Как патриотично бе разрушен някогашният Добрич, определян като Малкия Букурещ

Юлияна Велчева, 19 Януари 2020 г. Публикувано в Пресечки

Старият Добрич, нарисуван от Никола ТахтуновДобрич, 1930-та. Центърът е забулен в синкавата мъгла на настъпващата вечер. Капелати дами в дълги рокли и елегантни мъже с шапки каноте и с кожени куфарчета в ръка се движат бавно по калдъръмената улица. Между изтънчените госпожи и господа се провират мъже в добруджански носии, понесли стока в големи дървени сандъци. А от двете страни на човешкото гъмжило се издигат приказни белокаменни сгради, прилични на малки замъци. "Добре че Никола Тахтунов, който е Йовков в изобразителното изкуство", остави няколко платна от романтичния ни някога град", възкликва Рада Въртунинска – поет, краевед и литературен изследовател.
Красивите големи къщи в централната част на Добрич са строени в края на 19-и и началото на 20-и век. Всички са от камък и са последен писък на модата в Европа, защото собствениците им са заможни търговци и чифликчии. Ето как през 1916-та класикът Йордан Йовков описва града в импресията "Добрич. "Всички здания са нови. Високо над покривите се изправят няколко бели минарета и към тежките форми на новата архитектура се прибавят екзотичните линии на Ориента".
По време на румънската власт в Добруджа пък виенската мода в Добрич пристига от Букурещ. За 23 години владичество румънците изграждат в добруджанския град масивни административни сгради в характерния бароков стил. Затова Добрич е определян като Малкия Букурещ.

Годината е 1963-та. Добрич отдавна е в границите на народната република, която е преименувала града на Толбухин и е отнела от собствениците част от най-красивите къщи. Легендарната кметица Баба Вида вече е построила езерото в парка и спортния комплекс. Асфалтирала е и улиците, но те

Вълкан Шоповостават все така тесни и невъзможни за манифестации. Когато за първи секретар на ОК на БКП е избран Вълкан Шопов, местната власт е обзета от ентусиазъм. В комитета вземат решение да се скъса с всичко старо и ретроградно. И, докато връчва партийни книжки, първият секретар на градския комитет на БКП Ганчо Петров* въодушевено изрича: "Другари, бъдете патриоти! Толбухин трябва да придобие европейски вид! Събаряме и ще строим от мост до мост!" Тогава разбрахме, че са решили да построят града наново, от начало до край, спомня си медицинската сестра Димитричка Димитрова.
И още същата година властта устремно започва да събаря. Неотклонно и с неизчерпаема енергия. Разрушени са почти всички емблематични сгради в центъра на Добрич. Процедурата с импозантните частни къщи е проста – нарочен човек от градския съвет отива при собствениците и им дава срок да се изнесат. Възражения не се приемат. Който откаже, му спират тока, после водата и той ще не ще, напуска. Красивите постройки падат една след друга.
„Вандалски беше разрушен централният площад "Шадрафана", сега "Свобода". А сградите, които го обграждаха, представляваха забележителен архитектурен ансамбъл в стила на Версай, с какъвто малко градове могат да се похвалят", негодува Рада Въртунинска. По това време тя работи в библиотеката, която се намира на мястото, където сега е театърът. "Помещавахме се в къщата на Калесковите – двуетажна сграда с параден и черен вход и хубав двор с огромни чимшири. Насила изкараха собствениците. Тодор Калесков беше агроном – достолепен, горд и достоен мъж. Имаше и модерен чифлик. Отнеха му го. Дадоха му някакъв апартамент. Идваше много често в библиотеката, задържаше се с часове, разговаряхме. Показваше – "Тук беше спалнята, горе спеше прислугата". Въпреки всички беди, които му се бяха струпали, не издаваше огромната си мъка. Мълчаливо изживяваше трагедията, в която той се е трудил, създавал и са му отнели изработеното по най-жестокия начин."

