Пресечки

 Димитър Списаревски                                 "Летците не умират, а отлитат!"
                                       Антоан дьо Сент-Екзюпери
На 19 юли 1916 година, точно преди сто години, в Добрич се ражда Димитър Списаревски. 27 години по-късно, по време на бомбардировките над София  през Втората световна война поручик Списаревски прави въздушен таран, сваля тежък американски бомбардировач Б-24 и загива край Пасарел. Този подвиг го превръща в първата жива торпила в историята на българската бойна авиация.
Предлагаме ви спомени на неговите колеги авиатори, които разкриват какъв човек е бил нашият съгражданин, как по време на учение Спаич се е готвил за ужасяващия удар над противника. Публикуваме поверителното писмо от командира на Въздушните войски за подвига на Списаревски и разказите на американските военни летци за смъртоносната битка в небето над София.

Физически красив, силен и изискан мъж, много буен характер, но и щедър и великодушен човек, веселяк и кавалер. Така колегите и приятелите описват героя Димитър Списаревски. "Той беше красив мъж, Аполон. Като тръгнем из главната улица, като го срещнат ученички, студентки, интелигенция, цивилни, така го оглеждат – просто ми е било неудобно. Много правеше впечатление", спомня си ординарецът му ...

Добрич в миналото, литографияВодач на храбреци, който бил старейшина на древен огузки род, е основателят на Добрич. Това  гласи преданието, записано от прочутия пътешественик Евлия Челеби, който минал през Хаджиоглу Пазарджик през втората половина на 17 век. "На този град казват Хаджи-оглу, защото е колонизиран от някой си водач на храбреци на име Хаджи-оглу, който бил един от емирите на Муса Челеби, син на Баязид ... в този град и сега има много храбреци, препитаващи се с търговия и военни набези, разказва Евлия Челеби.  Родът, който Хаджи-оглу предвождал, е бил част от племенното и родово опълчение от свободни и незакрепостени селяни, дошли от Централна Азия и наречени огузи, твърдят пък наши историци. Огузите били полувоенизирани тайфи, които извършвали набези, но умеели да се занимават и със скотовъдство.
Според друго предание, записано от австрийския учен Феликс Каниц, основателят на Добрич не е бил военачалник, а "...един пътуващ търговец. Бакалинът Хаджи-оглу е построил първата къща в града, а след това броят на мюсюлманските къщи се размножил". А в легенда, открита от краеведа Данаил Бекяров, основателят на града продавал катран на керванджиите, после започнал да прекупува селскостопански стоки, забогатял много и разгърнал широка строителна дейност ...

Улица "Баба Минка"Една мъничка уличка в центъра на Добрич е кръстена на нейното име. Толкова е мъничка, че малцина знаят, къде се намира. В единия й край напреки е построен жилищен блок, а като минеш протежението от стоте метра, излизаш на "Страцин". Общо три луксозни къщи има от двете страни на касъчето, но на нито една от тях няма табела с името на уличката.
Знаете ли къде се намира улица "Баба Минка"?, питам добричлийка, живееща по "Страцин". Съжалявам, но за първи път чувам, отговаря жената. Търся улица "Баба Минка", упорствам аз пред хората, излезли пред блока, опрян в края на уличката. Не, не знаем, казват и те. Сигурна ли сте, че се казва така?, разпитват хората с очевидно желание да помогнат. Да, казвам, сигурна съм. Баба Минка е прототип на героиня на Йордан Йовков.  
Писателят създава разказа "Българка", дни след като научава за смелата жена от своя приятел – добричлията Ловчо Стоянов. Той разказва на Йовков, че през септември 1916-та година, по време на сраженията с румънците, баба Минка препасала пушка на кръста, метнала кобилицата с бакърите на рамо и многократно прекосявала бойното поле, за да носи вода на българските войничета.
"Сражението ...

