Пресечки

Златните накити, експонирани в музея на ДобричНай-старото обработено злато в света, сътворено от най-древната европейска цивилизация, може да бъде разгледано в музея на Добрич. Уникалните накити са принадлежали на висококултурни праисторически хора, обитавали преди 7 хиляди години територията на днешна Добруджа. Най-древните добруджанци изградили общество с добре развита икономика, имали естетически потребности и били на прага на създаването на писменост. 
23-те изключителни златни находки, експонирани в музея на Добрич, са открити по време на разкопки в праисторическия некропол край Дуранкулак. Проучванията на терен са продължили 12 години – от 1979-та до 1990 година. Екипът е ръководен от професор Хенриета Попова от БАН. Изследванията в селищната могила са правени 37 години и продължават и до днес.
Открити са 1 204 погребални съоръжения. Сред тях е и златна женска игла за коса във формата на спирала. След датировката на околните погребални дарове става ясно, че иглата е изработена в средата на енеолитната епоха. Това означава, че златният накит е с около 200-250 години по-стар от находките във Варненския некропол, за които дотогава се приема, че са най-старото златно съкровище в света.
Тодор ДимовУкрашенията, които намерихме на западния бряг на Дуранкулашкото езеро, бяха в различни гробове. Повечето от бижутата бяха поставени в мъжки гробове, защото праисторическият мъж е обичал да се кичи като коледна елха, разказа пред Бележник археологът н. с. Тодор Димов, който е бил зам. ръководител на експедицията. Селищната могила е с датировка 5 250 год. преди Христа. Древните хора, населявали  мястото, са представители на културата Хаманджия, която е най-старото уседнало земеделско население в границите на Добруджа и долния Дунав. Прадобруджанците били средно високи на ръст. Мъжете стигали до 1,55-1,65 м, а жените били с 10-ина сантиметра по-ниски. Заради суровите условия, липсата на медицина и непълноценното хранене средната продължителност на живота им била между 28 и 35 г.
По това време хората не знаели какво е сняг и лед, защото нямало Дуранкулашкото езеро с Големия и Малкия остров – аероснимкасъщинска зима. Средногодишните температури били с 5 градуса по-високи от сегашните и вместо зима имало дъждовен и мъглив период, който траел 2-3 месеца. После идвали 10 месеца лято. Заради топлото време нито жилищата, нито облеклото представлявали някакъв проблем. Древните човеци изграждали къщи с височина около 2,50 м. Основите на жилищата им били каменни, а стените  от глина и дърво. Носели оскъдно облекло. Краката им били обути в кожени обувки, подобни на мокасини. Дрехите им пък били изтъкани от растителни влакна или от изпредена от козината на животните вълна. Нещо като конопено или грубо ленено влакно. Оцветяванията по скелетите сочат, че одеянията са били багрени с минерална боя. Краските са в червено, в кафяво, в охрено-жълто и в бяло. Цветни одежди са носели тези, които имали по-високо обществено положение. Няма яснота какво точно е представлявало богаството за тези хора.
Огърлица с мъниста от черупка на Spondylus Факт е обаче, че доста са се кичили и то с различни неща. Намерени са медни накити, бижута от злато, украшения  от черупки на средиземноморски мекотели, от кост, от части от рога, от мрамор. От малко парченце мрамор например си правели мънистенце, което пришивали към дрехата. Правели са накити и от розов халцедон. Интересното е, че мидите, от чиито черупки изработвали украшенията, са от вида спондилус и денталиум. Тези мекотели живеят само на едно място – в източното Средиземноморие, където е сегашната Троя. Няма доказателства, че въпросните видове миди са обитавали Черно море. Което пък означава, че праисторическите добруджанци са били мореходен народ и са се занимавали с търговия. Край Дуранкулак мидите са получавани като суровина. От доставения материал са изработвани накити, които после са изнасяни.
Търговският път, по който са се движили древните стоки, обхващал цялото Средиземноморие и стигал до съвременна Португалия. На запад маршрутът минавал през големи реки като Дунав и се простирал до земите на съвременна Франция. А на изток трасето вървяло по реките Днепър, Днестър, Волга и стигало до Южна Русия и Украйна.
Поясна препаска от Spondylus Добруджанското праисторическо общество родило и първите занаятчии. Но освен обичайните грънчари, имало и обладатели на особени и тайни знания. Това били металурзите (леяри и ковачи), които знаели как да подчинят природни стихии като вода, огън, руда. Знанията се предавали на наследниците по родов признак. Към уменията на тези занаятчии е имало култ, което пък предполага, че са заемали високо обществено положение.  А огромното количество намерени предмети от злато, мед, кремък, камък, керамика и прочие налага мисълта, че е имало производствени центрове.
