Забележник

Пак наградиха филм буламач, който представял туризма в Добруджа

Когато объркаш кисело мляко с кисело зеле, поръсиш обилно със сол и омесиш всичко това с много мед, се получава буламач. Когато забъркаш картинки от Добруджа с фрази, които нямат общо с картинките, и омесиш всичко това с маршова музика, се получава клип, който е награден на фестивала във Велико Търново.
Отличеното клипче се казва: "Пъстрото лице на Добруджа – на границата между две епохи", а фестивалът е определен като Международен фестивал на туристическия филм "На източния бряг на Европа".
Ако някой още не се е сетил, подсказваме – става дума за оня неграмотен туристически проект, наречен "Пъстрото лице на Добруджа", който беше направен от община Добрич през 2013-та година срещу половин милион лева. А тази година, между 14-ти и 17-ти април, във Велико Търново се провело 12-тото издание на горепосочения фестивал. Като разгледало 48-те най-добри туристически филми, правени през последните три години, 8-членното жури наградило добруджанското 5-минутно клипче в категория "Вяра и традиции", пише в прессъобщението. Не е ясно кой е преценил, че това са най-добрите туристически филми, но пък става ясно, че рекламната лента е предназначена за туристи – т.е. клипчето трябва да разкаже на чужденците за Добруджа и да разкрие кое е уникалното в нея, заради което си струва да я посетиш.
Объркването за горкия турист обаче тръгва още от заглавието, което гласи:  "Пъстрото лице на Добруджа – на границата между две епохи". Как този непредубеден чуждоземец ще схване метафората, че регионът, който не познава, има пъстро лице и ще разположи това лице между две епохи, можем само да гадаем. Допускаме, че всичко е обяснено в клипчето, но...
Филмчето започва с едни градски кадри от птичи поглед, а дикторът бодро ни обяснява: "Добре дошли в Златна Добруджа – житницата на България!" Вместо необятни житни поля и богата реколта виждаме парк, а след него паметник. И само ние си знаем, че това е паметникът на хан Аспарух. "Земя с неповторима култура, история и природа", казва гласът от екрана, но вместо култура, история и природа зрителят пак вижда паметници. После, без въобще да поясни, че влизаме в град Добрич, който е сърцето на Добруджа и е еди какъв си, дикторът съобщава, че в град Добрич се намира  един от стоте национални туристически обекта – дом-паметник "Йордан Йовков". Отдолу пък върви надпис, че там има уникална експозиция за мъдрия мълчаливец Йовков. Всичко това на фона тържествена, химнична музика.
За части от секундата камерата се спира на някаква табела. Зрителят се опитва да я прочете, но табелата  светкавично изчезва. "В уюта и тишината на Етнографската къща", изрича гласът, но вместо тишина и уют гърми победен марш. Показват ни  чардак, на който девойчета в шопски (б.а. недобруджански) носии трупат черги. Разконцентрацията е пълна. Но това очевидно не е достатъчно на авторите и те са монтирали малко личице на момиченце до чергите. После личицето е наредено горе, после идват дубли с момиченца, заснети под странен ъгъл. Очите им са полузатворени по неизвестна причина. Следва кадър с момиченце, което си връзва цървула. Музиката, разбира се не фолклорен мотив от региона, а въпросният тържествен марш. Което веднага ни подсеща, че не бива да търсим смисъл в дублите. Просто монтажистът ги е рязал в  ритъма на марша. Раз-два – кръц – черги, раз-два – кръц – момиченце...
"Духът на някогашния многолик и пъстър Добрич", изрича дикторът, а камерата показва царевични кочани, манекени в носии, грамофон, пиано и виенска мебел. "Ще видите красотата на съхранената българска традиция", убеждава гласът, а на екрана се виждат джезвета и кристални сервизи. Маршът продължава да гърми, но кадрите се сменят –вече сме стигнали до стенописите в църквата "Свети Георги". Изведнъж маршът преминава в "Мистерията на български гласове", а камерата почва да броди по площада на Добрич и стига до сградата на художествената галерия, която според диктора е част от културното наследство на Добрич. Очевидно експозицията вътре просто е някакъв бонус към сградата.
После пак виждаме кадрите с момиченца в носии, но след тях ни показват море. От което пък следва да се подразбира, че втората половина от клипчето е посветена на Балчик. Кадрите са също толкова неграмотно монтирани, а зрителят така и не научава, че Балчик се намира близо до Добрич. "Потопете се в света на старото възрожденско училище в Балчик!", зове гласът от екрана и се редуват картинки със стари чинове и манекени, до които има звънец. Дали чужденецът ще вдене всичко това, е въпрос с повишена трудност. Още повече, че след нашето Възраждане следват кадри от Двореца край Балчик. Авторите поясняват, че това е дворецът на румънската кралица Мария и показват кадри от... съвременна сватба. "Почувствайте полъха от една необикновена любов!", настоява дикторът. Ботаническата градина, Мелницата, винарната, химнопеене. "Добруджа ви очаква!", обявява тържествено гласът, а камерата ни показва стенопис от... Боянската църква, от Казанлъшката гробница, от Мадарския конник и от Несебър.
Но на журито всичко това не му изглежда шизофренно. Следва поредна награда. Завеса няма.

* Преди две години, на 10-тото издание на същия фестивал във ВеликоТърново,  беше награден имиджовия клип на авторите, който имаше заглавие " Пъстрото лице на Добруджа – природа, красота история". Клипчето се състоеше от същите кадри, пак така монтирани безидейно, но в друг непорядък.