Новини

Учредителна среща на инициативния комитет, който ще търси гроба на добруджанския възрожденец Иван Хадживълков, бе проведена днес в Добрич. В родолюбивото начинание се включиха архиерейският наместник отец Иван Дойчев,  уредникът от отдел "Възраждане" на музея в Добрич Надежда Иванова, директорът на РИМ Добрич Костадин Костадинов, кметът на Добрич Йордан Йорданов, главните редакатори на  в-к "Добруджанска трибуна",  радио "Добруджа", Дарик радио, Медийна група "Добрич", в-к "Нова добруджанска трибуна" и на сайтовете "Подиум" и Бележник. В инциативния комитет участват и двама от родствениците на именития добричлия  – Тодор Георгиев и Иван Киряков.
Учредителите избраха за председател кмета на Добрич Йордан Йорданов. Той получи мандат да представлява комитета пред всички институции, които трябва да дадат разрешение за извършване на проучвания за гроба на Иван Хадживълков. Ще бъде открита и дарителска сметка, в която ще се събират средства за предстоящите дейности. Всяка година ще бъде отслужвана панихида в памет на най-големия ктитор на църквата "Свети Георги" – Иван Хадживълков. По предложение на кмета Йорданов в сградата на общината ще бъде поставен и портретът на Иван Хадживълков, който, освен че е добруджанският църковен водач, е бил и 10 години председател на българската община в Добрич.
Ако гражданите разполагат с архивни снимки на църквата "Свети Георги", правени до средата на 20-те години на миналия век, да предоставят фотосите на музея, апелират от РИМ Добрич. Целта е с помощта на снимките да бъде локализирано мястото, където е бил заровен Иван Хадживълков. Предвижда се в диренията да бъдат използвани и модерни технологии. Чрез тях може с точност да бъде фиксиран теренът, в който има заровени кости. След това тленните останки трябва да минат през антропологичен анализ.
Припомняме, че Иван Хадживълков е най-интелигентният и влиятелен добричлия през 19 век. Умира през 1895-та на впечатляващите 125 години. В знак на изключителна почит неговите съграждани го погребват в двора на църквата "Свети Георги", на четири крачки от входа на храма. През 1929-та година обаче, румънски свещеник нарежда да бъде заличен гробът на легендарния ни възрожденец. Махнат е кръстът, а надгробната плоча е унищожена. После румънците застилат мястото с плочки. В историческия  музей  на Добрич има категорични и безспорни документи, подписани навремето от очевидци, че костите никога не са вадени.