Добавена на 04 Юли 2020. в Пресечки
... на добруджанския земеделец е прекъснат през 1913-та година, когато румънците анексират Южна Добруджа. На 25 юни, два дни преди Румъния вероломно да нахлуе в България, Петър Габе пише изложение до Министерския съвет, в което предрича тежка загуба за икономическото развитие на страната ни, ако "българската Калифорния" бъде отнета. От историята знаем, че България капитулира и подписва Букурещкия договор. Южна Добруджа пада под румънско владичество, а фамилия Габе емигрира в София. Когато през септември 1916-та българската армия освобождава Южна Добруджа, Петър Габе, заедно с дъщеря си Дора Габе обикаля добруджанската степ и разкрива жестокостите на румънците в уникалната анкета "Ромъния в Добруджа 1913-1916". Анкетата излиза през 1917-та година и мнозина я наричат най-българската книга. В нея публицистът описва причините, довели до анексирането, разказва, че в добруджанските земи живее "едно храбро и интелигентно население", обречено на застой и регрес, защото му отнемат земята, ...
Добавена на 19 Януари 2020. в Пресечки
Добрич, 1930-та. Центърът е забулен в синкавата мъгла на настъпващата вечер. Капелати дами в дълги рокли и елегантни мъже с шапки каноте и с кожени куфарчета в ръка се движат бавно по калдъръмената улица. Между изтънчените госпожи и господа се провират мъже в добруджански носии, понесли стока в големи дървени сандъци. А от двете страни на човешкото гъмжило се издигат приказни белокаменни сгради, прилични на малки замъци. "Добре че Никола Тахтунов, който е Йовков в изобразителното изкуство", остави няколко платна от романтичния ни някога град", възкликва Рада Въртунинска – поет, краевед и литературен изследовател. Красивите големи къщи в централната част на Добрич са строени в края на 19-и и началото на 20-и век. Всички са от камък и са последен писък на модата в Европа, защото собствениците им са заможни търговци и чифликчии. Ето как през 1916-та класикът Йордан Йовков описва града в импресията "Добрич. "Всички здания са нови. Високо над покривите се изправят няколко бели минарета и към ...
Добавена на 18 Март 2019. в Новини
... историческата справка през 1916 г. на помощ на българите на Добруджанския фронт срещу настъпващи румънци, руснаци и сърби е изпратен Шести турски корпус под командването на Мустафа Хелми паша. Над 300 турски войници са погребани в Добрич. Добричлии особено тачат събитията от 1916-та година. Въпреки паметния повод за вчерашната визита на туския посланик, нито един от представителите на община Добрич не е уважил поклонението. ...
Добавена на 29 Октомври 2018. в Пресечки
"Всички бяха вече на гарата. Тренът беше готов и голямата машина, окичена със зеленина, пухтеше и изхвърляше бяла пара. Запасните от селата, които имаха малко изпращачи, бяха изпълнили вече трена, и не само отвътре, но и отвън, по платформите и покривите на вагоните. Същинско море от хора заливаше целия перон и околността на гарата. Откъслечни разговори, викове, плач, хиляди заръки – това се чуваше навсякъде." Така Йордан Йовков описва в разказа "Последна радост" вълненията, обхванали гражданите след избухването на Първата балканска война. Сред множеството на гарата в Добрич са и героите на Йовков – колоритните добричлии Люцкан, Рачо Самсара, дядо Слави. Техният мирен и идиличен живот обаче е прекъснат, защото е започнала войната. Много войни е видяла оттогава 108-годишната вече сграда на жп гарата в Добрич, много паметни събития са станали в знаковата постройка, отдавна обявена за паметник на културата. Четири години след описаната от Йовков сцена, през септември 1916-та година ...
Добавена на 19 Септември 2018. в Забележник
... свърже завинаги с Втората световна война. Преди година с подбуди, развенчаващи съветизацията, два добруджански града – Тутракан и Добрич, обявиха, че имат право на подобно почетно отличие. Мотивите за амбицията са повече от благородни – да се разкаже за славните епопеи в Тутракан и в Добрич, когато българите са победили руси, сърби и румънци, и да се напомни за войнското достойнство и чест, характерни за ония времена. Този юни съветниците на Добрич гласуваха с пълно единодушие кметът на града да внесе искане до Президента, до Народното събрание и до Министерския съвет, за да бъде издействан Указ за обявяването на град Добрич за "Град на българската бойна слава". За да убеди България в нуждата от подобна титла, на 26 юли община Добрич създаде "Петиция за обявяването на Добрич за град на българската бойна слава". Съдържанието на петицията обаче е близко до компота в главата на кмета. Вместо разказ за това какво се е случило в Добрич през 1916-та, имаме набор от думички в стил: АОНСУ. ...
Добавена на 07 Септември 2016. в Новини
След близо век историческа неправда генералът, спасил през 1916-та Добрич от разруха, има вече паметник в града. Бронзовата скулптора на коннник, който дава знак за атака с вдигната сабя в ръка, бе открита официално в деня, когато се навършват сто години от епичната битка за Добрич. Добрич дочака сто години, за да бъде изграден и издигнат паметника на неговия освободител, каза по време на откриването кметът на града Йордан Йорданов. Ген. Иван Колев е един от най-големите ни пълководци, заяви премиерът Бойко Борисов, който беше гост на тържеството. Той сподели, че толкова жив и хубав паметник отдавна не бил виждал. Празненството бе почетено и от военния министър Николай Ненчев, от началника на отбраната ген. Константин Попов, от Варненския и Великопреславски митрополит Йоан, от председателите на парламентарни групи Валери Симеонов (Патриотичен фронт) и Волен Сидеров (Атака), от зам.-председателите на парламентарни групи Красимир Каракачанов и Явор Нотев, Найден Зеленогорски (съпредседател ...
