Сряда, 29-ти май 2024 г. | 15:44:06

Новини

Игнажден е!

Днес Православната църква отбелязва св. Игнатий Богоносец. Наричат го Игнатий Богоносец, защото според преданието, когато бил малко дете, Исус Христос го вдигнал на ръце и казал на учениците си: "Истина ви казвам, ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно."
Свети Игнатий служи четиридесет години като епископ на църквата в Антиохия. Римският император Траян го хвърлил на лъвовете, защото не искал да се моли на римските богове. След смъртта си светията се явявал на вярващите в него и им помагал при лечението на различни тежки болести. На този ден започват и родилните мъки на Божията майка.
Днес имен ден имат: Игнат, Игната и техните производни: Игнатий, Игнатка, Искра, Искрен, както и Пламен, Огнян и техните производни: Пламена, Оги, Огнемир, Огнемира.
В българските вярвания денят се нарича Игнажден и за народа на 20 декември започва Новата година. Смята се, че денят има магическа сила и затова предците ни следели всички символи и знаци през този ден.
Традицията повелява в огнището да се сложи голямо дърво, наречено Бъдник и с него се викало Бъдни вечер. Вярвало се, че ако надникнеш в огъня на Бъдника, ще видиш миналото и настоящето си. Неомъжените моми слагали в огъня Еньовска китка за да видят лика на съпруга си.
Най-характерният ритуал за този ден е полазването. Според него домакините тръпнат в очакване кой ще бъде първият гост в къщата. Какъвто е полазникът, такава ще е годината, смятали те. Полазникът пристигал рано сутрин, носейки дърво в ръката, поздравявал стопаните и пожелавал: "Да ви е честита младата година!". След това разравял с пръчка добре огнището с Бъдника, за да излязат искри и изричал: "Колкото искрици, толкова пиленца, шиленца, теленца, дечица, мед и масло, бяла пшеница по сираци, сиромаси и по цял народ!". После поръсвал с пшеница и благославял да порасне жито там дето е расло и дето не е расло. На стола, където стоял полазникът, слагали глава чесън против магии, след това стопаните го гощавали богато и дарявали с кърпа и риза.
Дните от Игнажден до Бъдни вечер се наричат мъчници. Смята се, че през тези дни нераждалите жени не трябва да подхващат домакинска работа, за да раждат по-лесно.
На Игнажден всички работят усилено. Почиства се цялата къща, а метлата, с която е заметено, се изхвърля заедно с боклука. На малките деца се издърпват ушетата, за да растат по- бързо.
На Игнажден стопанката меси обредна пита с мая, която вечерта се разчупва, у когото остане по-голямото парче се смята, че в него ще е късмета.
Приготвя се жито и царевица за берекет и първо се дава на момите в къщата. Готвят се и сармички. Домакинята дава по два ореха на всеки от семейството, а на Бъдни вечер се гадаело по тях. Месят се колачета за здраве, на масата присъства също ошав, картофи, ястия с праз или булгур, мед. Но е задължително ястията да са постни.

Ето поверията, свързани с празника:

Не бива да се изнася нищо от къщата — най-вече огън, жар или сол — за да не излезе берекетът.
Не се иска и не се дава нищо назаем.
Не се става от трапезата по време на ядене, защото кокошките няма да мътят. Не се излиза на двора, за да мътят кокошките повече.
Не се шие и плете, за да не се заплитат червата на кокошките и да снасят.
Не се вари боб, за да не бие градушка.
Не се пере, за да не налети болест.
Не е добре, ако се зачене дете на Игнажден, защото ще се роди с недъг.
Бременните и нераждалите не трябва да работят, за да родят лесно.
Не се местят кошери, иначе пчелите ще бягат.
Мъжете не впрягат добитъка, за да са здрави и пъргави през цялата година.
Последни новини