Забележник

Снимка: ОфнюзВчера с потрес изслушах монолога на директора на Народния, който играеше някаква мелодрама, в която си беше харесал ролята на василевс. И се изплю на всички творци, като изръси, че личностите нямали значение, важен бил Народният театър. Днес първият ни властелин, заради когото нарцистичният театрален чиновник ще си остане директор, произнесе не просто реч на омразата, не просто историческа глупост, ами с непомерно самочувствие ръсеше алогизми и безсмислици. След началното клише, че преди 145 години България възкръсва, научихме, че император Александър Втори съкрушава Османската империя. Не армията, а империята! Веднага след това съобщение президентът скочи в настоящето, в което "в Украйна бушува война. В нея се избиват мъжете, чиито деди заедно освобождаваха родината и това е наша болка." Значи мъжете на Украйна се избиват сами, а пък е наша болка, че дедите им освобождаваха родината. И от това произлиза "пожар, който може да подпали и нашата черга  и от нас зависи да не го допуснем. Да не допуснем бесовете да обладаят нашите души, нашата реч и нашите действия. Недопустимо е над България да се веят други знамена, освен родния трибагреник." Хванахте ли мисълта? Ако не сте, ще напиша пак. Един мъже се избиват, това може да подпали нашата черга и да пристигнат едни бесове, които ще обладаят душите, речта ни и нашите действия. А за да не стане това, над България не бива да се веят чужди знамена. (?)
После държавният ни глава се върна към възрожденците и май подпали нов пожар, щото каза, че  "Стожерите на тази нова България бяха просветата, армията, демократичният идеал на Апостола и солидарното чувство, че сме един народ – в Мизия, Тракия и Македония." Ще чуем как мислят братята македонци. Ама да оставим македонците, а да продължим по-нататък. "Днес всички тези стожери на държавността са подложени на атаки. Намират се хора, които предлагат да разоръжим армията в разгара на войната. Намериха се политици, които загърбиха нашите сънародници край Вардар. Други се опитват да превръщат чистата и свята република на Апостола в безотговорен  политически театър, а театърът - в политика." Тук червената нишка е вероятно е, че  родината е в опасност, защото лоши родни политици не следват възрожденските идеали и искат да разоръжим армията в разгара на войната. Да останем без армия значи, докато едни мъже се избиват помежду си на друго място. Защото от това ще пострада чистата и свята република на Левски и цялата работа е "безотговорен  политически театър, а театърът - политика." Хванахте ли връзката с василевса? Щото театърът е политика, нали така!
Но това не е всичко. Оказва се, че в този компот от възрожденци и театрална политика, войната всъщност е "с миналото, а това е път към саморазрушаването". Следват размисли какво е история и как да я опазим от безродници и осквернители. И идва обяснението, че "днес отдаваме почит на нашите национални герои, на воините от армията на царя освободител, на всички онези, които век и половина градиха и браниха България."
Ако словото на президента беше ученическо есе, щях да напиша, че ученикът не умее да прави съждения и  безобразно злоупотребява с исторически факти. Това обаче не е ученическо есе. Тези недоносени слова са на държавния ни глава, който в момента държи цялата власт в ръцете си. Ще последват ли възгласи: Царят е гол!