Лайф

Впечатляващата жена Дора Габе

Годината е 1981-ва. Тогава работех в съвета за култура и ме пратиха в София да поканя поетесата Дора Габе за поредното тържество по случай годишнината на Йовков. Имахме предварителна информация, че не се чувства много добре, но по традиция трябваше да отправим покана за участието ѝ. Летях със самолета, което в ония времена не беше някакъв лукс. Дотогава бях виждал Дора Габе само на официални събития. Мислех, че срещата ще приключи набързо и тогава София ме очаква. Бях вече уговорил куп срещи с приятели...
Някъде към 11 часа бях вече до дома ѝ срещу тогавашното кино "Дружба", май сега е "Одеон", с голям букет рози. Звъня на вратата, появи се една дама, която се оказа нейната секретарка. Обясних ѝ за какво става дума и жената с известно съмнение в гласа обеща да попита дали ще имам възможността да се срещна с поетесата. Не се наложи. Някъде от стаите се разнесе гласа на Дора Габе: "Щом е от Добруджа, ще го приема!"
"Чак пък прием", помислих си малко скептично, но само след секунди бях наказан заради тази си скептичност. Влязох в хола и веднага спрях поразен – отсреща имаше голям портрет в цял ръст на Боян Пенев, а по стените – десетки фотографии на Дора Габе с лица, които познавах от тогавашните учебници по литература – Йовков, Яворов, Елин Пелин и т.н. В стаята витаеше такъв аристократизъм, че не посмях дори да седна.  Изчаках няколко минути, докато се появи Дора Габе. Целунах ръка, поднесох ѝ цветята, казах с няколко думи защо съм дошъл. Домакинята ме покани на кафе и аз, вече доста притеснен, естествено приех. Секретарката ѝ поднесе кафето в малки сребърни чашки.
След като разбра, че съм руски възпитаник, разговорът потръгна и някак си загуби официалния си характер. След десетина минути вече си наливахме по чашка коняк. "Нали с кафето се полага да се пие коняк!", елегантно вметна преди това домакинята. След втората чашка аз вече по-смело поддържах разговора, усещайки че участвам в нещо, което завинаги ще остави отпечатък в паметта ми. Бях покорен от невероятното ѝ обаяние и силен дух, от острия ѝ ум и от елегантното ѝ чувство за хумор. Само от време на време си позволявах да питам за нещо, тъй като мисълта и спомените ѝ се изливаха толкова омайващо, че аз оставах без дъх. А и не исках да прекъсна очарованието с някаква нелепа забележка.
Секретарката на няколко пъти влизаше, носеше ново кафе и вече ме гледаше укорително, но аз не исках тази среща да свърши. Времето течеше, минаха повече от два часа и накрая усетих, че вече е неприлично да оставам повече там.
Дора Габе отново започна да се извинява, че не може да дойде при нас:
– От няколко дни не се чувствам много добре... Имах големи кръгове под очите. Но вече нали ги нямам?
Бях поразен. Осъзнах, че тази невероятна жена, макар да беше на една достатъчно почтена възраст, си оставаше истинска жена, която желае да бъде постоянно впечатляваща за мъжете. Уверих я, че изглежда великолепно.
Забравих за всички уговорени срещи и веднага се върнах на летището. Когато се прибрах вечерта, заявих откровено на жена си:
– Таня, аз се влюбих!
– В кого? – изгледа ме подозрително тя.
– Ами в Дора Габе...
– А, в нея може – великодушно разреши жена ми.
Вече след няколко години чух друга една страхотна история за Дора Габе, разказвана, ако не се лъжа, от Димитър Добревски:
През 1969 година той, Дора Габе и още един писател са на плажа на Албена. Комплексът все още се строи, но вече има няколко хотела и доста туристи. Дора Габе отива на плажа, облечена в модата от началото на века  –  прозрачна блузка, прозрачни панталонки, с чадърче и т.н. Седят си на пясъка и водят светски разговор. Покрай тях минава едно прелестно русо младо създание, чехкиня или полякиня. Тогава ги имаше много. Естествено мъжете посрещат и изпращат с поглед тази красавица. Дора Габе обаче е засегната:
– Хм, Димитре, това мъжете, сте странни хора...
– Какво имаш предвид, Дора?
– Не мога да разбера какво харесвате у една жена, която е под 60 години?
***
Защо разказвам тази история ли? Ами защото искам да пожелая на всички жени, независимо от възрастта си, да бъдат винаги жени. И да имат самочувствието да го показват! За да бъдат обичани!
Момичета, не забравяйте това!
Честит 8-ми март!

------------
* Любомир Сивков е бивш зам.-кмет по културата в Добрич, по образование е философ.