Лъжовните звезди на властта оставят хората насред пустинята
Пацов наблюдава властта отблизо като журналист в "Работническо дело", "Вечерни новини" и "Народна младеж". Воден от амбицията да е сред първите чуждестранни кореспонденти в Чернобил, той се озовава там 20 дни след аварията през 1986 г. Българската преса публикува откъслечни негови съобщения, но агенции като Ройтерс пускат пълните му текстове. Журналистът се вълнува от възродителния процес, има наблюдения и от смяната на имената в средите на българомохамеданите през 1972-73 г. Скришом пише натрупаните впечатления за упражняването на властта. Събира в сборни литературни образи чертите на реални личности. Героите му Ешкенази – баща и син отразяват участието на евреите в антифашистката борба и във формирането на българската интелигенция. Преименуването на етническите турци се превръща в един от драматично пресъздадените моменти. Романът е завършен пет месеца преди промените от 1989 година, но не излиза като дисидентска книга. Двадесет и пет години по-късно писателят споделя убеждението, че човек може да деградира в условията на която и да е власт. Неговият герой, партиен ръководител на окръжен център, се оказва по-нравствен от тези, които се разпореждат днес в България. Стремежът татковината да бъде превърната в ТАТОвина продължава да застрашава свободата и достойнството на българина, отбелязва Пацов.
В анотация на корицата авторът пише: "Това е книга за властта – най-агресивната среда за човешките добродетели. Мотивът ми бе да разкажа за свирепата демагогия, за личностната и обществената деформация по онова време. Социализмът си отиде, но на негово място дойде мътната вода на прехода, през която и досега не сме намерили брод. Демагогията стана още по-свирепа, властниците – още по-деспотични и продажни, обществото ни затъна в невежество и немотия, в политически ежби и далавери."
"Късно открих автора. Късно но завинаги, защото "Петелът кълве звездите", "Лъжикерван", "Единаци" и "Мравучки", въобще всички достолепни книги, които е написал този достолепен човек, вече стоят в библиотеката ми", споделя бардът Гриша Трифонов.
Йото Пацов е роден на 28.12.1949 г. в семейството на журналиста от БТА Христо Пацов. Първите публикации на Йото датират от 60-те години. Постепенно той се увлича от фотографията, пътешествията, лова и риболова. Прекосява Индия със стотина долара в джоба - на автостоп, с камила, качен на гърба на слон. През 70-те ловува многократно с Дончо Цончев и Георги Черкелов, епизодично – с Емилиян Станев, Йордан Радичков, Мирон Иванов, Марко Семов. Сред произведенията на Пацов са: "Пръчка от леска", "Перо от гарван", "Единаци", "Великите учители", "Чудото с българина".
Добавете коментар