"Йовковият Добрич" включен в карта на бутафорните проекти
Проектът на община Добрич, озаглавен "Йовковият Добрич – съвременна туристическа дестинация", е включен в карта на бутафорните проекти в България, осъществени с европейско финансиране. Виж тук..
Припомняме, че става дума за скандално прочулото се начинание на общината да качи туристите на велосипеди, за да им показва културно-историческото наследство на Добрич.
Проектът струваше 3, 6 млн лева и беше реализиран по ОП "Регионално развитие" 2007 – 2013 г. Водеща атракция беше къщата музей "Йордан Йовков", която, в интерес на истината, имаше вопиюща нужда от реставрация и консервация. Похвално е, че общината намери възможност да осъществи това с европейски пари. Според изискванията на програмата обаче, за да бъде безвъзмездно финансиран, проектът трябваше да предложи уникална идея, която да събуди туристическия интерес. Въображението на чиновниците от община Добрич роди следното: Пред стряхата, в която са се венчали Йордан Йовков и Деспина Колева, да бъде поставена бронзова скулптура на Йовковия герой – Люцкан, а към къщата музей да бъде изградена велосипедна система. Туристите трябва да се качат на колелета и да тръгнат по пет маршрута, за да разгледат музея за нова история в градския парк, дома паметник "Йордан Йовков", Етнографската къща, Историческия музей и АЕМО "Старият Добрич".
Със 151 хиляди лева бяха закупени 30 велосипеда, които бяха поставени в 5 велостоянки пред изброените туристически обекти. Пред къщата, в която Йовков е започнал да пише повестта "Жетварят", беше поставено едно бронзово момченце, което трябва да наподобява колоритния продавач на цветя Люцкан от разказа "Последна радост".
И се очакваше гостите на Добрич да запристигат в групи от по 5 човека плюс екскурзовод (толкова е опцията, зададена от общината), да си вземат цвете от бронзовата кошница на джуджето пред Йовковата къща, после да яхнат колелетата под наем и да тръгнат по определените им маршрути. Както всички знаем, това никога не се случи. Велосипедите стояха почти година неизползваеми, а през пролетта на 2014-та изведнъж изчезнаха. Гражданите на Добрич така и не получиха смислено обяснение за липсата им.
Бронзовото мъниче с обидена физиономия и празна кошница в ръка продължава да стои нелепо и безпомощно в двора на реставрираната и после заключена къща музей на Йовков. Зад сградата на обекта, финансиран с европейски пари, лежи безполезно захвърлена железарията, която трябваше да бъде велостоянка.
Припомняме, че става дума за скандално прочулото се начинание на общината да качи туристите на велосипеди, за да им показва културно-историческото наследство на Добрич.
Проектът струваше 3, 6 млн лева и беше реализиран по ОП "Регионално развитие" 2007 – 2013 г. Водеща атракция беше къщата музей "Йордан Йовков", която, в интерес на истината, имаше вопиюща нужда от реставрация и консервация. Похвално е, че общината намери възможност да осъществи това с европейски пари. Според изискванията на програмата обаче, за да бъде безвъзмездно финансиран, проектът трябваше да предложи уникална идея, която да събуди туристическия интерес. Въображението на чиновниците от община Добрич роди следното: Пред стряхата, в която са се венчали Йордан Йовков и Деспина Колева, да бъде поставена бронзова скулптура на Йовковия герой – Люцкан, а към къщата музей да бъде изградена велосипедна система. Туристите трябва да се качат на колелета и да тръгнат по пет маршрута, за да разгледат музея за нова история в градския парк, дома паметник "Йордан Йовков", Етнографската къща, Историческия музей и АЕМО "Старият Добрич".
Със 151 хиляди лева бяха закупени 30 велосипеда, които бяха поставени в 5 велостоянки пред изброените туристически обекти. Пред къщата, в която Йовков е започнал да пише повестта "Жетварят", беше поставено едно бронзово момченце, което трябва да наподобява колоритния продавач на цветя Люцкан от разказа "Последна радост".
И се очакваше гостите на Добрич да запристигат в групи от по 5 човека плюс екскурзовод (толкова е опцията, зададена от общината), да си вземат цвете от бронзовата кошница на джуджето пред Йовковата къща, после да яхнат колелетата под наем и да тръгнат по определените им маршрути. Както всички знаем, това никога не се случи. Велосипедите стояха почти година неизползваеми, а през пролетта на 2014-та изведнъж изчезнаха. Гражданите на Добрич така и не получиха смислено обяснение за липсата им.
Бронзовото мъниче с обидена физиономия и празна кошница в ръка продължава да стои нелепо и безпомощно в двора на реставрираната и после заключена къща музей на Йовков. Зад сградата на обекта, финансиран с европейски пари, лежи безполезно захвърлена железарията, която трябваше да бъде велостоянка.
Коментари