как да помогнат.
Е, как да си върнем града, питаме сега и ние. Добрич е затънал в мръсотии и управленска немощ. Дерето, за което всички знаем, че може да наводнява, не е почиствано от две години. В края на януари сме, а по улиците се въргалят купчини есенни листа, примесени с тонове кал. По останките от тротоари  вървят намръщени и кални хора. По останките от улици се движат коли с изнервени шофьори, които през ...

Помните ли, когато питахме: Има ли местна опозиция, или всички партии са в съглашателство срещу Добрич? Защото градът ни е пред закриване, а партийки и политически сили се спотайват пред гигантските нерешени проблеми в общината. Е, странният казус с блок "Добрич" ясно открои две групи – едната, гравитираща около кмета и друга, която се опитва да търси различни решения, т.е. държи се опозиционно.
Ама да почнем подред. Първо ще припомним, че местната власт в Добрич бе спечелена от Реформаторския блок след балотаж, в който рамо дадоха БСП, ВМРО и Атака. Според този резултат съветниците от ГЕРБ, АБВ, ДПС и НФСБ би следвало да са в опозиция. Три години обаче ОбС на Добрич работи така, че кметът от Реформаторския блок да управлява в абсолютен комфорт. Публична тайна е, че съветниците гласуват партийно, защото решенията се вземат предварително в местните централи. Така че комфортът на кмета беше осъществен с разрешението на всяко едно партийно ръководство в града.
Това с разрешението си е добре отработен местен опортюнизъм, който върви от много години и обичайно прекъсва месец-два преди изборите. През последния мандат обаче нещо се случи и филмът, който инак се точеше с бергмановско мудно темпо, ...

Тръби, стояли с месеци до кофите за боклук, се оказаха новото водно трасе, по което ще минава питейната вода за гражданите на Добрич. Този скандален факт запечата днес нашият фотообектив.  
Още от лятото край кофите за боклук по улица "Панайот Хитов" се въргалят десетки тръби, предназначени за водния цикъл. Мястото обичайно е харесвано от клошарите и всички улични четириноги. Днес проследихме как работниците вземат от стоварените отдавна съоръжения и ги полагат в издълбаните пред входовете ровове. Тръбите, които освен, че са кални, са поели хиляди микроорганизми, не се дезинфекцират, а без никакъв санитарен контрол се режат в калта и се поставят като водно трасе. Сякаш ще се поят не хора, а добитък.
Какво точно ще потече от чешмите, заедно с водата, отказваме да предположим. Можем обаче да добавим,  че практиката е обичайна и е в целия град. Затова при всяко присъединяване към нов водопровод гражданите на Добрич са принудени да източват с часове калната вода, потекла в домовете им. А мръсотията не просто разваля домашните уреди. Тя влече със себе си всички бактерии и въобще зарази, появили се по улиците.
Очакваме да разберем дали контролните органи ще се самосезират по тази публикация. ...

Кметът Йорданов прави изявление"Не смятах да ви занимавам предколедно с глупости, но вчерашната сесия ме задължава да обърнем внимание.." Така започва изявлението на кмета на Добрич Йордан Йорданов, направено през изминалата седмица пред микрофоните на две добрички медии. 7-минутният му монолог е представен като коментар на решението на ОбС да разгледа на специална сесия на 15 януари предложението на кмета за недовършения от 33 години блок "Добрич". Припомняме, че Йорданов поиска да бъде теглен дългосрочен кредит от 2.5 млн., а съветниците отклониха неговото предложение. 
По време на публичната сесия присъства и самият кмет, има думата и говори. На другия ден обаче решава да викне определени медии и прави пред тях над 7-минутно изявление, в което коментира поведението "на голяма част от съветниците", поставя им медицинска диагноза шизофрения и политическа – харикири. Присъстващите журналисти пък са безмълвни през цялото време. На записа не се чува нито един въпрос. Противно на всякакви правила и журналистически стандарти, коментарът е излъчен мотамо, без да се потърси другата страна и без заявка, че това ще бъде сторено. Което е присъща на определени добрички медии практика при платени материали.
По-надолу ще разкажем съдържанието на изявлението на кмета Йорданов, ...

