Пресечки

Старите пощенските кутии  стърчат все по-ненужни в днешно време. Грозни, очукани, неугледни, те поглъщат основно рекламни брошури и детайлизирани сметки от мобилните оператори. Не че писмата са станали маловажни и непотребни. Просто общуването чрез есемеси,  имейли и скайп отдавна е изместило кореспонденцията чрез хартия.
А защо е толкова важна фразата "Нито ден без ред", можем да си припомним на 9 октомври, когато светът засвидетелства уважението си към епистоларния жанр и обявява деня за Световен ден на пощите. Датата е отбелязана за първи път през 1874 година. Тогава договор от Берн превръща лабиринта на световните пощенски услуги в единна територия.
Истинският епистоларен жанр е роден в късната античност. За държавниците в древна Гърция и древен Рим кореспонденцията е част от управленския арсенал. За философите и писателите обаче общуването чрез писма е специално интимно творчество, което носи белезите на художествено произведение.
Поверителни и съвършено лични, старомодни писма с развълнуван почерк, допускащ задраскване и поправяне, което разчувства, се съхраняват в териториалния архив на Добрич. Личният фонд на журналиста Йордан Дачев е сред тези, които пазят оригинални писмени свидетелства.
Валери Петров  пише до Дачев на  5 февруари 1962 година:  
"Радвам се много, че вашият театър е останал с хубави впечатления при прочита на моята пиеса. Надявам се, че и публиката на вашия град ще посрещне добре бъдещата постановка. Питате ме за творческите ми планове. Аз съм от тези, които не смеят да говорят много за бъдещето. Сега за сега завършваме един филм по мой сценарий – "Слънцето и сянката" с режисьор Рангел Вълчанов, а не след много ще излязат в една книга поемите, които съм написал досега. Пиша стихове – тях, въпреки всичко смятам за главното в своето творчество. Всичко това изглежда разхвърляно, но в пиесата, и във филма, и в стиховете, аз се старая да следвам една линия, диреща някакво ново звучене."
Поетесата Дора Габе  изпраща своя плик  от София до Добрич на 1 април 1968 година:
"Питате: какво е дала Добруджа на мен като българска поетеса. Отговарям: дала ми е много, толкова много, че не ми е възможно да изброя всичко. А може би дори не съзнавам всичко. Най-първо ми е дала любов към земята, към черната топла  пръст, на която са стъпвали моите детски крачета. Дала ми е любов към труда, от който майка ми и баща ми са ни изхранвали и са ни учили на труд. Добруджа е влязла в кръвта ми и в моя дух. Аз я нося винаги със себе си… С поздрав! Дора Габе".
Ето как съпругата на певеца на Добруджа Йордан Йовков – Деспина, отговаря на журналиста  на 12 декември 1959 година:
"Любезни Дачев,
Благодаря  най-сърдечно  за снимката и вестниците. Зарадва ме статията Ви, дето с малко, но верни и топли думи изразявате Вашето хубаво чувство към творчеството на     Йовков.
През лятото навярно ще посетя Толбухин, тогава ще се видим и поговорим с Вас. Ще отида и в Генерал Тошево, дето Йовковият паметник винаги ще ме привлича, ще посетя Йовково, дето селяните искат да се постави възпоменателна плоча в двора на Йовковата къща. Сърдечен поздрав: Деспина Йовкова"