Забележник

Тя е от Добрич, но живее от 20 години в Канада. От 9 години работи в културния отдел на община Съри, провинция Британска Колумбия. Идеята за разговора ни с нея тръгна спонтанно във фейсбук под текст за обраслото и непочистено дере в градския парк на Добрич. От темата за канала минахме на темата за ремонтирания парк, асфалтовите алеи в него и кичозния циментов водопад край езерото. Оказа се, че отвъд океана добричлийката се занимава точно с паркове. Предложихме й да разкаже повече за своята дейност. С удоволствие, отговори нашата сънародничка, ще разкажа всичко едно към едно. Направи обаче уговорката, че смисълът на нейния разказ е да представи друга гледна точка и добри решения, а не да фокусира вниманието върху себе си и да търси евтина популярност. Затова помоли да я упоменем само с инициалите й  – А.К. Изпълняваме нейното желание.

Ето какъв разказ се получи от разговора ни с А.К.:

Изгледът от офиса на А.К., който се намира на 6-ия етаж в сградата на съвета"Живея и работя в община Съри. Това е вторият по големина град след Ванкувър в провинция Британска Колумбия. В този регион има 21 административни единици – общини. Във всяка община има Общински съвет, начело на който стои кмет. Естествено управлението в съвета е разпределено в множество отдели.  Аз работя като асистент в отдел PRC, който се занимава с поддръжка и възстановяване на парковете и културните дейности. В моята община Съри населението е над половин милион души. Територията е голяма, имаме над 300 паркове. Важно е да се знае, че навремето движението Грийнпийс е тръгнало от съседния Ванкувър. Затова при нас нямаш право да отсечеш дори дървото в собствения си двор без разрешение от съвета. Метафорично казано, тук е по-лесно да убиеш човек, отколкото да отсечеш дърво.
В нашия отдел се занимаваме точно с регулацията на тези дейности.  Отговаряме за работата във всички възстановителни центрове – басейни, джакузита, водни пързалки, спа ризорт, както и за всички културни дейности, т.е. всички видове забавления, атракции, фестивали и прочие културни прояви. Правим фестивали на световно ниво с участие на над сто нации, а събитията често са посветени на общочовешки каузи. Но организираме и квартални партита. Така де, организираме всичко – от големи  международни партита до Плакат за голямо парти, закачен на сградата на съвета в Съриквартални. А кварталните партита са, бих казала, емблематични за изграждането на обществото тук. Има специален бюджет в съвета за кварталните партита. Това са нарочни сбирки на хората от квартала, които целят хората да се опознаят и развличат заедно. Гражданите сами решават в кой ден ще стане това, дали ще канят музиканти, какво ще се яде и пие, дали някой ще осигури барбекю и подават молба в съвета. Смисълът на тези събирания е да се формира и развие чувството за принадлежност, т.е., да се изгради мултикултурно общество, в което да бъдат приобщени хората от различни националности. Нещо, което в България е не просто непонятно, но даже звучи кощунствено. Особено като стане дума за цигани. При нас не е така, няма такова разделение. В Канада малцинствата не се изолират, а се приобщават. Тук имам съседи  от Афганистан, Пакистан, Ирак, Иран, отвсякъде. Всички се събираме, правим барбекю, каним музиканти, преди това подаваме заявления в съвета, който одобрява апликацията. А освен че одобрява, съветът ни дава и финансова помощ, за да си подпомогнем партито. Поставят ни обаче условие: Трябва да се съберем, да си направим снимки и да ги пратим в общината. И едва тогава отпускат парите. За тези прояви бюджетът варира от 500 до 1000 долара.  Който иска, доплаща.
Квартално партиКварталните сбирки се провеждат в парковете и всичко се планира предварително. Има общини, в които се налага да се правят резервации, но при нас не е необходимо. Всеки може да ползва обществения парк, но има закони, които трябва да се спазват. Моята задача е да предам на хората инструкциите, с които трябва да се съобразят при провеждане на партито. Те включват не само напътствия, че трябва да си изхвърлиш боклука накрая, ами и да знаеш, че алкохолът е забранен по време на събитието. И нещо много важно – имам право да откажа комуникация, когато хората имат груб и нецивилизован език. 
А изискванията важат за всички. При детските партита например често искат да докарат надуваеми играчки, но преди това трябва да направят задължителна застраховка. Наемаме и млади хора, обикновено студенти, които имат задължението да присъстват и да внимават дали някой няма да се удари. Необходимо е да са там физически. Ако видят, че някое дете не играе както трябва, тези помощник-асистенти са длъжни да говорят с родителя, а той да определи поведението на съответното дете или да го игнорира, за да не е опасно за останалите деца. Имаме си правила – на всеки 12 деца трябва да има 1 ръководител.