Един кмет и зле да кметува, в един момент се вижда като визионер. На четвъртата година от мандата кметът Данчо провидя, че загиващият Добрич има нужда от визия и се зае да променя... входа на града. Точно на Димитровден, когато освен имениците празнуват още строители, архитекти и проектанти, градоначалникът написа на стената си във фейсбук: "Добрич има нужда от нова визия, затова последователно работим по-
подобряване на инфраструктурата. Време е заедно да решим как ще изглеждат входовете на града ни. Предлагам Ви два варианта, моля гласувайте.". Текстът е придружен и с две картинки, на които има знамена и надпис: "Добрич – град на бойната слава".
Тъй като трите изречения на Кмета представляват сложно кълбо от претенции, ще се наложи да развиваваме бавно червената нишка, докато стигнем до сърцевината на мисълта.
Кметът значи казва, че Добрич има нужда от нова визия. Думата "визия" произлиза от латинското visio и означава гледане, виждане, видение, представа, идея. А когато днес говорим за визия, имаме предвид далечна цел, поглед в бъдещето, образ, който трябва да следваме. Затова визионерите са хора с големи идеи. Често те изследват непознати територии, предпочитат нестандартното, различното. Като един Стив Джобс например.
Сега да ...

Когато в Добрич осветиш как се усвояват парите от еврофондовете, комшия на кмета, който се оказва прокурор, започва да те разследва по анонимен клеветнически сигнал. А когато разследващият журналист потърси правата си пред по-горна инстанция, му съобщават, че не са установени нарушения.
Тази история я разказвам специално заради властта, която от няколко дни се гневи, че образът на България бил очернен с фалшиви новини, че се пишели "чудовищни неща" за свободата на словото у нас, че в страната ни нямало поръчки над разследващи журналисти и въобще демокрацията е царица. Затова сега ще припомня какво прави прокуратурата на провинциалния Добрич, когато журналист започне да пише за злоупотреби с европари. С факти и документи. 
През миналата година направих поредица от разследвания за водния цикъл на Добрич. Става дума за най-голямата търговска сделка на града, която е за 115 млн. лева, а средствата са осигурени от еврофондовете. Всички разследвания се базираха на официални документи – запитване по ЗДОИ, публикации в АОП или факти,  проверени от минимум три независими един от друг източници. Така публикувах с безспорни доказателствата,  че "Близо половин милион е предвиден за заплати на 8 души, управляващи водния цикъл на Добрич". После съобщих, ...

Уникален пътен знак, забраняващ движението на пътни превозни средства, но с името на кмета на Добрич, се кипреше днес до огромен изкоп по водния цикъл. Доколкото ни е известно, загражденията се поставят от работниците, а знаците би следвало да се осигуряват от общината. Дали знакът е пратен в този вид, или е "дообозначен" впоследствие, няма как да разберем. Видими са обаче усилията за маркиране на територията.
Дали не трябваше да сложат кметски портрет вътре в знака?


...

Дами и господа, готови ли сте след малко да умрете за България?, оперетно пита кметът"Обявяването на Добрич за "Град на българската бойна слава" води до идентичност. То  ще донесе моралните ценности, за които се борим, ще донесе спомена за историята и нейното утвърждаване в бъдещето." Този патриотичен тюрлюгювеч е цитат от интервюто на кмета на Добрич Йордан Йорданов, дадено през август пред радио Добруджа. Тъй като понятийната каша е обичайна за  градоначалника, няма да търсим къде е кризата – дали в идентитета на добруджанеца, или в идентитета на кмета. Причината да се занимаваме с темата е съвсем друга –  нагло ни баламосват, че една титла може да замени липсващата управленска визия на града. Ама да караме подред.  
Както знаем, званието "Град на българската бойна слава" у нас не съществува. В световната история пък подобно колективно титулуване има аналог основно с СССР, когато след Втората световна война 12 града от Съюза са обявени за градове герои (город-герой). Целта на съветската власт тогава е да издигне в култ колективния подвиг, като го свърже завинаги с Втората световна война. Преди година с подбуди, развенчаващи съветизацията, два добруджански града – Тутракан и Добрич, обявиха, че ...