Обърнат на изток, сеячът смирено е застанал прав в нивата и е вдигнал високо към небето погачата, приготвена от ранобудната му невеста. "Благословен да си, Ти, Боже наш, Царю на вселената, който правиш да израсте хляб от земята", мълви човекът, ритуално смъква ръцете си надолу и претъркулва питата в първата бразда – за да се роди отново. Орачът е пременен в празнични дрехи, воловете и ралото му са накичени с цветя. Преди да стигне до нивата, мъжът е минал през църквата, където свещеник е благословил зърното. "Хайде, Боже, помози! И до година със здраве! Да се роди и на трън, и под трън!", рекъл е стопанинът и се е запътил към чернозема.
След молитвата на прясно изораната нива, човекът разчупва хляба на къшеи. Част от питата изяжда, друга дава на воловете, а третата заравя в земята. После хвърля пълна шепа семе в браздата и реди  благословии – за берекет, за ситост, за радост, за живот. Защото пътят към създаването на хляба, е пътят на самия живот, който се състои от  раждане, смърт и възкресение.  
Хлябът е една търкулната питка на човешкия живот, обяснява културологът Надежда Иванова, уредник в РИМ Добрич. "Като се ...

Шадраванският площад в ДобричПреди сто и повече години кметът и общинският съвет на Добрич имали права, почти колкото цяло правителство. Местната управа можела да определя цените на хляба и на месото, на бирата и ракията. Градската власт упражнявала санитарен контрол,  проверявала изправността на теглилките и се борела с прекупвачите. А големите правомощия имали една основна цел – да върви търговията, хората да са доволни и градът да се развива.
През 1889-та година група търговци от Добрич се жалвали в градския съвет, че оборотът им намалял, защото на мястото на пиацата за каруци са построени бараки и са сложени подвижни щандове, от които се предлагат кебапчета, хляб и хлебни изделия. Как се пречи на търговията ли? Ами, докато каруците можели да спират на Шадраванския площад (днешният площад Свобода) каруцарите минавали през магазините и пазарували. След като пиацата била превзета от бараки, каруците не можели да "паркират" и това нанесло голяма вреда на утвърдената градска магазинна търговия.
Пиацата за файтони в ДобричОбщинският съвет разгледал молбата и като взел предвид, че мястото за спиране на каруците е още от турско време, разпоредил бараките да бъдат преместени на пиацата при УН-пазар (пазарът за брашно). За наемните ...

Панаирът, пазарът за добитък и няколко хана, останали от турско време.Един огромен квадрат, ограден от стена, който обхваща множество редици от тесни улички, прокарани между търговските лавки и бараки. Така унгарският пътешественик Феликс Каниц описва панира в Хаджиоглу Пазарджик през 1872 година. Прочутият в миналите времена Добрички панаир бил построен на километър от града, близо до сегашното  Военното гробище, и представлявал внушителен търговски комплекс със 17 чаршии в него и с административна сграда, в която освен всичко друго имало и помещения за търговски съд и за охрана. Двуметрови дувари, иззидани от дребен местен камък, обграждали стотиците дюкяни и бараки. Панаирът отварял врати всяка година по Гергьовден. Тогава пътищата почернявали от каруци и кервани, а мястото край тържището се превръщало в грамаден лагер. Всяка сутрин многохилядни тълпи от хора, облечени в пъстроцветни национални носии, обграждали панаира, нахлували през някоя от трите порти и започвала оживена търговия. А на дъсчените тараби или на рогозките пред дюкяните, разстилали стоки търговци от Турция, Сърбия, Трансилвания, Румъния... През двете седмици, в които вървели покупко-продажбите, оборотът надхвърлял 1 млн. лева.
Предполага се, че панаирът в Хаджиоглу Пазарджик съществува от края на 18 век. Причините за създаването му са ...

Чифликът на Михаил Щерев в село Долина, 1913 г."Слушайте, майстори и вий калфи, и чираци, и наоколо комшии!", провиква се мъж, който се е качил на билото на покрива на току що построена къща. На една от гредите е забоден дървен кръст, превързан с пешкир, а отдолу, в двора край градежа, се е събрала цялата многолюдна фамилия. "Чорбаджията майсторите сайдиса, Бог него да дари! Колкото звезди в небето, толкоз овце в полето! Колкото са на ризата жичките, толкоз да са му жълтичките", благославя човекът от покрива. Силният му глас се извисява над групата и достига до всички къщи, накацали като бели лястовички в добруджанската равнина. След минути цялото село се стича край новото жилище. Всеки е взел нещо от своя дом – я пешкир, я риза, я чорапи... Хората се появяват с усмивка и окачват  даровете на кръста, до който стои баш майсторът и реди благословии.  
Всички отиват на градежа. Не се допускат отклонения, защото индивидуализмът в традиционното общество не е развит, обяснява Лена Кирилова, уредник в отдел "Етнография" към РИМ Добрич. Припомня, че приказката: "Какво ще кажат хората.", тръгва точно от тези времена.
В представите на старите българи само мъж, който ...

