Забележник

Секретарят Румен Русев и шефката на културния отдел Дияна Борисова самотно поставят венци"Едва десетина души сведоха глави пред паметната плоча на капитан Списаревски", съобщава в събота  радио Добруджа. "Малцина почетоха подвига на капитан Димитър Списаревски", гласи заглавието на Добрич утре също от събота. Към текстовете има и снимки, на които се виждат самотните фигури на секретаря на общината Румен Русев и на директора на Дирекция "Хуманитарни дейности" Дияна Борисова, които оставят цветя пред паметната плоча на авиатора герой. Предисторията на събитието е, че в петък от общината изпратиха съобщение за честването, в което поканиха добричлии да поднесат цветя в строго определен час, защото на 20 декември се навършват 71 години от подвига. Поканата беше придружена с биографични данни за Списаревски и копи-пейст разказ за паметната саможертва. В събота би трябвало да заключим, че добричилии не се интересуват от своите известни съграждани.
В скромната си история Бележник.бг е писал два пъти за Списаревски. И в двата случая поводите бяха протоколни – годишнините от раждането и от подвига на героя. Признаваме, не сме се старали да търсим нови или неработени още информации, а просто да подредим известните данни и да ги поднесем достъпно. Въпреки това и двата текста се радваха на интерес, надминаващ стотици пъти посещението пред паметната плоча. Подобна е статистиката и с всички наши текстове, посветени на исторически личности от Добрич. Факт – съгражданите ни живо се интересуват от своите известни люде, без значение дали става дума за Списаревски, за Адриана Будевска, или за Баба Вида. И очевидно търсят писания за тях във всички сайтове. Но защо посещенията към тези разкази са хиляди, а пък добричлии не ходят организирано да поднасят цветя на годишнини? Ами защото поднасянето на цветя е само елемент от цялостен ритуал и няма как да стане събитие. Винаги можеш да поднесеш цвете и да отдадеш почитта си. Организираното посещение с поднасяне на цветя и венци беше характерно за социализЪма. Тогава ходехме всички и слушахме дълги речи, направени по един и същ тертип, както сегашните информации копи-пейст. После с въздишка на облекчение напускахме "събитието". За щастие, вече и у нас се практикуват много форми, с които се отдава почит на историческа личност. Дали ще бъде атрактивно направен конкурс, дали ще е впечатляващо шествие, дали ще е особен празник или уникален ритуал, заради който родителите ще заведат и децата си, е без значение. Съответната дата ще бъде удостоена с подобаващо внимание. А умният управник би могъл да превърне събитието в туристическа дестинация. За да стане това и в Добрич обаче, трябва да има професионалисти, които да разработят тематичната проява. С чиновници самодейци, които отчитат дейност, а после се жалват, че не са ги зачели, няма как да се получи!