Забележник

За Левски – или добро, или всичко

На 142-рата годишнина от гибелта на Апостола, личността на Васил Левски е може би една от малкото, която обединява българите. Всички го почитаме, възхищаваме му се, цитираме го, смятаме, че трябва да бъде провъзгласен за светец. Канонът е обсебил цялото общество. Портретът на Левски стои над главите на всички сегашни управници, ултрасите непрекъснато разнасят лика на Апостола на свободата. 
Преди два-три дни имаше и премиера на филма "Дякон Левски" с режисьор  и сценарист Максим Генчев. Четиричасов филм, който не съм гледала. С облекчение прочетох в рекламите, че това е опит да бъде представено човешкото лице на Васил Кунчев, че лентата не е захаросана. Снощи обаче чух режисьора да говори по "Хоризонт". Оказа се, че сценарият на 4-часовия филм е написан за двайсетина дни. Стана ясно, че героят на Генчев псува, макар че според историческите свидетелства Левски не можел да псува. На въпрос на водещия как си обяснява множеството негативни коментари за лентата, режисьорът Максим Генчев отговори:
"Тия, които приказват, са никои.  Виж, ако Бертолучи не го хареса, тогава ще приема, че филмът не е добър..."