Старата жп гара в Добрич възпята от Йовков, по-късно от нея тръгва Добричката епопея
"Всички бяха вече на гарата. Тренът беше готов и голямата машина, окичена със зеленина, пухтеше и изхвърляше бяла пара. Запасните от селата, които имаха малко изпращачи, бяха изпълнили вече трена, и не само отвътре, но и отвън, по платформите и покривите на вагоните. Същинско море от хора заливаше целия перон и околността на гарата. Откъслечни разговори, викове, плач, хиляди заръки – това се чуваше навсякъде." Така Йордан Йовков описва в разказа "Последна радост" вълненията, обхванали гражданите след избухването на Първата балканска война. Сред множеството на гарата в Добрич са и героите на Йовков – колоритните добричлии Люцкан, Рачо Самсара, дядо Слави. Техният мирен и идиличен живот обаче е прекъснат, защото е започнала войната.
Много войни е видяла оттогава 108-годишната вече сграда на жп гарата в Добрич, много паметни събития са станали в знаковата постройка, отдавна обявена за паметник на културата. Четири години след описаната от Йовков сцена, през септември 1916-та година румънците извършват едно от най-големите зверства. Пет дни преди България официално да обяви война на Румъния, румънските власти в Добрич предприемат престъпна акция. В дома на префекта Джорджеску се събират градската управа и командващият дислоцираните в града румънски армейски части генерал Ариреску. Властниците решават да арестуват над 250 видни български граждани и така да обезглавят градския елит. Тръгва страшен лов на хора. Гражданите са арестувани в заведенията или направо от улицата. Тези, които се опитват да се скрият, са измъквани насила от мазета и тавани. Задържаните са откарани в закрити файтони – едни са хвърлени в затвора, други са отведени на гарата и в казармите, където са малтретирани и смазани от бой. След изстъпленията румънците бягат, а добричлии се натъкват на ужасяваща гледка. Едни от труповете са със смачкани черепи, други са скалпирани, с изтръгнати нокти и насечени със саблени удари. Стените и подовете на помещенията са оплискани в кръв.
"Няма населено място, гдето да няма убити или завлечени. От гр. Добрич имам имената на 57 граждани, убити в затвора, на гарата и в казармата, в момента, когато разбитите войски са напущали града", телеграфира Л. Харизанов, военен кореспондент при щаба на III-та българска армия. Съобщава, че при отстъплението румънците завлекли като заложници, неизвестно и досега къде, 83 първенци, между които бивши народни представители, аптекари, кметове, чиновници, делегатът на Българската Народна Банка, ходжи, учители и търговци.
Когато на 4-ти септември оглавяваният от генерал Кантарджиев авангард на Варненския полк влиза в Добрич, камбаните на църквите започват да бият тържествено, а ходжите възвестяват от минаретата свободата. Радостта обаче е краткотрайна. Откъм северната страна на града се чува пушечна стрелба. Неприятелят, предвождан от руския генерал Зайончковский, атакува откъм панаира. Преди да хвърли войниците си в битка, генерал Кантарджиев ги води да видят обезобразените трупове на гарата. Така започва Добричката епопея, в която загиват 1053-ма български бойци. В трите кървави дни гарата се оказва единствената връзка със света – там пристигат още войски, разтоварват се продоволствия. Но подкреплението е малобройно, а противникът многочислен. Тогава храбрите граждани на Добрич сформират местно опълчение и се сражават заедно с войниците на фронта. След епичната битка телата на 53-ма от съсечените на гарата са погребани във Военното гробище.
През есента на 1940-та година, след подписването на Крайовската спогодба, перонът на гарата в Добрич се оказва първата българска земя, на която стъпват преселниците от Северна Добруджа.
През 1990 година е построена нова гара в Добрич. А красивата стара сграда, ням свидетел на толкова много исторически събития, започва да пустее и да се руши.
Емблематичната за Добрич постройка в момента е с избити прозорци и врати и осеяна с боклуци. За щастие конструкцията е здрава. Тъй като миналата година там се заселили клошари, на зеещите отвори са сложени железни решетки. А теренът наоколо е на път да стане непроходима джунгла. Според живеещи наблизо мястото вечер става наркосборище.
Много войни е видяла оттогава 108-годишната вече сграда на жп гарата в Добрич, много паметни събития са станали в знаковата постройка, отдавна обявена за паметник на културата. Четири години след описаната от Йовков сцена, през септември 1916-та година румънците извършват едно от най-големите зверства. Пет дни преди България официално да обяви война на Румъния, румънските власти в Добрич предприемат престъпна акция. В дома на префекта Джорджеску се събират градската управа и командващият дислоцираните в града румънски армейски части генерал Ариреску. Властниците решават да арестуват над 250 видни български граждани и така да обезглавят градския елит. Тръгва страшен лов на хора. Гражданите са арестувани в заведенията или направо от улицата. Тези, които се опитват да се скрият, са измъквани насила от мазета и тавани. Задържаните са откарани в закрити файтони – едни са хвърлени в затвора, други са отведени на гарата и в казармите, където са малтретирани и смазани от бой. След изстъпленията румънците бягат, а добричлии се натъкват на ужасяваща гледка. Едни от труповете са със смачкани черепи, други са скалпирани, с изтръгнати нокти и насечени със саблени удари. Стените и подовете на помещенията са оплискани в кръв.
"Няма населено място, гдето да няма убити или завлечени. От гр. Добрич имам имената на 57 граждани, убити в затвора, на гарата и в казармата, в момента, когато разбитите войски са напущали града", телеграфира Л. Харизанов, военен кореспондент при щаба на III-та българска армия. Съобщава, че при отстъплението румънците завлекли като заложници, неизвестно и досега къде, 83 първенци, между които бивши народни представители, аптекари, кметове, чиновници, делегатът на Българската Народна Банка, ходжи, учители и търговци.
Когато на 4-ти септември оглавяваният от генерал Кантарджиев авангард на Варненския полк влиза в Добрич, камбаните на църквите започват да бият тържествено, а ходжите възвестяват от минаретата свободата. Радостта обаче е краткотрайна. Откъм северната страна на града се чува пушечна стрелба. Неприятелят, предвождан от руския генерал Зайончковский, атакува откъм панаира. Преди да хвърли войниците си в битка, генерал Кантарджиев ги води да видят обезобразените трупове на гарата. Така започва Добричката епопея, в която загиват 1053-ма български бойци. В трите кървави дни гарата се оказва единствената връзка със света – там пристигат още войски, разтоварват се продоволствия. Но подкреплението е малобройно, а противникът многочислен. Тогава храбрите граждани на Добрич сформират местно опълчение и се сражават заедно с войниците на фронта. След епичната битка телата на 53-ма от съсечените на гарата са погребани във Военното гробище.
През есента на 1940-та година, след подписването на Крайовската спогодба, перонът на гарата в Добрич се оказва първата българска земя, на която стъпват преселниците от Северна Добруджа.
През 1990 година е построена нова гара в Добрич. А красивата стара сграда, ням свидетел на толкова много исторически събития, започва да пустее и да се руши.
Емблематичната за Добрич постройка в момента е с избити прозорци и врати и осеяна с боклуци. За щастие конструкцията е здрава. Тъй като миналата година там се заселили клошари, на зеещите отвори са сложени железни решетки. А теренът наоколо е на път да стане непроходима джунгла. Според живеещи наблизо мястото вечер става наркосборище.
Добавете коментар