Църквата "Свети Георги" в Добрич17 октомври 1977 година. Четирима възрастни граждани на Добрич се събират пред храм "Свети Георги", оживено говорят и накрая всички посочват едно и също място пред входа на църквата. После, с усещане за мисия, четиримата очертават мястото с боя. Свещенодействието има голяма цел – възрастните са поканени от археолога Любка Бобчева и трябва да удостоверят под клетва и с подпис къде точно е бил погребан  легендарният възрожденец на Добрич Хаджи Иван Хадживълков. А добруджанският старейшина, когото всички галено наричали Хаджи Баба е най-интелигентният и влиятелен българин през 19 век. През 1861-ва година той издейства от Високата порта в Цариград разрешение за строеж на българска православна църква в Хаджиоглу Пазарджик, заделя крупна сума и започва да гради храма в собствения си двор. След като  църквата "Свети Георги" е построена, дарява терена на града. В знак на изключителна почит неговите съграждани го погребват в двора на църквата "Свети Георги", на четири крачки от входа на храма. През румънско обаче гробът му е заличен.
По време на реставрацията на църквата през 1929 година румънците са развалили гроба му, надгробната мраморна плоча е била разрушена и захвърлена, но костите не са били ...

Иван ХадживълковАко изпишете името на Иван Хадживълков в Гугъл, ще ви излезе, че е един от най-дълго живелите на земята хора. Да, той наистина е живял много дълго – близо 125 години, но дълголетието е само щрих от многото достойнства на легендарния възрожденец. Хаджи Баба*, както галено са го наричали местните, е най-интелигентният и влиятелен българин в Добрич през 19-ти век. Той е първият родолюбец, повел борбата на добруджанци за независима национална църква. Ползвал се е с толкова голям авторитет,  че дори турците са му дали права, равни с тези на османските големци, разказва Надежда Иванова, културолог и уредник в отдел "Възраждане" в историческия музей на града.
Дядо ми Иван Хадживълков се е женил два пъти, спомня си внучката Дечка Ангелова пред археолози от Варна. "Първата съпруга се именувала Дечка. От първия брак имал 8 деца – 4 момчета и 4 момичета. Като овдовял, се оженил повторно за една одринчанка на име Анастасия. Тогава е бил на 93 години. От тази жена нямал деца, но проживял с нея 40 години."
Пълният с предизвикателства живот на дълголетника започва от Ески Джумая, днешно Търговище. Смята се, че е роден през 1770 година в заможно ...

Добрич през втората половина на 19 векДобрич е един от малкото български градове, който по време на руско-турските войни е освобождаван четири пъти от османско владичество. Близо век местното население копае окопи и изгражда укрепления по нареждане на турските власти. Превърнатото в цитадела селище, което тогава носи името Хаджиоглу Пазарджик, получава три пъти временна свобода, а след това три пъти преживява връщането на поробителя, защото на дипломатическата маса се вземат други решения, разказва  Надежда Иванова, уредник в отдел "Възраждане" на историческия музей в Добрич. Стопанска разруха, епидемии, извънредни данъци и мощни  изселнически  вълни, съпътстват мащабните военни сблъсъци между руската войска и турската армия. Размирните времена приключват на 27 януари 1878-ма, когато Долнодунавският отряд на генерал Аполон Цимерман превзема свръхукрепения Хаджиоглу Пазарджик и слага точка на дългите военни конфликти.
Животът под обстрел в Добрич започва през 1768-ма година, когато избухва Първата Екатеринина война. "Добруджа е разположена на основния стратегически и най-кратък път от руската граница към османската столица, поради което често пъти тя се оказва в епицентъра на бойните действия", пише историкът Радослав Симеонов, също уредник в музея на Добрич. Още при първата поява на руските войски голям брой от добруджанското население се ...

