Добавена на 04 Юли 2020. в Пресечки
... портрети на писатели народоволци. По-късно в семейството ще се родят още три деца, сред които и легендарната българска поетеса Дора Габе. А селяните, влезли в чифлика на фамилията, ще свалят калпаци и ще се кланят на окачените на стената портрети, защото това са "иконите на бай Габе". Преди това обаче младите съпрузи ще трябва да изпият горчивата чаша на мизерията и да изстрадат неволите на стопанина бедняк, чийто имот е окраден. Пейсах Габе е роден на 18 февруари 1857 г. в Елисаветград, Херсонска губерния. Завършва шестокласната гимназия в Одеса, става учител по математика, но взема и уроци по цигулка. Не след дълго оставя даскалъка и се захваща със земеделие, чете много книги на селскостопанска тема, изучава английски, френски, немски. Започва обаче Руско-турската Освободителна война и напористият младеж се записва в редиците на опълченците. За съжаление, три години след края на войната на престола се качва Александър Трети. Започват кървави погроми над евреите в Русия. ...
Добавена на 08 Септември 2016. в Новини
... нашите отговарят с удари "На нож!". Руси, румънци и сърби напират отново. Патроните свършват, картечниците пресъхват. Редиците на българите изтъняват. Ординарци и тиловаци поемат защитата. Полето е осеяно с трупове, а помощ отникъде няма. И тогава в окопите влизат цивилните. Казват, че Добричката епопея е равна по величие с битката при Клокотница, че е равностойна с подвига на опълченците на Шипка. Не! Добричката епопея е несравнима! Няма такава българска битка, в която рамо до рамо с бойците да се сражават и граждани. Няма такава битка, в която без никаква заповед на фронта да пристигнат старци, жени и деца, за да прибират ранените и да носят вода на войниците. Три дни удържат малобройните защитници. На 7 септември, в най-критичния момент на сраженията грохот от хиляди конски копита разтърсва степта. След петчасова свирепа езда страшната конница на генерал Колев се врязва във вражеските пълчища и помита казаци и сърби. Хвърляха се по десет срещу четирсет, спомнят ...
Добавена на 27 Август 2016. в Пресечки
На 1-ви септември 1916-та година, десетина дни след ужасяващите съобщения за безчинсвата на румънците в Добруджа, България обявява война на Румъния. Боевете на Добруджанския фронт започват още на другия ден. Българските войски, предвождани от генералите Стефан Тошев, Иван Колев и Тодор Кантарджиев, предриемат настъпателна операция за освобождаването на региона. "Врагът трябва да бъде изгонен от тази българска земя!", повтарят бойците и се понасят във вихрен устрем напред. В това време румънците посичат и обезобразяват телата на 57 мирни граждани на Добрич, отвличат стотина интелектуалци и напускат града. Добрич е освободен, но завоевателите не желаят да отстъпят. Противникът хвърля в атака срещу българите многобройна армия от румънци, руснаци и сърбо-хървати. В тридневните кървави боеве за Добрич загиват над хиляда български войни. Двойно повече са ранените. Редиците оредяват, но помощ отникъде не идва. "Нито крачка назад!, зоват командирите. И тогава на помощ идват опълченците ...