Рада ВъртунинскаТочно пред прозорците на детската заемна се извисява построената от румънците търговска банка на Добрич. Една внушителна барокова сграда, разпросторяла се между две централни улици. На едната улица била фасадата с полусферичен навес от ковано желязо и разноцветни стъкла пред официалния портал, а от другата – вход с ниска дантелена оградка. Всъщност историята със заличаването на банката в Добрич е равносилна на събарянето на мавзолея в демократичните времена. Дни наред властите безпомощно блъскат по яките румънски темели и нищо. Сградата е толкова здрава и устойчива, че не се поклаща на нито един от ударите на строителите на комунизма. "Накрая докараха една огромна желязна круша, която бяха поставили на платформата на един камион. Така жестоко блъскаха, сякаш убиваха хора", още не може да забрави Въртунинска. След 2-3 седмици упорито думкане, напъване и удряне, стените на трезора най-сетне поддали. "Цял месец я разбиваха и изнасяха разрушеното", спомня си добричлията Манол Манолов. А журналистът Александър Ламбов отсича: "Събарянето на тази великолепна сграда бе истинско престъпление! Разрушаването на тази централна градска улица с уникални сгради завинаги погреба атмосферата и архитектурата на стария Добрич!"

БанкатаНо тогава властта не мисли така. Под чуковете на строителите падат кино "Кроснев", кинотеатър "Сплендид", ресторант "Централ" с шадраванчето с голото човече, "Славянска беседа", къщата с аптеките на Калина Муцева, магазинът на Арон Леви, който бил като сегашните молове, къщичката на Йовковия Люцкан, която се кипрела на мястото на паркинга на общината... Всички тези сгради напомнят за един друг свят, който, освен че е победен, трябва и да бъде заличен. Безкомпромисната битка със старото и кълновете на новото начало са увековечени от обектива на отдел "Пропаганда и агитация. На фотосите ясно се вижда как изпод останките на "вехтите" съборетини се наливат бетонните основи на соцмодернизма. Точно както е казал поетът: "Два свята – единият е излишен!"
През 1968-ма заради отлична дейност Вълкан Шопов е изтеглен в София и е назначен за министър на земеделието. Мястото му на Първи в ОК на БКП се заема от Ганчо Кръстев, който продължава зададената линия.

БанятаИдва редът на турската баня в центъра. "Срещу нея тогава беше кафене "Сплендид. Насядалите по масите стари мераклии сучеха мустаци и коментираха зачервените от топлото пухкави женоря, които кокетливо излизаха от банята", разнежва се Александър Ламбов. "А вътре беше като храм", додава Рада Въртунинска. "Имаше един огромен мраморен камък, много горещ и край него малки като в църква местенца за сядане. Тече водичката топла и студена, теляци, тасчета..." По график един ден банята била за мъже, а на следващия ден – за жени. Сградата обаче също била с твърде дебели стени и много, ама много озорила властта. "Помня как разбиваха стените на банята с кран и огромно гюле", споделя добричлийката Коянка Кралева, която по това време е ученичка в ТМТ. След месец упорито блъскане ударниците победили, стените заскърцали и след още малко напъни – рухнали.

Разрушаването на ул."Независимост", вляво е хотел "Добруджа"Как реагират гражданите ли? Ами някои вярвали, че е за добро. Други тихо негодували. Повечето обаче просто мълчали. "Мълчахме страхливо, когато разрушаваха училище "Райко Цончев", защото пречело на гледката на един началник", разказва Въртунинска. "Мълчахме и когато събаряха театър "Модерн" – исторически културен център по време на румънското владичество, мълчахме и когато събориха прекрасната къща на първата добричлийка, завършила медицина – д-р Калина Муцева. Този дом бе импозантен със своите 37 стаи, с великолепната си фасада и блестящо обзаведени аптеки на първия етаж. Мълчахме и когато заличиха дома с паметната плоча на Христо Стефанов, убит пред него от наемен убиец, порумънчен българин."
И така сред гордост от едната страна и мълчаливо негодувание от другата е рушнат целият център. А в руините зейват огромни дупки, готови да поемат тонове бетон. Мълчанието е прекъснато само веднъж, когато властта посяга на емблемата на Добрич – часовниковата кула. Строена още пред

Часовниковата кулаСредновековието, разрушавана и пак вдигана от местните, кулата освен историческа, има и архитектурна, и сантиментална стойност за добричлии. За съградения от дялани камъни градски часовник разказват известни балкански летописци като Руджиер Бошкович и Феликс Каниц. След Освобождението пък кулата служи и за наблюдателен пункт със специална стаичка за дежурния, който с фенер давал сигнал при пожар. И румънците не я събарят, само променят конусовидния покрив на камбанарията във формата на гъба. Когато през 1965-та строителните машини тръгват към легендарната постройка, целият град излиза и се събира до часовника като на митинг. "Гледаха и не мълчаха – мърмореха, а някои като мен – плачеха. Нищо не ни направиха", махва тъжно с ръка Рада Въртунинска.
Десетина години по-късно целият център е променен. На мястото на банката, се издига високото тяло на партийния дом, върху кулата е построен блок