Така е изглеждала болницата на Добрич преди 150 годиниПрез 1866-та година, по инициатива на видния турски държавник и реформатор Митхад паша и с изключителното съдействие на каймакамина на града Тефик ефенди, в Добрич започва да се изгражда болница. Тя е третата построена цивилна лечебница по българските земи край Дунава. Преди нея са открити болниците в Русе и Плевен. И трите здравни заведения са градени по идея на видния турски сановник Митхад паша, който  през есента на 1864-та година е назначен за най-висш администратор на дунавския вилает.
Ето какво пише на 24 юли 1866-та година във вестник "Дунав":  
"В града Хаджиоглу Пазарджик**, понеже се намира сред твърде много каази от Русчушкия, Тулчанския и Варненския санджаци, и според познатото му сгодно местоположение, по дадената заповед от страна на главното управление на вилаята, захвана да се прави една болница, която скоро ще бъде завършена."
Според историческите свидетелства изграждането на болницата в Добрич е срещнало и изключителната подкрепа на тогавашния каймакамин Тефик ефенди –  същият, който изразходва сериозни обществени средства за направата на каменни чешми и калдъръми в Файтон-линейкаграда и поставя фенери, които да осветят централния площад. На Тефик ефенди е и разпоредбата дюкяните в града да ...

"Отсичане главата на Йоан Кръстител", стенопис, храм "Св. Йоан Кръстител" - Палини, Атина.Алчност, ревност, самозабравяне, малодушие и грехопадение. Тези човешки недостойнства стават причина за жестоката смърт на пророка Йоан Предтеча, който възвестил идването на Спасителя и който непрекъснато изобличавал беззаконията на властта.  
Когато бил на 30 години, св. Йоан Предтеча, по внушение Божие, се явил между юдеите, за да ги приготви да приемат Месията Христос. Възвестявайки им явяването на Спасителя и приближаването на Царството Божие, Йоан ги убеждавал да се приготвят за тая велика радост чрез покаяния за греховете си и изправяне на живота си. Множество люде идвали при Йоан и приемали от него покайно кръщение. Някои от тях така го почитали, че мислели да виждат в него самия очакван Месия.
След кръщението на Иисус Христос Йоан продължавал да учи народа и близо до Енон кръщавал идващите при него, като свидетелствал за Христа, че Той е Син Божи, слязъл от небето. "Той трябва да расте – казвал Йоан, - пък аз да се смалявам. Който иде отгоре, Той е над всички".
Като проповядвал покаяние, изобличавал беззаконията и пороците, Йоан не се боял да говори строгата правда дори и тогава, когато могъл за туй да се ...

Джон ЛенънНа 8 декември 1980 година фронтменът на "Бийтълс" Джон Ленън се връща със съпругата си Йоко Оно от звукозаписното студио в Ню Йорк. Отекват пет изстрела. Ленън се свлича, а стрелецът Марк Чапман сяда на пейка и изчаква полицията, докато чете "Спасителят в ръжта" на Селинджър.
Легендарният музикант умира на 40 години в болницата, а Чапман получава доживотна присъда. Оттогава Чапман подава молби за предсрочно освобождаване неколкократно, но всеки път получава отказ.
"Пълно нищожество!" Така бившият член на Бийтълс сър Пол Маккартни нарече убиеца Марк Чапман. Маккартни е подчертава, че най-тежко от всичко е било да осъзнае, че Чапман не е имал реална причина за убийството на Ленън.
"В главата ми се въртеше една и съща фраза: "Той е най-голямото нищожество от всички". Този човек е истинско копеле, което дори не е имало политически мотиви за действието си", казва Пол Маккартни пред "Дейли Телеграф".  
35 години след трагичната смърт на един от най-влиятелните певци в света проблемът с нищожествата, сипещи злост и куршуми срещу хората на изкуството, се задълбочава. ...

