Събота, 7-ми ноември 2026 г. | 04:16:28
Търсене
Търсене само в:
Общо: 6 намерени резултати.

Жълт код заради бурен вятър в Добричко, сняг и студ до Ивановоден

Жълт код заради силен вятър обявиха за Добричка област синоптиците. Предупреждението е за днес и утре и важи за три области – Добрич, Варна и Бургас, съобщава сайтът на  Националния институт по метеорология и хидрология при БАН (НИМХ). Въздушните маси са от югоизток и в момента се придвижват със скорост от 28 км. в час. Поривите ще се усилват и на места ще стигнат до 20 метра в секунда, гласи прогнозата. За 29 декември жълт код е обявен за цялата страна. Ще духа силен до бурен вятър от запад-северозапад, с пориви до 20-25 м/сек. С вятъра ще пристигне още сняг, ще има виелици и навявания. Ще има условия за поледици. Температурната амплитуда от Бъдни вечер до понеделник ще е около 20 градуса. Утре преди обед ще вали дъжд и сняг, но облаците ще се разкъсат. Дъждовно и снеговито ще остане само в крайните североизточни райони. Следобед рязко ще застудее. На височина над 1500 метра живакът ще падне до -15/-10 градуса. Във вторник студената маса на Балканския полуостров ще определя времето ...

На Бъдни вечер се слагат храни, които набъбват

Ястията на Бъдни вечер носят на символа на прераждането на цялата природа, храната има цел не само да насити, но и да донесе плодородие и късъмет през следващата година. Броят на ястията трябва да бъде нечетен, а най-добре 7 или 9, които са сакрални числа. Ако все пак се чудите, кой вариант да изберете, имайте предвид, че колкото по-отрупана е трапезата, толкова по-голямо изобилие ще бъде осигурено за идващата година. От важно значение е не само колко, но и какво ще бъде поднесено на празника. Задължително на масата трябва да има храни, които набъбват, за да набъбва както тях богатството и плодородието. Подходящи са всякакви варива – боб, жито, леща, ориз, булгур, а така също и пуканки. Други храни със символно значение са сушените плодове – ябълки, сливи, стафиди, кайсии и ядките – основно орехите. Не забравяйте също така чесъна, които предпазва от зло и болести и меда, които е пожелание за сладък живот. Тези продукти можете да комбинирате в различни ястия. Например традиционните пълнени ...

На Бъдни вечер времето ще е като през май, валежи по Нова година

Между 10 и 15 градуса ще бъдат температурите на Бъдни вечер, според прогнозата, публикувана на сайта на TV-MET. Астрономическата зима идва със силни северозападни ветрове и утре в Добрич и областта ще се редуват облаци и слънце. Минималните температури ще паднат до минус 2 градуса, а максималните ще достигнат 5, но заради вятъра ще ги усещаме по-ниски. Във вторник ще продължи да духа западен вятър, но времето ще е слънчево. Минусовите температури сутринта ще започнат да се вдигат и ще достигнат до 11 градуса. Слънчево ще е времето и в сряда, а градусите ще се качат с още 2-3. На Коледа ще се редуват слънце и облаци. Ще бъде малко по-хладно от предния ден, но температурите ще продължат да бъдат високи за сезона. В Добрич ще е около 8 градуса. На 26-и температурите ще продължат да падат, а облачността ще се увеличава. Облачно ще е и на 27-и декември. Очакват се превалявания от дъжд, но температурите ще продължат да се понижават и в Северна България и по високите полета дъждът е възможно да ...

Идва най-дългата нощ, после – Бъднина

Предстои най-дългата нощ в годината. Тя е на 21 срещу 22 декември, когато настъпва зимното слънцестоене. В 01: 03 часа започва астрономическата зима. След това денят постенно нараства. Старите българи наричали първия средищен ден на годината Идинак и тогава чествали Бъдни вечер. Според обичая те прикадявали пръст, вода, дърво. Дървото е голям пън, който се изгаря в огнището. Приготвят се и девет  жертвени храни – свиня, печена на бъднивечерското огнище, обредни хлябове със златни или сребърни късове в тях, дрянови клончета с пъпки... Обредните хлябове се изрисували със знака на слънчевия кръговрат, на щастието и въобще на кръговрата в природата и живота, защото ритуалът символизира преминаването от един статус в друг. Светлите същества ще дойдат от отвъдното пораснали и ще изгонят тъмните зли сили. Ще се роди нова вяра, нова духовност, ще се започне ново броене в живота ни. В тази нощ се изпълняват желания, песни се пеят, добри думи се чуват. Да запалим светлото огнище в живота си, ...

Игнажден е!

... Традицията повелява в огнището да се сложи голямо дърво, наречено Бъдник и с него се викало Бъдни вечер. Вярвало се, че ако надникнеш в огъня на Бъдника, ще видиш миналото и настоящето си. Неомъжените моми слагали в огъня Еньовска китка за да видят лика на съпруга си. Най-характерният ритуал за този ден е полазването. Според него домакините тръпнат в очакване кой ще бъде първият гост в къщата. Какъвто е полазникът, такава ще е годината, смятали те. Полазникът пристигал рано сутрин, носейки дърво в ръката, поздравявал стопаните и пожелавал: "Да ви е честита младата година!". След това разравял с пръчка добре огнището с Бъдника, за да излязат искри и изричал: "Колкото искрици, толкова пиленца, шиленца, теленца, дечица, мед и масло, бяла пшеница по сираци, сиромаси и по цял народ!". После поръсвал с пшеница и благославял да порасне жито там дето е расло и дето не е расло. На стола, където стоял полазникът, слагали глава чесън против магии, след това стопаните го гощавали богато и дарявали ...

Изящна Бъдни вечер по Чайковски подготвят за Белия град

... Приключението със силуетите на главните действащи лица започва в  една омагьосана Бъдни вечер, под тежките клони на украсеното  елхово дърво. Сценичната интерпретация  докосва нежно, без усилие Хофмановия приказен сюжет. Лешникотрошачката е омагьосан красив принц. Маша и принцът се влюбват един в друг. Луната лодка ги отвежда в прекрасното царство на цветята. Всички са щастливи. Спектакълът, посветен на Маша и нейния магически свят, ни предлага чисто забавление и чудесно ваканционно преживяване.   . Чайковски композира балета „Лешникотрошачката" преди  122 години. Премиерата  се състои на 18-ти декември 1892 г. в Мариинския театър на Санкт Петербург, в една вечер с операта "Йоланта". Някои от ролите са разпределени на децата от Императорското театрално училище. Един от най-колоритните руски аристократи, княз Феликс Юсупов /1887 – 1967/, заделя от своето богатство, за да може години наред "Лешникотрошачката" да се играе по Коледа във Великобритания и във ...