Площад "Свобода""Валентина", а срещу него – пощата. От площад "Шадрафана" няма и следа. Там вече са подредени като в казарма жилищни блокове с магазини на партера. "Всичко, което напомня за миналото, беше заличено. Но те не само събориха едни красиви сгради, а разрушиха един патриархален свят. Свят на прекрасни отношения между хората. Свят, в който нямаше завист, а богатите не се деляха от нас. Вечер хората се събираха в дворовете си по съседски и пееха", с тъга припомня Рада Въртунинска. И негодува от бетонните грамади и стила, който тя нарича ковчежен.
В ЦК на БКП обаче са силно впечатлени от превзетия от соцмодернизъм Толбухин. През 1973-та първият на ОК на БКП – Ганчо Кръстев, също е изтеглен в София и също като своя предшественик Вълкан Шопов поема поста земеделски министър. Шопов пък става завеждащ отдел в ЦК на БКП, а след това – посланик в Люксембург.

Добрич през 80-те по време на манифестацияБляскавата кариера на толбухинските първенци очевидно заразява цялата страна. В края на 70-те и началото на 80-те навсякъде се бутат стари сгради и кипи бясно строителство. След това идва Тодор Живков и показва на дипломатическия корпус колко добре се живее през народната власт. По това време върви модата на мраморните плочи. Така и Благоевград, и Ловеч, и Толбухин, и Плевен, и Русе, и Габрово се сдобиват с аналогични мраморни площади с монументални сгради край тях.
През 80-те централният площад на Толбухин вече е едно свръхогромно пространство, изключително удобно за манифестации. По мегаломанския център толбухинци могат да минават в маршова стъпка, спокойно и без да се блъскат, под зорките погледи на първенците, застанали в специално издигнатата трибуна. Плочите, с които е застлан площадът, също са огромни, лъскави и много гладки. Толкова гладки, че леко да се намокрят и гражданите почват да се пързалят и да падат по центъра. А като завали сняг пък, може да се минава само с кънки. След масовото трошене на ръце и крака, хората събират кураж и се оплакват на един местните управници. "Ами научете се да вървите!", съветва ги първенецът.

Ето някои от реакциите на добричлии във фейсбук, след като в група "Бележникът на Добрич" публикувахме снимки от стария Добрич и разрушаването му после:

Aleksandar Lambov: ШАДРАФАНА! Този централен площад беше автентичното лице на стария Добрич. Атмосферата на човешката близост вече я няма!

Манол Манолов: Турската баня – сега градинка с паметника на "Св. Св. Кирил и Медодий".

Mihail Filev: В някои дни от седмицата беше за жени, в другите – за мъже. И аз съм посещавал тази баня... в средата на банята имаше затоплена голяма плоча, върху която можеше да се седне, да се натоплиш (изпотиш), а къпането ставаше, като седнеш до специално улуче с кранчета за топла и студена вода и се поливаш с тасче...

Koyanka Kraleva: Аз си спомням как разбиваха стените на банята с кран и огромно гюле, 68-ма – 69-та година, бях ученичка в ТМТ

Aleksandar Lambov: Срещу банята някога беше кафене "Сплендид". Насядалите по масите стари мераклии сучеха мустаци и коментираха зачервените от топлото пухкави женоря, които кокетливо излизаха от банята....

Манол Манолов за банката: Цял месец я разбиваха и изнасяха разрушеното.

Aleksandar Lambov за банката: Събарянето на тази великолепна сграда бе истинско престъпление! Разрушаването на тази централна градска улица с уникални сгради завинаги погреба атмосферата, архитектурата на стария Добрич!

Aleksandar Lambov за една от съборените къщи: Било е хан, после гостилница "Славянска беседа" с вътрешен двор. Горе, май беше магазинът на Арон Леви.. архитектурата на стария Добрич!

Mihail Filev за една от оцелелите къщи: В началото на 50-те години беше родилен дом, по-късно пионерски дом, сега – банка.

------------------------------------

* Ганчо Петров и Ганчо Кръстев са две различни лица! Петров е оглавявал градския комитет, а Кръстев – окръжния.