"Хората започват да разбират. Единствената разлика е може би, че хората нямат време да четат медии, легитимни да ги наречем медии." Автор на това откровение, споделено пред радио Добруджа, е кметът на Добрич Йордан Йорданов. Той направил оптимистичното откритие, че хората вече са преминали в ново и разбиращо състояние, докато се срещал с гражданите по квартали. Но, както знаем, абсолютно щастие няма. В конкретния случай има един факт, който пречи на доброто да възтържествува – това е фактът, че хората нямат време да четат легитимни медии. А "хората искат да знаят истината", отчита Йорданов и дава пример, че даже го питали за корекцията.
Тъй като Бележник много държи на истината, решихме да разчепкаме случая. Още повече, че явлението легитимна медия очевидно е нещо  уникално и до момента няма сведения да съществува в правния ни мир. Затова на 7 август изпратихме писмо до пресцентъра на община Добрич и поискахме кметът да ни обясни кои са легитимните медии в Добрич и кои – не са. Ето текстът на запитването:

"До пресцентъра на община Добрич

Здравейте!
На 30 юли т.г., в интервю пред радио Добруджа, кметът на Добрич Йордан Йорданов съобщава: "Хората нямат време да четат ...

53 процента от българите казаха вчера, че може да не четеш книги, за да живееш добре. Днес всички славят празника на буквите!  
Вчера говорехме, че ни управляват посредствени и невежи, а днес същите посредственици и невежи се изказват за  писменото слово и учението.
Вчера държавниците признаха, че за култура се дава под 1 процент от БВП, днес същите държавници ораторстват с гордост за културата. И ни честитят  празника!
Днес властта величае просветителите и учените, но утре тя пак ще ги остави да живеят в мизерия. Както ги остави и вчера!   
Днес си спомняме, че "Голи са без книги всички народи!", но утре народът пак ще се кланя на безкнижни лица. Както се кланяше и вчера!  
Днес цял ден се леят химни за духовност и светлина. Утре пак ще ни управляват в мрака на бездуховността! Както в мрак ни управляваха и вчера!
Днес безбожници приказват, че писменото слово е божествено, но утре най-писмените и най-умните ще  хвалят Бога на чужд език, защото ще ги прокудят от България. Както ги прокуждаха и до вчера. 
Защо след толкова лицемерие имаме сили да славим буквите сега ли? Ами защото утре заради тях ще се знае, че ...

"Един калугерин ми каза, че хаджи Генчо продал на чифутите едно момченце, за да си направят от кръвта му комка." Тъй хортува за своя съгражданин една от старите чорбаджийки, докато си седи пред портите заедно с останалите копривщенски свахи. Сцената с Беньовица и нейните събеседнички е описана живописно в повестта на Любен Каравелов "Българи от старо време".  "Да ви опази Господ да се попаднете на техния езичец!", възкликва за копривщенските свахи разказвачът. Добавя, че те били в състояние да сдъвчат всеки, а живите и в гроба не можели да си намерят място от одумванията им.
Махленските сбирки, за които разказва възрожденецът Любен Каравелов, се наричат дернек и са характерна особеност на българския манталитет. Някога дернеците били една от най-разпространените форми на неформално общуване. Според изследователите на тези махленски събирания забавлението е в говоренето, "съпроводено с чоплене на семки." И много често се обсъжда човек, който не присъства на сбирката. Традицията се е запазила и в наши дни. И сега можете да видите насядали на пейките пред блока бабички, които сдъвкват всеки, който мине покрай тях. А често тези, които не са на пейката, пренасят дернека във фейсбук. Там групи от роднини или ...