Вместо надгробни паметници често хората предпочитат да сложат пейка или възпоменателен надпис на мястото, където починалият обичал да се разхожда. Поддръжката на парковете е нещо сложно и трудоемко. Имаме си специален закон за това, защото парковете са на гърба на данъкоплатеца. Доста от парковете ни представляват естествени площи, които са недокоснати от стотици години, за да се запазят живите организми в тях. Терените са с различна собственост – на общината, на провинцията или на федерално ниво.
В нашия отдел пристигат всички похвали и оплаквания за целия град. Съобщенията са за улични или паркови дървета, за замърсяване, за действия на граждани. Или сигнал, че някъде животинче, патенце да речем, е заседнало и не може да си дръпне крачето. Звънят ни, за да пратим екип, който да го извади.
Принципът на работа е следният: Като получа сигнала, трябва веднага да определя кой е собственикът. След това се предприемат необходимите действия. Срокът за действие по жалбите е различен. Първо се решава степента на неотложност на  проблема. Ако е застрашаващ живота и сигурността на данъкоплатеца, се действа на момента и се праща екип веднага. Защото данъкоплатецът е този, който ни плаща. Ако сигналът не е спешен, се записва и се чака ред. Понякога може да мине и месец.  
Такива къщички за птици трябва да поставят служителите на отделаОсвен че сигнализират за неправилно изхвърлен боклук, хората се обаждат и за похвали и предложения. Например имаме световен парад за спасяване на планетата, а гражданите ни търсят, защото имат идеи. Внимаваме обаче да няма натрупвания или опашки пред офиса и избягваме личния контакт. Приемаме съобщенията основно по телефона, по мейлите или чрез социалната мрежа. Но има и специален човек на рецепцията, който посреща хората, дошли на крака.  
Питаш ме дали имаме асфалтови алеи? Имаме, защото е необходимо да се пращат коли, които да поддържат и обслужват парковете. Всяка част трябва да бъде достъпна за поддържащия персонал. Затова във всеки парк има задължителен паркинг. Караш колата дотам, докъдето има асфалт. После почват горски пътеки. Те са за разходка. Всеки парк се състои от пикници, езера, естествени площи  и културни центрове. И камъкът присъства много. Има естествени камъни, има особени блестящи камъчета и дори полускъпоценни, които си стоят там. Имаме паркове с алеи, направени само от чакъл. Имаме например културен център, който е заобиколен от фигури с камъни. Но подчертавам – природните ресурси са свещени, законите за замърсяване са жестоки и хората пазят.
В Канада има дълго изграждана култура към зеления свят. Тази култура не се формира в училище, както смятат в България. Обществото тук не разчита на училището да им възпитава децата. Има си закони и трябва да възпитаваш Детска площадкамалките в респект към закона. Ако кажа, че няма вандалски прояви и варварщини, ще излъжа. Има ги и тук, но са много рядко. Например бездомници спят в парка, нещо си подложили там... Но при нас действат порядки, които не съществуват в България. Тук е нормално да звъннеш и да съобщиш, че твоят съсед върши нещо нередно. Въпреки че има и злонамерени сигнали, на тях не се гледа като на донос. Ние сме длъжни да проверим. И няма санкция, ако сигналът е фалшив, защото моята гледна точка и твоята са различни. Хората знаят законите, но понякога ги интерпретират неправилно.
Всяка седмица има граждани, които смятат, че ще съдят съвета. Тяхно право е. Наемат адвокати или им пращаме ние адвокати. Ако съветът е виновен, си плаща. За какво ни съдят ли? Ами например има къщи, които граничат с паркове. Духнал силен вятър, дърво от парка паднало до оградата на къщата, или върху покрива и направило нарушение. В този случай пращаме хора да отстранят падналото дърво. Има обаче граждани, които казват: Не, вие ми дължите токлова и толкова пари. Щетата, която се получи е по-голяма от това, което вие казвате.
Всяка къща тук е застрахована по закон. Минималната част се плаща от собственика, а голямата част се поема от застрахователя. В зависимост от пакета, парите са различни. Случва се собственикът да не иска да покрие минималната част и смята, че общината трябва да плати. Общината казва: Ние не сме виновни, това е природно явление, не сме ние причинили вятъра. И започва спор, който се решава в съда.  
Като прочетох твоя текст, в който разказваш как каналите в парка на Добрич зеят открити, реагирах моментално. Вярвай ми, ако при нас има такова нещо, всички, заедно с кмета начело, ще отидем в затвора. Няма да ни оставят да дишаме просто.
Дали при нас каналите минават през парковете ли? Аз лично не съм видяла през парковете в моята община да минават градските канали. Но по принцип, ако случайно това стане в някой район, мястото ще бъде моментално изолирано и защитено, ще бъдат поставени хиляди табели. Защото градският канал е източник на зарази и болести. Това е предпоставка някой да бъде заразен, да бъде разболян от някоя болест. А ако това се случи, този някой ще ни съди и ще бъде обезщетяван, докато е жив."

Бележка: По данни на Уикипедия около 30% от жителите на град Съри не са родени в Канада. Най-голям дял се пада на азиатците, които съставляват над 69% от заселниците.

Парк от естествени площи

Любимото дърво на А.К. в квараталния парк
Закрита зона за по-големи пикници
Парк "Холандия"