Забележник

Когато народът се кефи на суджук, който никога няма да хапне...

Колко малко му трябва на един народ – храниш го с историйка за суджук и той изпада в делириум тременс. Навремето популистките власти в Рим се грижели към зрелищата да има и хляб, щото само с комбинацията от двете получавали необходимата им обществена подкрепа. У нас няма нужда да се грижиш за хляба. Отлична работа върши и сюжетът, в който нито премиерът бил хапнал от суджука, нито пък народът има шанс да го вкуси. Щото в БГ не е важно дали си ял ти, важно е, че друг повече няма да яде. Или поне мисълта за това.
Макар че, ако се взрем в историята, разказана от главния прокурор, малко трудно можем да допуснем, че свидетелите на безчинствата на депутата от Добрич Живко Мартинов ще останат без хлебец. Както знаем, в тези работи си има неписани правила. Хлебецът със суджук се осигурява в дружеска атмосфера. Ходиш на лов с местния депутат, носиш му нещо, или той си иска нещо и срещу щедростта ти дават пост – демек и ти вече можеш да получаваш суджуци. Никой не пречи на тази размяна, щото е важно не какво прави овластеният надолу, а какво отива нагоре.
В нашия случай взаимното удоволствие е продължило пет години. Мартинов си назначавал кадрите, искал си и получавал суджук, градът знаел и приказвал на ушенце, полицията мълчала, окръжният прокурор също. И изведнъж, о небеса, станал пробив и до големия началник стигнало и нещо друго. Нещо, прилично на приятелски огън, щото в една такваз хранителна верига винаги се намират хора, които обичат да хапват повече. Тогава немите свидетели на играта, изведнъж започват да се изказват като герои. Той искаше, ама аз не се поддадох, казал окръжният прокурор, който иначе три години никому не казал за мераците на депутата. Друг пък писал подробни жалби, в които разказал как Мартинов говори от името на премиера Борисов. А полицията от националната сигурност, която до този момент също мълчала, взела нещата в свои ръце и казала на министър-председателя. Той пък дал думата на Цацаров, за да изясни подходящата посока в сюжета. Останалото го видяхме – разказът за суджука предизвика див народен възторг и впрегна мисълта на всички кибици във фейса. "И нито един суджук не е стигнал до премиера", давеха се от щастие нехапналите от мръвката и тапицираха цялата страна със суджуци. Една гигантска енергия на един опиянен от щастие народ, който даде всичко от себе си в името на митичния суджук. Един народ, който отдавна не е в играта, но е доволен, защото някой си Суджук е изпаднал от играта. Един много щастлив народ. Народ, който може да издържи и следващата КТБ.