Забележник

Един кмет и зле да кметува, в един момент се вижда като визионер. На четвъртата година от мандата кметът Данчо провидя, че загиващият Добрич има нужда от визия и се зае да променя... входа на града. Точно на Димитровден, когато освен имениците празнуват още строители, архитекти и проектанти, градоначалникът написа на стената си във фейсбук: "Добрич има нужда от нова визия, затова последователно работим по-
подобряване на инфраструктурата. Време е заедно да решим как ще изглеждат входовете на града ни. Предлагам Ви два варианта, моля гласувайте.". Текстът е придружен и с две картинки, на които има знамена и надпис: "Добрич – град на бойната слава".
Тъй като трите изречения на Кмета представляват сложно кълбо от претенции, ще се наложи да развиваваме бавно червената нишка, докато стигнем до сърцевината на мисълта.
Кметът значи казва, че Добрич има нужда от нова визия. Думата "визия" произлиза от латинското visio и означава гледане, виждане, видение, представа, идея. А когато днес говорим за визия, имаме предвид далечна цел, поглед в бъдещето, образ, който трябва да следваме. Затова визионерите са хора с големи идеи. Често те изследват непознати територии, предпочитат нестандартното, различното. Като един Стив Джобс например.
Сега да видим какво казва добричкият Стив Джобс. Той казва, че "Добрич има нужда от нова визия". Демек имали сме ние една далечна цел, постигнали сме я, и сега трябва да преследваме нова далечна цел (визия). "...затова последователно работим по-подобряване на инфраструктурата", продължава мисълта на Кмета. От което идва да се разбере, че работата по инфраструктурата не е задължение на общината, а голямата  далечна цел, с която ще превземем нови пространства. А във второто изречение нещата стават съвсем реални и осезаеми.  "Време е заедно да решим как ще изглеждат входовете на града ни", приканва Кметът и засвидетелства неразривната си връзка с Народа, който заедно с него трябва да избере между два варианта на визията. На единия образ на бъдещето знакът за бойната слава е след Добрич, а на другия – преди Добрич. Абе всичко е с мисъл за Народа. Кметът не кара гражданите да гледат дълбочиннно, а иска от тях да се фокусират само върху входа. Кликват и получават един от вариантите на "Град на бойната слава".
За тези, които са забравили, званието "Град на бойната слава", беше присъдено на Добрич този септември. Същото звание беше дадено и на Тутракан. Всъщност редът трябва да е обратен. Тутракан реши, че му се полага да е Град на бойната слава, а Добрич се присъедини към идеята. Като припомняме тези неща обаче, има риск да позагубим червената нишка. Щото излиза, че новата визия означава вход, който има само една характерност и тя не е само наша, но и на Тутракан. Е, вярно, че пише Добрич и някъде надолу се мержелее един герб, ама това е съвсем долу. Пък и това с града, който се слави, че е столица на житницата на България, е било в миналото. За хан Аспарух няма да говорим – той е съвсем  далечен. Сега, като преминеш през входа, вместо някогашния богат и подреден земеделски град, срещу теб ще зейнат траншеи. Визионерство, чертаещо края на едно кметуване.
Гласувайте, моля!