Пресечки

Добрич, 16 декември, неделя Тонове кал, огромни ями, дъжд и машини, които дълбаят нови трапове в кишата, за да стоварят още кал из разорания Добрич. Така изглежда градът ни 8 дни преди Коледа. Причините всички ги знаем – копае се заради водния цикъл. Договорът по прословутия проект беше подписан на 29 декември 2016-та, а за изпълнението му са предвидени 36 месеца. Първата копка (т.е. началото на строителните дейности) бе официално направена на 19 юли 2017-та. Заради сблъсък на интереси в комбинация с множество калинки  близо десет месеца практически дейности нямаше. Както всички видяхме, разкопките започнаха едва тази пролет, а през лятото и есента бяха ударно издълбани, после засипани с пясък и чакъл, улиците на половин Добрич. Калта, естествено, се пренесе из целия град, а през пръсти заринатите ями създадоха денонощна работа на автомобилните работилници.
Вместо да обясни, че не е осигурил достатъчно пари за асфалт, кметът Йорданов излезе с абсурдното твърдение, че преди асфалтирането ямите трябвало да се отъпчат. И започна да тупа топката с най-разнообразни съчинения. Първо заяви, че всички улици по водния цикъл ще бъдат асфалтирани. После редуцира улиците с нов асфалт на "над 20", а накрая се оказа, че бройката не стига и десет, при това ремонтът няма да е на целите улици, а на части от тях. Ако се вярва на последните твърдения, разбира се. Отделно че за нито една от заявените отсечки по "Региони в растеж" няма подписан договор – едни от проектите бяха одобрени едва тия дни, а за "по-напредналите" тепърва ще се провеждат търгове. Въпросните средства пък правителството ги отпуска на всяка община.
Улицата пред болницата в очакване на линейкиГрадоначалникът, който така и не намери други инвестиции, потъна в усещане за историчност и започна да говори пред медиите как водният цикъл е най-мащабният проект на Добрич през последните 70 години. И докато тези величави помисли трайно се настаняваха в кметската глава, градът бе превзет от облаци прах, старата мръсотия бе покрита с нова, а от месец всичко се превърна в кал – дълбока, лепкава и все по-разрастваща се. Шофьорите си потрошиха колите, пешеходците си съсипаха обувките, гневен ропот прокънтя във фейса. Нито народните мъдрости за труд до Димитровден обаче, нито гражданският гняв, нито разразилите се виелици, нито последвалите валежи, нищо, оказа се, не е в състояние да спре дейностите по водния цикъл. Посред зима бяха отворени нови ями, а пред блоковете зейнаха още по-големи трапове.
Защо, докато светът се готви за Коледа и Нова година, в Добрич водният цикъл не спира и трупа планини от кал ли? Ами заради усещането за историчност. Другите може да се готвят за празниците, ама един Данчо се готви за нов мандат. С цената на всичко!