Добавена на 06 Септември 2016. в Пресечки
Още на 2-ри септември 1916-та година, ден след като България обявява война на Румъния, към Добруджа устремено потегля Трета българска армия. Нашето командване разпорежда войските да не се струпват на едно място, а да настъпват към противника от различни посоки. От Варна към Добрич вървят полкове, предвождани от генерал Кантарджиев и генерал Попов. Кавалерията на генерал Колев щурмува Тервел, а към обявената за непревземаема крепост Тутракан пристъпват дивизии, командвани от генерал Киселов. Навсякъде българските войници минават през опожарени села, виждат камари от трупове на избити от румънците старци, жени и деца. Докато Варненският полк освобождава потъналото в пепелища и мъртви тела село Баладжа (с. Стожер), конницата на генерал Колев препуска към Куртбунар (Тервел). Там пълководецът разбира, че огромна румънска армия вече навлиза в Кочмар и Карапелит. Колев разпорежда атака и кавалерията му помита румънците. Ефектът е толкова силен, че още същата нощ румънските части изоставят ...
Добавена на 29 Август 2016. в Пресечки
През август 1916-та година, две седмици преди България да обяви война на Румъния, започва едно от най-чудовищните масови престъпления срещу човечеството. Румънските правителствени среди решават да отвлекат на север най-интелигентните и най-заможните жители на Добруджа и да разорят техните стопанства. За целта румънското министерство на вътрешните работи създава специална "Инструкция за отвличане на чужденците и подозрителните личности". По списък трябва да бъдат депортирани българи, турци, германци и австроунгарци. Това са български свещеници, турски мюфтии, ходжи, имами, бивши и настоящи български учители, кметове, лекари, банкери, интелектуалци, търговци и всеки чужд или румънски поданик, който може да се окаже вреден за войската. Префектите, околийските началници, кметовете и шефовете на Сигуранцата получават предупреждение за "ненужността на каквото и да било преувеличение". С решение на Министерския съвет на Румъния са заделени 2, 145 млн. леи за бараки и други помещения ...
Добавена на 27 Август 2016. в Пресечки
На 1-ви септември 1916-та година, десетина дни след ужасяващите съобщения за безчинсвата на румънците в Добруджа, България обявява война на Румъния. Боевете на Добруджанския фронт започват още на другия ден. Българските войски, предвождани от генералите Стефан Тошев, Иван Колев и Тодор Кантарджиев, предриемат настъпателна операция за освобождаването на региона. "Врагът трябва да бъде изгонен от тази българска земя!", повтарят бойците и се понасят във вихрен устрем напред. В това време румънците посичат и обезобразяват телата на 57 мирни граждани на Добрич, отвличат стотина интелектуалци и напускат града. Добрич е освободен, но завоевателите не желаят да отстъпят. Противникът хвърля в атака срещу българите многобройна армия от румънци, руснаци и сърбо-хървати. В тридневните кървави боеве за Добрич загиват над хиляда български войни. Двойно повече са ранените. Редиците оредяват, но помощ отникъде не идва. "Нито крачка назад!, зоват командирите. И тогава на помощ идват опълченците ...
Добавена на 03 Август 2016. в Новини
Химнът на Българската армия "Велик е нашият войник" е създаден точно преди сто години край Охридското езеро по време на Първата световна война. Любимият на много поколения боен марш е написан през 1916-та година и е плод на изключителна среща между журналиста подпоручик Константин Георгиев и редник Михаил Шекерджиев. Двамата се запознават по време на битките край Охрид. В кратка почивка между две тежки сражения, вдъхновен от подвизите на българските войници, Михаил Шекерджиев, който е редник в 8-ма пехотна Тунджанска дивизия към 23-и Шипченски полк, композира само за една нощ вълнуващата мелодия по текста на подпоручик Константин Георгиев. Още на следващия ден песента е изпълнена от импровизиран войнишки хор от 23-и пехотен Шипченски полк. Въпреки че полкът вече има боен марш, песента на Константин Георгиев и Михаил Шекерджиев става по-популярна. Малко по-късно съгражданинът на Константин Георгиев – Иван Влаев, отпечатва музикалното произведение в голям тираж, а на гърба на ...
Добавена на 29 Май 2016. в Пресечки
Една мъничка уличка в центъра на Добрич е кръстена на нейното име. Толкова е мъничка, че малцина знаят, къде се намира. В единия й край напреки е построен жилищен блок, а като минеш протежението от стоте метра, излизаш на "Страцин". Общо три луксозни къщи има от двете страни на касъчето, но на нито една от тях няма табела с името на уличката. Знаете ли къде се намира улица "Баба Минка"?, питам добричлийка, живееща по "Страцин". Съжалявам, но за първи път чувам, отговаря жената. Търся улица "Баба Минка", упорствам аз пред хората, излезли пред блока, опрян в края на уличката. Не, не знаем, казват и те. Сигурна ли сте, че се казва така?, разпитват хората с очевидно желание да помогнат. Да, казвам, сигурна съм. Баба Минка е прототип на героиня на Йордан Йовков. Писателят създава разказа "Българка", дни след като научава за смелата жена от своя приятел – добричлията Ловчо Стоянов. Той разказва на Йовков, че през септември 1916-та година, по време на сраженията с румънците, баба Минка ...