Загадъчните представители на културата Хаманджия се препитавали чрез лов, риболов, земеделие, животновъдство. Произвеждали са зърно, може дори да се каже, че са били и кулинари. Като засеят зърното, отделяли останалата част, леко обгаряли семената и ги поставяли в огромни глинени съдове с капаци. После от складираното приготвяли нещо като булгурени каши. Не познавали маята, но пък замесвали едрозърнести питки без квас и ги изпичали. Хранели се и с животинско месо или с леща и грах. Хапвали лешници, орехи, киселец. Любопитното е, че си имали домашна котка и домашно куче, но не са открити следи от обор за добитък.
Риза, обшита с мъниста от черупка на Dentalium, РеконструкцияНе е ясно дали тогавашната жена е плетяла, защото няма находки, но знаем, че е произвеждала платно, защото има останки от вертикални тъкачни станове. Дрехите си тя обшивала с мъниста от денталиум, а косата си прибирала със специална украшения. Експонираната в музея на Добрич женска игла за коса, оформена като спирала, е първото термично обработено злато в света и е една от най-старите златни находки на земята. В селищната могила край Дуранкулак са намерени и други женски игли, но те са от кост.  Мъжете пък, освен задължителното оръжие, носели и накити от злато, мед, миди. На врата си слагали масивно колие, прилично на амулет, в което основният материал е златото. В мъжката огърлица масивните златни мъниста са примесени с полускъпоценни камъни – малахит и розов калцедон. Дрехите на силния пол също били обкичени с мъниста. На ушите и на устните си мъжете слагали обеци. Освен златни, те имали още куп други видове накити. но златото било на особена почит, защото е  блестящ метал, който е красив. А можели да се обкичват доволно, защото металургията вече била овладяна.
Откритите край Дуранкулак накити са от термично обработено злато с датировка 4 650 г. пр. Христа. Това е четвъртата фаза на културата Хаманджия. Бижутата са доста мънички, защото толкова са позволявали възможностите на тогавашната технология. Човекът правел златна тел и от нея свивал обичката. Златните мъниста изработвал по същия начин – от златна тел или златна плоска лентичка, която не е запоена. За да увеличи обема смесвал златото с полускъпоценен камък. 
От намерените артефакти става ясно и, че местните са успели да натрупат блага и са стигнали до завидно имуществено равнище. Глинена женска фигурка с медна гривна на лявата ръка и врязан знак-пиктограма на гърдите През късната каменно-медна епоха земята е била обща собственост, но хората вече започнали да се разделят по имуществен признак. Защото някои натрупали повече блага, други – по-малко. Появили се и признаци на лична собственост.
Открихме и много богати, и много бедни погребения. Имаше гробове, в които има над 30 погребални дарове, но имаше и беднички гробове – с по едно гърненце, едно кремъчно ножче, някое накитче от мидичка, обяснява археологът Тодор Димов.  "Т.е. имущественото разслоение е било налице. А щом го има, значи има класово общество, което означава собственост, била тя племенна, родова, териториална, или лична."
Навремето екипът изследвал всички гробове, които се намират до 60 см. под нивото на подпочвените води. Според Димов обаче гробовете може да са повече от откритите през 1979 г.. Допуска, че те се намират доста под нивото на подпочвените води и са останали неразкопани докрай поради технически причини. Но наличието на неизследвана част означава, че артефактите и особено златните накити биха могли да бъдат много повече.
А древното общество определено имало духовни и естетически потребности. Праисторическите хора оставили куп доказателства, че са били на прага на създаването на писмеността. Това са идеограми, пиктограми, глинени печати. В края на петото хилядолетие общността прекратява своето съществуване. Има различни хипотези за изчезването на древните хора – климатични промени, колапси, инвазии на конни и степни племена от североизток, потоп. Или може би комплекс от всичко. Останките от златни накити от каменно-медната епоха край Дуранкулак, край търновското село Хотница, край  Русе и край Врана обаче доказват, че на територията на днешна България е живяла най-древната европейска, а може би и световна цивилизация. Защото находките в изследваните у нас културни блокове са по-стари с около 1 500 – 2 000 години от наложилите се днес в науката цивилизации от Месопотамия и Египет.

*Научните изследвания доказват по-категоричен и безспорен начин, че край Дуранкулак е отрит най-големият праисторически некропол в света.

**Публикуваните снимки на експонатите са предоставени на Бележник от археолога Тодор Димов.