Новини

Милена с двете й дечица пред приюта33-годишната болна вдовица има две ангелчета, но е без дом, без работа, не може да купи лекарства нито за астмата на сина си, нито да плати за своето лечение. Сметките й са запорирани заради дългове. От шест месеца живее в приюта към храма "Света Троица" в Добрич, но от тази вечер има десет дни срок да напусне хосписа. Причината – потърсила е журналисти, за да си огласи проблемите.
До 2009-та година Милена Стоянова Събева е щастлива съпруга и майка на двегодишно момченце. Тя и съпругът й Георги Събев живеят в общинско жилище. Георги е ел.техник и съумява да подсигури на семейството си сносен живот. Всичко върви нормално, докато не ги сполетява катастрофа. Във фаталния ден фамилията се връща от Варна със собствената си кола. Кара я шофьорка, наета от семейството. Преди да влязат в Добрич ги връхлетява луксозен джип, който кара с 250 км/ч. От удара майката и момченцето изхвърчат на десетки метри от пътя. Джипът избягва от местопроизшествието. "Не помня нищо. Намерил ни овчар и извикал линейка. Лекуваха ни в болница "Света Ана" във Варна. Била съм три месеца в кома, а синът ми е бил в кома месец", разказа Милена пред Бележник. Съпругът Георги оцелява без видими поражения. Милена обаче се възстановява трудно и бавно. За лечението й отиват всички спестени пари на семейството. Само за така необходимите стволови клетки трябва да дадат 5 хиляди лева. Налага се да продадат колата и всичко ценно. Парите пак не стигат, започват да вземат назаем, затъват в дългове. Междувременно водачът на джипа е издирен, но следствието доказва, че е виновна наетата от семейството шофьорка, защото карала бавно. Ражда се дъщеричката. Съпругът е няколко пъти в прединфарктно състояние. Малкият Симеон се разболява от астма. Борчовете растат. През 2013 година Георги получава инфаркт и умира на 47 години.
"Дължахме много пари на Жилфонд – наем, консумативи. Само сметката за ток беше 3 500 лева", продължава тъжния разказ Милена. На помощ идват лихварите. Милена взема 2000 лева от "Бързи кредити", за да плати част от борчовете. Парите стигат само за дълговете към частни лица. Десетина дни по-късно тя е изгонена от общинското жилище, заради неплатени сметки. Багажът й е заключен като залог, че когато намери пари, ще си плати и ще го прибере. Без пари, без дрехи, без дом Милена моли за помощ майка си, но тя отказва да я приюти, защото вторият й съпруг не позволявал. За кратко младата жена живее при баща си. Една нощ обаче отецът се напива и ги изгонва.
Отец ЕмануилОт шест месеца майката, четиригодишната Маринела и 7-годишният Симеон са подслонени в приюта към храма "Света Троица". И там обаче има сблъсъци. Момченцето е първокласник. Църквата има договорености с у-ще "Стефан Караджа", но Милена го записва да учи в училище "Христо Ботев". Живеещите в приюта са задължени да работят на нивите на църквата. Майката обаче няма на кого да остави децата и отказва да ходи с тях да копае. Един ден припада в приюта. От църквата й плащат медицинския преглед. Лекарите й откриват миома. Жената обаче не е здравноосигурена и не може да бъде оперирана. Другата възможност е да плати 200 лева, но тя разполага само с 85 лева детски, които отиват изцяло за основните нужди на малките. Няма с какво да купи дори лекарства за астмата на малкия. В същото време дългът й към банката с лихвите е станал 5 500 лева. Съдия-изпълнител запорирал сметките й и обяснил, че щом тръгне на работа, ще й спират половината от заплатата.
Милена усилено търси работа, но няма квалификация. Преди време  е работила като шивачка и чистачка. "Навсякъде ми искат компютърни умения", обясни тя. Записала се на трудовата борса и в момента кара безплатно компютърен курс. Заради това, че не ходи да копае и продължава да стои без работа Милена получава ултиматум от отец Емануил, който управлява приюта. "Каза ми, че щом синът ми завърши училище през май, трябва да напусна", обясни жената.
Бележник потърси позицията и на отец Емануил. Разговорът с него се състоя в понеделник вечерта в храма "Света Троица" в Добрич. Защо трябва да говорим само за Милена, започна да се дърпа свещеникът. Поискахме да говорим за всички в приюта, но се оказа, че свещеникът не знае колко точно човека са настанени там. Не давам интервюта, не обичам да говоря с журналисти, непрекъснато повтаряше отецът и се разгневи от диктофона. Първо обясни, че срокът за престой при тях е три месеца, но може да бъде удължен на шест месеца. После помоли да бъде изключен диктофонът. Вече на изключена записвачка каза, че няма никакъв срок за престой, защото са независима институция и сами си определят правилата. Помолен да помисли за някакво решение на проблема с Милена, отецът каза: "Нейният изход е защитено жилище!" Накрая божият служител обеща да съдейства и разговорът приключи.
Мислехме, че заглавието на този текст ще е друго и тази вечер заснехме Милена и двете й деца пред приюта. Веднага след снимките обаче отец Емануил извикал Милена на разговор на четири очи. "Даде ми десет дни срок да напусна, защото съм извикала журналисти", изплака по телефона нещастната жена. "Ако остана на пътя, ще ми вземат децата. Нямам никого. Вече нямам сили да вярвам в чудеса", хлипаше отчаяната вдовица.