Новини

По време на срещата в ДобричЖурналистът от БНР Румен Стоичков представи тази седмица в Добрич своите книги "Преди забравата", "Из стръмнините на България" и "Някъде там". Творбите съдържат пътеписи, легенди интервюта, съхранени в Златния фонд на БНР. По време на срещата с добричлии авторът разказа за интересните хора, често чешити,  които живеят в малките селца на страната ни. След сбирката, продължила повече от два часа, той отговори и на въпросите на Бележник.
– Вие сте записали вече хиляди легенди. А наскоро министърът на туризма Ангелкова съобщи, че в нейното ведомство готвят карта, в която всеки по-голям град ще бъде представен с най-характерната за него легенда.  Мислите ли, че е достатъчно един град да бъде представен само с една легенда?  
– Да кажа откровено, аз легенди съм чувал повече по селата. При урбанизирането просто не остава място за легенди и аз ходя по селата, просто защото там има какво да бъде чуто. То е съхранено в словесния фолклор, в преданията. Там мога да чуя нещо ново, различно и неописано. По тази причина не правя репортажи за големи селища, защото какво мога да разкажа аз за Добрич? То е написано отдавна. Може нещо ново да напише някой, който е археолог. Може да напише някой, който обобщено да познава този регион и да направи нови проучвания, да се базира на някакви документи, на някакви архиви. А това, което правя аз, е коренно различно и в този смисъл обичам малките населени места, защото там срещам нещо неописано. В голям град не мога да го намеря. В големия град, ако срещна някой, той ще ми разкаже легендата от собственото си родно място, което е селце. И ако отида в читалището, в библиотеката, там мога да чуя нещо. В големия град няма кой да го разкаже. Ще го разкажат онези изоставени хора от малките населени места, в чукарите, в отдалечеността, в забравата от държавата. А там живеят такива хора.
– Бихте ли сравнили енергията, която носят хората от малките населени места с енергията на хората, които живеят в големите градове? Къде духът е по-силен?
– Според мен е до човека. Има хора със силен дух навсякъде. Но в малките населени места животът е по-труден, затова понякога имат по-силен дух, по-борбени са и много по-устойчиви на житейските несгоди. В големия град много повече мрънкаме и недоволстваме, без да се замисляме, че там някъде, в малкото селище, има хора, за които не подозираме. Хора, които са лишени от удобствата на градския начин на живот, хора, за които всичко е проблем – общественият транспорт, здравеопазването, снабдяването с хранителни продукти.
– И въпреки това са щастливи?
– Ами някои са щастливи. Всичко е въпрос на схващане за живота. Аз ви разказах на срещата за такива хора.
 – Къде ще ходите в Добричко. Ако правилно съм разбрала, не сте посещавали много нашите малки селища.
– Така е. Ходил съм епизодично в някои села. Нямам  избрани села. Имам набор от села, за които съм гледал в Гугъл – надморска височина, има ли хора в тях. Надморската височина ме интересува, защото гледам да има баири. Обикновено ми се провалят плановете. Още като се появя в някое село и изпитвам някакво разочарование от външния вид, от пейзажа. Често се оказва, че от предварителните ми планове не остава нищо. Затова ходя в села абсолютно по приумица, на хрумка, по логиката на случайността. В 95 на сто така се оказва. Сутрин, докато закусваме и пием кафе, решаваме с колегата шофьор. Той ме пита: "Румка накъде?" И тръгваме нанякъде. Всеки ден в някаква посока. Като пътуваме, посочвам табелата на шофьора, той завива и така.

*Популярният водещ беше в нашия край три дни. След обиколката журналистът обясни, че се срещнал с хората от Орляк, Жегларци, Сърнец, Полковник Дяково, Свобода, Малий извор, Александрия. Разговорите ще бъдат излъчени след около месец-два в предаването "12 плюс 3", а после повторени в "Нощен хоризонт".