Артбележник

Най-труден ми беше образът на Осман паша, призна Неда Антонова

"Харесвам Добрич! За четвърти път съм в този град, в който има дух и особен аристократизъм." С тези думи започна срещата си с добричлии писателката Неда Антонова в петък вечер. Тя не скри, че в момента е в плен на неприятен грип. Решила обаче, че не бива да отклонява любезната покана да направи премиера на второто издание на романа "Войната свърши в четвъртък".
Епичен филм, който някога ще бъде заснет. Така писателят Румен Леонидов охарактеризира творбата на Неда Антонова. Въпреки че романът е написан преди 40 години, авторката не е влязла в капана на наложения тогава соцреализъм. В произведението липсват и така актуалните днес разделения на русофили и русофоби, открои достойнствата на текста Леонидов. Добави, че сюжетът е изграден върху изцяло документална обосновка. А темата е обсадата на Плевен по време на руско-турската освободителна война.
Най-труден ми беше образът на Осман паша, разказа Неда Антонова. Обясни, че трябвало да преодолее огромните наслоения, че турчинът не може да бъде благороден, че не бива да бъде красив и обичлив. И, докато четяла за войната Антонова, се натъкнала на едно впечатляващо съобщение. 10 години след падането на Плевен, българската вече община Плевен била поканила като свой специален гост пълководеца на турската войска Осман паша. Причината – по време на продължителната обсада, дори и в най-големия глад, турският военачалник не позволил на армията си да мародерства сред българското население. Осман паша копаел заедно с войниците и противно на останалите знатни турци нямал харем, обясни Неда Антонова. Според изворите всяка седмица при него влизала млада жена, която не била забулена, нямала и забрадка. В романа тази жена е българката Мария (Мириам), която първо се влюбва в турския пълководец, а после го предава. А той е бил предаден от всички, навлезе в интригата писателката. С проявите си на военачалник по време на обсадата Осман паша предизвикал възхищението на цялата руска армия. Един трагичен герой, беше обобщението на авторката.
Друг ярък типаж в книгата е генерал Скоболев, който "не бил човек от своето време" и често постъпките му предизвиквали забележителна завист. С особен нрав и човек на честта Белият генерал много обичал войниците си. По време на големите преходи през зимата, неговите подчинени били единствените, които не измръзнали, защото полагал специални грижи за бойците и ги настанявал в землянки. Е, разбира се и в неговия живот имало любовен сблъсък с българка. Заради описаните благородни черти на династията Романови романът не бил допуснат да бъде преведен на руски.
Не всички българи са изпитвали радост и любов, когато са посрещали руските войски и не всички са ги окичвали с цветя, разкри Неда Антонова. За да подкрепи тезата си, писателката разказа, че по време на похода срещу османците руснаците купували продоволствието от българите. Някои от местните наистина им продавали продукти на нищожни цени, както се полага на освободители. За съжаление, не били малко тези нашенци, които вземали скъпо и прескъпо и гледали на войната като на чист гешефт.