Новини

Бедо Манукян15-20 минути аплодисменти за незабравимия приятел Бедо Манукян. Така художникът Гаро Мурадян описа изпращането на режисьора до вечния му дом. Опелото бе отслужено  днес в Арменската църква в София. Въпреки пандемията десетки приятели отидоха да се сбогуват с артистичния мъдрец. "След прощалните речи Астор се обърна към присъстващите и подкани за аплодисименти. Ръкопляскането беше внушително и дълго, много дълго", разказа братовчедът Гаро Мурадян. Сподели, че волята на Бедо е прахът от урната му да бъде разпръснат край Балчик.
Бедо Манукян е роден на 14 декември 1947 г. в София в семейството на оперетните актьори Сета и Шаварш Манукян. През 66-та фамилията емигрира в Лос Анжелис. ,В първите години младежът е общ работник, вдига тежки чували и зарежда конвейер. "Бях на 19 години и ходех на работа с една много стара кола, която всеки момент можеше да се разпадне", спомня си той. На една бензиностанция често чувал от собственика: "Абе, ти що не се върнеш оттам, откъдето си дошъл!".  По това време още не владеел добре езика, затова отворил речника и се подготвил. После изчакал оня пак да се заяде и изстрелял: "Ако твоят пъпчив Рузвелт не ни беше продал в Ялта на Сталин, сега нямаше да се налага да ти гледам грозната физиономия!"  Бензинаджията направо блокирал. И оттогава го обслужвал безмълвно.
След 3-4 години лишения Бедо записва в UCLA (Калифорнийския  университет за киноизкуство). Времената са бурни, върви хипи движението, младите протестират срещу догмите и предразсъдъците. Бедо е винаги във вихъра. Той е един от хилядите участници във фестивала в Удсток, личен познат е на Джанис Джоплин. Докато следва, създава първия клип. Много доволен от творението си, той застава пред Академичната комисия. Професорите обаче са силно скандализирани. "Казаха, че съм престъпил всякакви табута в киното, защото съм подчинил картината на музиката", спомня си Манукян. Изхвърлят го от университета. Бедо обаче дава факултетната комисия на съд, привежда параграф от правилника за свободата на словото и печели първата съдебна битка в историята на висшето училище. Оттогава колегите му го наричат Биг Бен.
Красивите студентски времена обаче свършват и Бедо дълги години работи в Холивуд като призрак – друг се подписва под неговия труд. Формалният повод е, че не е член на синдиката на кинаджиите. Истинската причина обаче е в невероятната цедка, която американците слагат пред чужденците, дръзнали да правят кариера в Меката на киното. След дълги битки Бедо успява да спечели правото си на автор.
За първи път се завръща в Бългаpия пpез демократичната 1991 г. Пристига у нас, като копродуцент на филма "Леблебии" (Chickpeas). Лентата е хумористичен разказ за живота на арменците в Холивуд. Когато вижда отново България, разбира колко много му липсва родината. През 2005-та идва отново. Точно тогава Франсис Форд Копола снима в Румъния филма "Младост без младост". Предстоят снимки на епизоди в Малта и холивудският майстор пита своя художник къде ще намерят малтийски декори.  На четири часа на юг от Констанца, бил отговорът. Дни по-късно Копола пристига инкогнито в Двореца на румънската кралица край Балчик. Мястото му харесва и той пита своята Копола и Манукян в Балчикпродуцентка: "Кого имаме в България?" Там е Манукян, казва тя. И Бедо е поканен да представлява Копола в нашата родина. Когато колегите му от Щатите научават, започват да пишат имейли. "Ама как успя да се вредиш? Та ти работиш с Майстора!" Отговорът към всички е лаконичен: "Вие сте в погрешната страна!"
През 2006-та Бедо се завърна завинаги в България. Занимаваше се с адаптиране на литуратурни произведения към големия екран. През октомври тази година коварният Ковид го нападна в гръб, прекърши живота му за няколко дни и разби всичките му творчески планове. А той тъкмо монтираше лентата "Леблебии", за да я пригоди към големия екран.
Бедо Манукан беше страстен ценител на човешката красота, обожаваше творческото начало у човека. Талантлив, мъдър, лъчезарен. Обичаше да носи радост. Беше винаги зареден със стотици вицове, които разказваше, за да усмихва хората. На 27 октомври ни напусна един много голям благородник.
Почивай в мир, скъпи приятелю!