– Господин Йорданов, в навечерието сме на втория рунд от изборната битка. Калничка кампания май се получи?
– Очаквах честна игра, но това не се получи. Надявах се, че поне през последните два дни ще е спокойно, но уви. Освен всички инсинуации, на които бяхме свидетели дотук, моите привърженици ме предупредиха, че предстои нов епизод с изфабрикувани компромати.
– Следват ден за размисъл и после изборен ден. Тогава може да се случи само активно мероприятие.
– Предупреждението е за нещо такова. Казаха ми, че ми готвят някаква постановка. Искрено се надявам  това да не е вярно.
– Вашите опоненти май не искат да приемат резултата?
– Мисля, че вече цял Добрич прие резултата. Фактът, че днес Административният съд отхвърли жалбата на ГЕРБ, е много красноречив.
– Битката се затегна. Според кандидата на ГЕРБ Детелина Николова сте й приписали недостойно поведение, каквото вие самите сте имали?
– Ние се държахме достойно и никога не сме я нападали директно. Но, колкото повече наближава втория тур, толкова нападките и агресията от тяхна страна се покачват. Може би не им издържат нервите.
– В момента се наблюдава изключителна мобилизация.  За първи път ми се случва да ...

Иванина Сярова – Фатух на среща в община ДобричБаща и син в съдружие със скандална бизнес дама са изпълнителите на пет проекта в Добрич. Зад неизвестните сдружения, спечелили обществените поръчки, изскочиха имената на Тодор и Юлиан Димови и Иванина Савова Сярова – Фатух, които са усвоили парите по едни от най-големите проекти на община Добрич. Това са проектът за реконструкция на централната градска част в Добрич, проектът "Йовковият Добрич –съвременна туристическа дестинация",  проектът "Добрич – жива шевица от таланти", проектът "Пъстрото лице на Добруджа" и проектът за регионалното депо за отпадъци в Стожер. В договорите, сключени от община Добрич, изпълнителите са маскирани под различни наименования, съдържащи името Добрич. Всички те обаче са свързани или с един и същ софийски телефонен номер, или с общ софийски адрес.
Ето как беше разплетена нишката на този Добричгейт:  
Фирмата, изпълнител на проекта за централната градска част, се нарича "Добрич – градска среда" ООД. Дружеството с добруджанско заглавие е сключило договор с общината за 4 025 547,03 лева без ДДС. Адресът на сдружението обаче обаче е софийски –  ул. "Дамяница" № 2 ет.4 ап.17. На този адрес всъщност е регистрацията на "Пи Ес Пи" ЕООД с управител ...

Добрич загива със страшна сила, пишат ни често читатели. Последният повод за тези твърдения беше текстът Какво направи и не направи Тя. Получихме поздравления и критики. По-скоро приятелски упрек, че не сме написали за всичко, което Тя не е направила. За неизпълнените предизборни обещания, за махленското кадруване в общината, за ликвидирания тролейбусен транспорт, за влошеното сметосъбиране, за прогонените специалисти и още ред подобни. Така е – не смогнахме в един публицистичен текст да опишем всичко, което не беше направено, а можеше.  
И Добрич наистина загива бързо. Т.е, по-бързо от доста други градове. Само за една година децата в ЦДГ-тата са намалели 5 пъти. (Словом – пет пъти) От 2359 малчугани миналата година, сега в градините има  548 деца. И само за една година учениците в Добрич са станали с 690 по-малко. Виж тук и тук. Знаете ли какво означава това? Това означава, че следващият кмет, който и да е той, ще закрива всяка година училища и детски градини, че много учители ще останат без работа, че лекарите няма да има кого да лекуват, а търговците – на кого да продават. Това означава, че са необходими спешни мерки за спиране на падението. И ...

Добрич през 40-те години на миналия векТолбухин е първият град в демократичната история на България, заявил, че иска да си върне старото име Добрич. Столицата на Добруджа се казва така от 1882 г. Тогава с указ на княз Алексанадър Батенберг е премахнато турското Хаджиоглу Пазарджик и градът е наречен Добрич, по името на владетеля Добротица. През 1949 обаче е прекръстен на името на съветския маршал Толбухин.
Инициативата за промяната тръгна веднага след 10 ноември 1989-та, спомня си журналистът Красимир Кастелов. Идеята за връщането на името е на археолога Валери Йотов и на негови колеги от  регионалния исторически музей. Групата историци, заедно с инженера от ЗЕНА Йордан Куцаров, са  в основата на създаването на първата демократична структура в града – Независимо движение за демокрация (НДД).
След 10-ти ноември всичко се събуди изведнъж. В София правеха  многохилядни митинги, имаше възторг, енергия, ентусиазъм. Тогава в Толбухин приказките бяха в стил: "Виж какво правят в столицата, а тук нищо не става". Събрахме се приятели и съученици и първото, което ни хрумна, беше и ние да направим митинг, разказа пред Бележник доцент Валери Йотов. Трябвало обаче с нещо да пробудят хората. В един от разговорите възникнала идеята ...

