Кметът, който зачита, но не изчита и кметицата, която никога не решава сама
Хронологично:
Депото за битови отпадъци беше изградено по ОП "Околна среда 2007-2013 г", за да бъде експлоатирано от девет общини, но с водещ партньор община Добрич. Общата стойност на проекта е 38, 877 млн. лв. Безвъзмездната финансова помощ възлиза на 36, 933 млн. лв., от които 85%, в размер на 31, 393 млн., са от Европейския фонд за регионално развитие, а 5, 54 млн. са съфинансирани от държавния бюджет. Собственото участие на деветте общини партньори е 1, 943 млн. Съоръжението беше открито официално през март 2015-та година от премиера Бойко Борисов.
През февруари 2016-та община Добрич получава писмо от МОСВ, че Изпълнителната агенция "Одит на средствата от Европейския съюз" е препоръчала да бъдат наложени финансови корекции за над 4 млн. лв. Става дума за две санкции от по 25%, наложени върху две дейности с мотив, че не са спазени сроковете за въвеждане на дейностите.
През август м.г. кметът съобщава пред журналисти, че обжалва санкцията в съда. Което би следвало да означава, че има основания размерът на глобата да бъде оспорен.
През октомври, по време на среща на Националното сдружение на общините в курорт Албена, вицепремиерът Томислав Дончев коментира и "общия проблем с финансовите корекции от изминалия програмен период". Той признава, че за някои общини темата е болезнена, защото, въпреки че корекциите не са много на брой, на места размерът им е "унищожаващ". "Искрено се надявам през 2017-та година да можем да затворим старите, в много отношения несправедливи корекции от преди две години.", заявява Дончев и съветва кметовете при наложени корекция през втория програмен период да си търсят правата по съдебен ред. От изявлението на вицепремиера става ясно, че размерът на санкциите е по-голям от нарушенията, но това било направено с дисциплинираща цел. Дончев обаче говори по принцип.
Каква точно е ситуацията с депото в Стожер, и дали и в този случай санкцията е прекомерна, трудно може да се разбере от последващите общински изявления.
На кметска оперативка в началото на януари т. г. кметът на Добрич Йордан Йорданов съобщава пред журналисти, че на 31-ви август подал нещо "като сигнал" в Окръжна прокуратура. Тогава градоначалникът внесъл в държавното обвинение окончателния доклад от ОСЕС, който "констатирал определени неточности или пропуски" в процедурата за възлагане на обществена поръчка. Четири месеца по-късно Йорданов получил резултатите от проверката.
"Само ще ви зачета какво гласи това постановление, тъй като не можем да го оповестим абсолютно цялото", казва кметът по време на оперативката и започва със запъване да чете прокурорското решение. Виж тук. Защо не е може да бъде оповестено абсолютно цялото постановление, кметът не обяснява. Не уточнява и какво е искал от прокуратурата. А от прочетеното прокурорско решение пък се разбира, че обвинителите намират за безспорен фактът, че има нарушения. (виж решението по-долу) Не е открит обаче умисъл за извършването им, поради което нарушенията не могат да бъдат с категоричност определени като престъпление. Самият кмет обаче очевидно не е наясно какво е прочел, защото след като изчита решението, изрича: "Ето, поисках проверка, направена е, и констатацията е, че към момента не могат да установят нарушения". Преди това патетично възкликва: "Вярвам на прокуратурата!". Виж тук.
Така поднесена, историята логично предизвика вълна от недоволство. Как може да има нарушения, а да няма виновни, бунтуват се гражданите. Това беше и причината да се поразровим отново.
Какво е известно дотук?
Известно е, че докладът на ОСЕС е установил "пропуски или неточности", заради които е наложена санкция от над 4 млн. лева. Прокуратурата е извършила проверка и е установила нарушения, които не могат да бъдат квалифицирани като престъпления. В конкретния случай обвинението е търсило има ли длъжностно престъпление. Това означава, че в нарушенията трябва да бъде открит умисъл, който да доведе до нечия облага. Не е доказан умисъл, което означава, че не може да бъде повдигнато обвинение по НК.
Какво остава неизвестно?
Дотук неизвестни са два момента. Първо, дали нарушенията са съизмерими с огромната санкция. И второ – защо за лошото изпълнение на административно задължение, не е потърсена отговорност по административен ред? Защото административните нарушения също включват вредност и опасност, макар и не в толкова голяма степен, както при престъпленията.
На първия въпрос няма как да отговорим, защото нито кметът смята за необходимо да оповести преписката, нито пък самата прокуратура е огласила (публикувала на сайта си) постановлението, предизвикало голям обществен интерес.
За да намери отговор на втория въпрос, Бележник направи свое проучване. И ето какво се оказа: Възложител на проекта за депото е община Добрич, представлявана от тогавашния кмет Детелина Николова. Бившата кметица е сложила своя подпис, но след като е приела препоръката на специално създадена за целта комисия. Така отговорността е станала колективна, а виновността по закон е само лична. Да не говорим, че трудно може да се открие умисъл в едно колективно начинание. Според наши източници практиката на Николова с комисиите е отдавна и е пренесена и в областната управа.
Дали номерът с комисиите е пробиваем, оставяме да кажат юристите. Но със или без тяхното мнение, бремето на 4-те милиона остава. И зачитанията и патетиката не го разтоварват. Необходим е ясен и точен отговор след прочитане на цялата преписка. А към информацията, която настоящата местна власт дължи на обществото в Добрич, можем да прибавим и един обещан, но неосъществен от Йорданов общински одит. Защото липсата му означава манипулация!
Ето пълния текст на прокурорското решение:
"Безспорно е, че при извършения одит община Добрич е била санкционирана затова, че при проведена открита процедура по ЗОП са били нарушени разпоредбите на член 64 и член 28 от ЗОП. От друга страна обаче в хода на проверките не се установи наличие на умисъл в действията на членовете на комисията, провела настоящата обществена поръчка. Предвид на което, деянията им в случая са наказателно несъставомерни. Това е така, тъй като, за да е осъществен престъпен състав на длъжностните престъпления, визирани в разпоредбите на член 282 от НК, е необходимо да е налице специална цел в действията на съответното длъжностно лице, а именно, да набави облага за себе си или за другиго, както и да нанесе на някого вреда. В конкретния случай, предвид колективния характер на проведената процедура по ЗОП, както и при осъществения строг контрол от страна на АОП, не би могло с категоричност да се приеме, че от страна на някои от длъжностните лица, както и контролиращите такива, е налице умишлено нарушаване на разпоредбите на посочените разпоредби от специален закон, което да е сторено със специална цел да набави за другиго облага, или да нанесе съответната за общината вреда."
Коментари