Настоящата голяма авария по магистрален водопровод, заради която голяма част от Добрич е без вода, е поредното доказателство, че нямаме местна власт. Ако имахме отговорни управленци, те нямаше толкова години да ни пробутват сегашния воден цикъл като панацея. И да твърдят, че като реализират проекта, града го очаква "светло бъдеще", а безводието ще остане в миналото. Не,  проблемите не са решени и ще продължат. Не само защото по водния цикъл се предвижда да бъдат подменени едва 27 процента от старото градско водно трасе. А защото причините за поне половината от големите аварии са извън градското водно трасе.
Добивът на вода в Добричко е специфичен – изпомпва се от огромна дълбочина. Стари са не само тръбите, но и съоръженията за изомпване. В момента аварията е на помпена станция Приморци. Голямата авария, след която хората се надигнаха на протести, беше пак в помпена станция. Но в Добрич няма управленци, които да анализират причините за водния проблем и да го поставят с всичката му извънредност и неотложност пред централната власт. Няма местни управленци, които да помислят за стратегия и да я отстояват. Има управленци, които въртят интриги и ни гъбаркат с един воден цикъл, в ...

Най-голямото изкуствено езеро в България, което някога добричлии обикаляха с лодки, вече предлага нова атракция – разходка по циментово корито. А жителите и гостите на Добрич се възползваха от уникалната възможност да повървят из празното градско езеро навръх Великден.  
Както знаем, по време на Празника на празниците, много добричлии се връщат по родните си места, за да честват раждането на доброто начало заедно с най-близките си. След милата домашна обстановка хората излизат на въздух, а най-подходящото място за целта е точно градското езеро. Пък и то е побрало толкова много спомени – купони, първи свалки, разходка с лодки. Какви веселби, какви щуротии, какви случки имаше там... Ех!
От известно време разходката с лодки обаче е невъзможна. Първо, защото доста години езерото стоя занемарено и пълнеха само една малка част от него, колкото да не е без хич. И второ, защото след като най-сетне го ремонтираха, сводестият мост липсваше, а от двете му страни бяха изградени изкуствени островчета с растителност. Но пък поне вода имаше в изобилие.
От миналата година и водата взе да изчезва. Нейната липса беше усетена още на предния Великден – пуснаха я чак през лятото. Тази година, точно по ...

Тази година пролетта пристигна в Добрич с огромни улични дупки и излезли от дрямката политици. Първият щрих е обичаен – дупки зейват след всяка зима и разликата е само в размерите – стават все по-големи и по-опасни. Втората характерност обаче е необичайна и с нея животът тръгна в две линии. Докато гражданите си трошат колите в дупките, партийни активисти взеха да щъкат насам-насам и да се включват в градския живот чрез най-разнообразни прояви – чистят паметници, правят уборки, организират благотворителни акции, въобще търсят общуване с гражданите. А една управляваща партия даже почерпи с театър.
Партийното раздвижване предизвика зле прикрито вълнение сред местните кариеристи. Едни приятелски политкомпании започнаха упорито да изговарят името на зам.-кмета Боян Коларов. От герберските среди пък дадоха да се разбере, че при тях има избор и се оглеждат поне двама – председателят на ОбС Иво Пенчев и общинският партиен лидер и зам.-областен управител Красимир Николов. Както винаги вляво завдигаха рамене и заобясняваха, че още нищо не е решено. Обичайното шушушкане в Добрич обещаваше да продължи дълго, но миналата седмица от централата на ДБГ обявиха съвсем публично, че настоящият кмет "полага усилия, които са достойни за адмирации" и че техният ...