Пресечки

Къде е кръстопътят, на който е възникнал Добрич?

Площад "Тракийски" през миналия векПлощад "Тракийски" през миналия векНяма кореняк добричлия, който да не знае, че Добрич е възникнал върху древен кръстопът. Старите хора разказват, че става дума за пространство, в което се пресичат пътищата Варна – Кюстенджа и Силистра – Балчик. А според легенда, записана от краеведа Данаил Бекяров, основателят на града Хаджи-оглу бил търговец, който се заселил на възловото място и започнал да продава катран на керванджиите. После се хванал да прекупува селскостопански стоки, забогатял много и разгърнал широка строителна дейност – построил първата джамия, къщи, складове и така се разраснал градът.
Къде обаче се е намирало това стратегическо място, което, комбинирано с търговски нюх, се оказало златоносно? И дали още съществува, или отдавна е заличено и забравено? Както е била съзнателно заличена и забравена славната история на града ни. Опитахме да открием кръстовището, като съпоставим  множество архивни източници. 
Всички историци са единодушни, че Хаджи-оглу Пазарджик, както е турското име на Добрич, е бил изграден на прекия път Цариград – Одрин – Карнобат – Провадия към Дунав – Молдавия и Украйна. Става дума за древен път, по който непрекъснато пъплели кервани, натоварени с цариградски стоки. След като възниква селището, по маршрута започват да минават и пощенски коли, и военни колони. 
Бегли факти за мястото ни дава лаконичната бележка на полския посланик Отвиновски. През  1557 г., на връщане от Цариград дипломатът спира, за да пренощува и записва в своя в дневник: "На 4 август спахме в градеца Пазарджик." Така разбираме, че селището вече е станало достатъчно важна пътна станция, в която има изградени ханове. Но все още говорим за малко селище, пазарче (пазар плюс умалителен суфикс -джик). 
Конкретни данни за кръстопътя, на който е изградено градчето, се съдържат в един препис на ферман от султан Осман Втори. В документа от 1620 г. османският учен-енциклопедист Кятиб Челеби пише: "Хаджи-оглу Пазаръ е град кадалък в Добруджа,далеч на един преход от морето и на два прехода от Дунава." Очертанието е недвусмислено – от селището до Дунава пътят е два пъти по-голям, отколкото е до морето. Точно както са разстоянията Добрич – Силистра и Добрич – Балчик. А градчето вече е станало голям пазар и наставката -джик е изчезнала от името му.
33 години по-късно, през февруари 1653-та, Хаджи-оглу Пазаръ е посетен от османския пътешественик, поет и историк Евлия Челеби. Той разказва, че градът е изграден върху хълм, не е крепост и е открит. Наброявал около 2000 къщи, повечето покрити с керемиди, а една част от тях имали дъсчени покриви. Пътешественикът рисува града като оживено търговско-занаятчийско средище, в което има три хана и двеста дюкяна. В центъра на селището Челеби видял "един търговски бедестен гивгирен с две големи врати и дюкяни, благодарение на които градецът е прочут." Бедестенът представлявал покрит пазар, в който били приютени сто дюкяна. Шадрафанският площадШадрафанският площадВъоръжена стража охранявала сградата,  защото мястото неведнъж било обект на черкезки и татарски шайки. Но още тогава "на един голям площад в центъра, един път в седмицата се събират хиляди селяни, които продават стоките си".
Описанието на Евлия Челеби дава съвсем конкретни жокери. Търсим кръстовище, край което са построени ханове, а до тях, около един голям площад, е организирана чаршия с оживена търговска дейност.
Обръщаме се към Веселина Малчева, съхранила в книги миналото на стария Добрич. "Центърът на някогашната чаршия бил Шадрафанският площад, днешен площад "Свобода", пише краеведът. На изток от чаршията пък се ширел  прочутият градски безистен с 200 дюкянчета и множество работилници. През центъра на Добрич минавала главната търговска улица, която през миналия век носела името  "Варненска", защото е разположена на пътя за Варна. Днес тя се казва "25 септември". Къде обаче се е намирало търсеното от нас възлово кръстовище? То трябва да е близо до чаршията и да е заобиколено от ханове. Отговорът отново го откриваме в текстовете на Веселина Малчева. "В края на търговската улица започва площад "Тракийски" – портата на индустриалната зона в Добрич. От северната страна се редуват трите големи хана, останали още от турско време – хан "Тракийски", със собственик ЙорданТракийски, чието име днес е дадено на площадчето пред хана, хан "Дурбалийски" на Въльо Стоев и хан "Добромирски" на Иван Малчев." Три хана един до друг, построени на кръстовище, в което се пресичат пътищата за морето и Дунава, и което сочи към Варна от едната страна и към Кюстенджа от другата. Съвпаденията с някогашния площад "Тракийски" са твърде много. Въпреки, че от 40 години главната улица е пешеходна, а от 20-ина лета е запушена с магазини. Но "О, времена, о, нрави!", както е казал Цицерон.
Възможно ли е на "Тракийски" да е останал все пак някакъв знак от древните събития? Проверката на място разкри само следи от яка урбанизация – жилищни блокове опасват отвсякъде възловия кръстопът. Изключение прави единствено площта, на която преди са се намирали трите хана. Там сега се издига модерна търговско-административна сграда, а надписът на фасадата "Бизнес център", подсказва недвусмислено, че древната традиция е продължена. Дали собственикът на имота има връзка с някой от наследниците на древните ханища? О, не, никаква връзка. Собственик е международен инвестиционен фонд, казва управителят на На мястото на трите хана се издига модерен бизнес центърНа мястото на трите хана се издига модерен бизнес центърбизнесцентъра Миглена Тодорова. Тя признава, че за първи път чува за славното минало на мястото. Сеща се обаче за други истории, разказани ѝ от строителя на комплекса. Като започнали да копаят, се появил един възрастен мъж и попитал: Момчета, тук ли ще копаете? Да, тук ще копаем, дядо, отговорили строителите. Тук има злато, рекъл загадъчно старецът и си тръгнал. На другия ден дошъл друг мъж, също много възрастен, и отново обявил, че на мястото има заровено злато. Като го поразпитали, се оказало, че навремето там е била къщата на известен доктор. И тръгнало предание, че е заровил в основите имане. Много дълбоки основи изкопали строителите, но нищо не открили. Скоро след възрастните на обекта се появили хора от музея. Заявили, че строежът трябва да бъде спрян, защото имали основателни съмнения да мислят, че под него се намира античен пласт. Не са открити обаче никакви  доказателства в подкрепа на твърдението и градежът продължава.
Всъщност на стотина метра от бизнесцентъра действително се намира древен паметник на културата – римската баня. Смята се, че тя е функционирала през втората половина на 3 век и първата част на 4 век, по времето, когато Скития (днешна Добруджа) е част от Римската империя. За съжаление години наред паметникът стои  занемарен и неподдържан.  Наличието му обаче е поредно доказателство, че кръстовището на „Тракийски” някога е било древен кръстопът, в който са се пресичали много съдби, много народи са се заселвали край него, разигравали са се важни събития. Докато се превърне в мястото, където е  затуптяло сърцето на Добрич.