Пресечки

20 дни вървят преговорите в Крайова, после идва свободата

Тръбач възвестява свободата Снимки: Архив ГИПСЪНТръбач възвестява свободата Снимки: Архив ГИПСЪН"Обичаме да казваме, че сме силни на бойното поле, но сме слаби в дипломацията. Събитията от 1940 г. в Крайова опровергават това", разказва историкът Радослав Симеонов, уредник в музея на Добрич.
За 20-те дни преговори с Румъния българската дипломация успява по един брилянтен начин да си изиграе картите и да върне по мирен и безкръвен път Южна Добруджа в пределите на България.
Козовете на нашите са толкова силни, че и 4-те велики сили - Хитлер, Мусолини, Чърчил и Сталин, подчертават, че българските искания са справедливи. А освободеното от 25-годишна румънска окупация население на Южна Добруджа ликува.
Всъщност Северна остава в пределите на Румъния още през 1878-а по силата на Санстефанския мирен договор. След Ньойския договор от 1919-а и Южна Добруджа попада под румънска окупация. Забранен е българският език, 1/3 от имотите на добруджанските земевладелци са отнети и дадени на румънските колонисти. Те са романизовано население, преселено от Тесалия и Македония и заселено в Южна Добруджа около 1925 г. Наричат ги цинцари или куцовласи.
Малко известен е фактът, че връщането на Южна Добруджа става най-вече със съдействието на Хитлер. Той бил заинтерсован да изглади отношенията между своите потенциални съюзници, като бъде решен спорният въпрос между България и Румъния, разказва Симеонов.
Преговорите между двете държави започват на 19 август. Ръководител на нашата делегация в Крайова е дипломатът Светослав Паменов, активно участва и външният министър Иван Попов. Отначало разговорите вървят трудно.
Румънците искат големи компенсации, настояват Балчик и Силистра да останат техни, защото на едното място е заровено сърцето на кралица Мария, а другият град е на Дунав. Имало е наши политици, които загубили търпение и призовали цар Борис III армията да бъде задействана. Царят обаче охлажда тези мераци.
След изтощителни преговори на 7 септември 1940 г. Крайовският договор е подписан и на България се връщат 7700 кв. км земя.
България се задължава да изплати 1 млрд. леи на Румъния. Нашите банкери обаче правят хитра операция. Скоро настъпва срив и румънската валута почва да се обезценява.
България изчаква румънските леи да девалвират, тогава ги купува и дава на северната съседка. Дни след споразумението в Южна Добруджа влизат българските войски. Това става в 3 зони, на 3 периода - в Тутракан и Балчик посрещат армията на 21 септември, в Добрич - на 25 септеври, а в Силистра - на 1 октомври. Две седмици преди това обаче в градовете пристигат български администратори, които приемат властта от румънските.
Цялата ни държава е мобилизирана за връщането на територията и обезпечаването на преселниците. За кратки срокове се описват имотите от двете страни и се прави размяна. В Добруджа се изпращат учителски, чиновнически и военни кадри. Специалисти са командировани от цялата страна, защото нито в Добрич, нито в Силистра има обучени хора, които да поемат постовете. Първите месеци Южна Добруджа е управлявана от специално назначения генерал-губернатор Георги Попов.
След войската в Добричко и Силистренско пристигат преселниците. Хората от Севера идват с кораби, с влак или с каруци. Настаняват ги в къщите на куцовласите. Често стаите са с изпочупени от предишните собственици врати и прозорци. Нашите затулват отворите с черги и така изкарват зимата.
Идването на преселниците съживява областта. След Първата световна война там има огромна емиграция. През 1940 г. обаче селата в Добруджа се напълват с хора, а България става единствената държава, която по време на Втората световна излиза с разширена територия.

Коментари  

0 #1 Български офицер 07-02-2017 10:08
ВЕЧНА СЛАВА , ЧЕСТ и ПАЕМЕТ на Н.В. БОРИСЪ III - Царь " Освободителъ " и "Обединителъ " !
ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРСКАТА ВОЙСКА !

СМЪРТ на КОМУНИЗМА !
Цитиране