Новини

Иванка Иванова32 процента от българите смятат, че понятието политик е равностойно на понятието престъпник. Ниското доверие в политиците е съществена пречка пред реализирането на мерки срещу речта на омразата. Това е един от изводите на представено във вторник изследване на "Отворено общество", отчитащо обществените нагласи спрямо речта на омразата у нас през 2014 година. Анкетата е цитирана от mediapool.bg.
Според проучването, огромното недоверие в политическата класа ограничава хоризонта за това откъде да дойде лидерството, което да измисли политики срещу тези негативни прояви. Данните показват, че за 20 процента политикът е човек от ромското население, а над 10%  свързват думата със скинхед.
Речта на омразата се разпространява от политици и журналисти и най-често достига до хората през телевизиите. През изминалата година близо половината от българските граждани са чували изказвания, които изразяват неодобрение, омраза или агресия спрямо представители на малцинствени групи, а всеки четвърти е чувал изказвания, които според него могат да доведат до използване на насилие срещу тези хора. Проблемът е, че често  гражданите не различават враждебното говорене от общия фон на агресивни и злонамерени политически изказвания, показва още изследването.
Според статистиката на "Отворено общество" миналата година най-заплашени са били ромите, турците и хомосексуалните. Тази година вече заплашени са мюсюлманите и чужденците. През 2014 г. разпространението на речта на омразата срещу чужденците се е увеличило от 5 на 20%.
"Проблемът е несъмнено свързан с притока на бежанци и имигранти в страната като резултат от продължаващия военен конфликт в Сирия и засяга по-остро областите около София и южните части на страната. Като причина може да се посочи и неподготвеността на институциите да посрещнат тази вълна", заяви Иванка Иванова от "Отворено общество", която представи изследването.
Около 60% от анкетираните смятат, че прокуратурата трябва да преследва политици и журналисти, които изразяват публично неодобрение, омраза или агресия спрямо представители на малцинствени групи, а 67% смятат, че прокуратурата трябва да преследва проявите на агресивен национализъм. И по двата въпроса има около 7% намаляване на подкрепата за наказателно преследване спрямо резултатите от предходното проучване. Това обаче е пасивна подкрепа, защото около половината от участниците в изследването биха докладвали за случаи на реч на омразата.
"Сравнително рядко в общественото пространство се говори за успешни разследвания. Прокуратурата и полицията предпочитат да не разследват омразата в престъплението. Повечето такива досъдебни производства се водят за хулиганство. Успешната политика трябва да включва окуражаване на гражданите да съобщават за такива явления", заяви още Иванка Иванова. Тя смята, че политическата коректност, за която се говори, е измислено, сложно название на приличието. Не е прилично да се етнизират проблеми и това е въпрос на базово приличие.