Преди 12 г. Тя игра кючек. Сега прави легенди. Тя много направи, отсича тежко и издълбоко бивш военен. Тонът му е  комбинация от възхищение и категоричност. Колко много, питам. Ами много! Не виждаш ли, тръсва глава човекът и вдига ръка, сочеща градския пейзаж. Възмутен от липсата на съпричастие той ми обръща гръб и тръгва по тротоара. При рязкото движение се спъва в една от надигнатите плочи.
"Аз много направих" е и лайтмотивът на самата Тя. В началото на септември кметицата Детелина Николова обяви с непоколебима категоричност и решителност, че ще се кандидатира отново. В изявлението й, разпратено чрез пресцентъра на общината, имаше и отговор на въпроса: Колко много? "За трите мандата ние направихме повече, отколкото за 30 години преди това", заяви Тя и се обоснова: "С привлечените чрез оперативните програми средства от европейските фондове, бюджетът на общината за инвестиции се удвои, дори утрои." В характерния си стил Николова не аргументира с конкретни данни и факти твърдението си, защото  "резултатите са видими."  
Според видимите резултати на  Института по пазарна икономика обаче през 2014-та година на всеки жител на община град Добрич се падат по 507 лева усвоени евросредства, при средно усвоени за страната ...

Тръбач възвестява свободата Снимки: Архив ГИПСЪН"Обичаме да казваме, че сме силни на бойното поле, но сме слаби в дипломацията. Събитията от 1940 г. в Крайова опровергават това", разказва историкът Радослав Симеонов, уредник в музея на Добрич.
За 20-те дни преговори с Румъния българската дипломация успява по един брилянтен начин да си изиграе картите и да върне по мирен и безкръвен път Южна Добруджа в пределите на България.
Козовете на нашите са толкова силни, че и 4-те велики сили - Хитлер, Мусолини, Чърчил и Сталин, подчертават, че българските искания са справедливи. А освободеното от 25-годишна румънска окупация население на Южна Добруджа ликува.
Всъщност Северна остава в пределите на Румъния още през 1878-а по силата на Санстефанския мирен договор. След Ньойския договор от 1919-а и Южна Добруджа попада под румънска окупация. Забранен е българският език, 1/3 от имотите на добруджанските земевладелци са отнети и дадени на румънските колонисти. Те са романизовано население, преселено от Тесалия и Македония и заселено в Южна Добруджа около 1925 г. Наричат ги цинцари или куцовласи.
Малко известен е фактът, че връщането на Южна Добруджа става най-вече със съдействието на Хитлер. Той бил заинтерсован да изглади отношенията между своите потенциални съюзници, като бъде решен спорният ...

Възможно ли е да има оспорвано състезание за кметския стол, което да доведе до балотаж, или пак ще слушаме старата песен на нов глас? И този път ли ще гледаме формална надпревара, в която конформисти ще се правят на борци, а състезанието отново ще бъде с един кон? Появиха ли се най-сетне опоненти на пусналата дълбоки корени във властта самодоволна посредственост? Партийните централи, опоненти на ГЕРБ, твърдят, че е дошло време за промяна и балотажът е съвсем вероятен. Прави ли са, или само се изхвърлят?
Предлагаме да поразсъждаваме и да посмятаме върху известни факти и данни. А известното е, че непосредствено преди местните избори през 2011 година кметът Детелина Николова застла с плочки част от центъра на Добрич. Дни по-късно издигнатата от ГЕРБ  Детелина Николова получи възхищението на 23 783 души и спечели трети мандат. Според ЦИК за нея са гласували 63, 90 процента от избирателите. ПП ГЕРБ пък взе 20 115 гласа (54.22%) и вкара 25 съветници в ОбС.
През 2011-та предизборната битка беше вяла, партиите участваха формално. БСП не издигна партиен кандидат, част от сините направиха някаква "Синя коалиция" в последния момент, а от ДСБ даже и кандидат нямаха и ...